2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
С., 08.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесет и шести септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
т. дело № 4419/ 2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК, образувано по касационна жалба на [фирма] – [населено място] срещу Решение № 1601 от 25.07.2013 г. по т.д. № 4400/ 2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено Решение № 1537 от 14.08.2012 г. по т.д. №2250/ 2010 г. на СГС, с което [фирма] – [населено място] е осъдено да плати на [фирма] – [населено място] 185 730.95 лв.- възнаграждение за СМР по чл. 266 ал. 1 ЗЗД, със законната лихва от 24.09.2010 г., с оплакване за неправилност и необоснованост. В Изложение на основания за допускане на касационно обжалване жалбоподателят сочи решените материалноправни въпроси от значение за изхода на делото: следва ли съдът да тълкува действителната обща воля на страните вместо да влага съдържание, което е чуждо на договарящите – въпрос, решен в противоречие с Р.№167/26.01.2012 г. по т.д.№ 666/2010 г. на ВКС, І т.о. По въпроса: следва ли съдът да приложи правилата за тълкуване на договорите, съгласно чл. 20 ЗЗД, за да достигне до действителната воля на страните, когато в договора има неяснота в отделните уговорки – поддържа, че е решен в противоречие с Р.№105/30.06.2011 г. по т.д. № 944/2010 г. на ВКС, ІІ т.о. Въпроса: следва ли поради чуждо недобросъвестно или небрежно поведение (неизпълнение на задълженията на лице, назначено от ищеца) негативните последици да се търпят от кредитора, като неизпълнението се вменява в негова вина, поддържа, че е решен в противоречие с Р.№31/22.03.2012 г. по гр.д. № 1393/2010 г. на ВКС, ІV г.о.
Ответникът по касационната жалба [фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор, оспорва допустимостта на касационното разглеждане, тъй като не е налице поддържаното основание и посочените от жалбоподателя решения са постановени при друга фактическа обстановка, оспорва и по същество жалбата, като неоснователна.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че решението е въззивно и с него е потвърдено решение, с което е уважен осъдителен иск, цената на който не е до 10 000 лв., намира, че касационната жалба е редовна, допустима и подадена в срок.
За да потвърди решението, с която е уважен иска по чл. 266 ал. 1 ЗЗД за 185 730.95 лв.- възнаграждение по Договор за извършване и проектиране на строителство от 25.02.2008 г., въззивният съд е изложил свои и е препратил към мотивите на първоинстанционното решение, и така е приел, че ответникът в изпълнение на договора е проектирал и изпълнил съоръжения за укрепване на строителен изкоп – шлицова стена, което е извършил със забава, като въз основа на заключението на техническата експертиза и събраните гласни и писмени доказателства съдът е обосновал, че следва да се удължи срокът за изпълнение с 42 дни по причини на възложителя – неосигурено ел.захранване, премахване на бетон в източната част на имота, на кабели високо напрежение, за направа тръбен колектор за оттичане на вода. Въз основа на договора и след обсъждане доводите на страните и останалите писмени доказателства (нотариална покана), съдът е тълкувал волята на страните, съдържаща се в чл. 13 ал. 1 от Договора и Приложение №2 – Линеен график и е приел, че уговореният срок, в който следва да се изпълни работата, е в работни, а не в календарни дни. Въз основа на съдебно-техническата експертиза за изпълнени и приети от възложителя СМР, отразени в акт обр.19 №3 без дата, неподписан от възложителя, съдът е обосновал, че искът за възнаграждение е основателен за 185 730.95 лв. и е неоснователно възражението на ответника за прихващане с неустойка за забавено изпълнение по чл. 48 от Договора, по съображения, че ответникът не е доказал какъв е размерът на неизпълнената част от строителството към 19.12.2008 г., когато изпълнителят изпада в забава, за да се изчисли неустойката – същата не е установена по размер.
От изведените от жалбоподателя правни въпроси може да се уточни въпроса за задължението на съда да тълкува действителната обща воля на страните, съгласно правилата на чл. 20 ЗЗД, когато има неяснота относно отделни уговорки в договора. Този въпрос въззивният съд е решил в съответствие с установената съдебна практика, която е в смисъл, че когато е налице съмнение, неяснота или двусмисленост в договорните клаузи, действителната обща воля на страните съдът установява чрез тълкуване, законността на което е обусловена от прилагане на въведените в чл. 20 ЗЗД критерии – търси се действителната воля на страните; отделните уговорки в договора се тълкуват във връзка една с друга и в смисъла, който произтича от целия договор и при съобразяване целта на договора, обичаите в практиката и добросъвестността. Въззивният съд е тълкувал клаузата на чл. 13 ал.2 от Договора съгласно изискванията на чл. 20 ЗЗД и спецификата му, издирвайки действителната воля на страните, и въз основа на съдържанието на нотариалната покана, за да приеме, че срокът за изпълнение на задълженията на изпълнителя страните са уговорили в работни, а не в календарни дни. С цитираната от жалбоподателя практика на ВКС: Р.№167/26.01.2012 г. по т.д.№ 666/2010 г. на І т.о. и Р.№105/30.06.2011 г. по № 944/2010 г. на ІІ т.о., както и с Р.№ 81/07.07.2009 г. по т.д. №761/2008 г. на ТК, І отд. и Р.№89/17.07.2009 г. по т.д.№523/2008 г. на ВКС, ІІ т.о. са решени въпросите за правилното прилагане на чл. 20 ЗЗД в насоката на приетото от въззивния съд, по който въпрос съдът не е допуснал отклонение от практиката на ВКС за критериите при тълкуването на договорите.
Въпросите: следва ли съдът да тълкува действителната обща воля на страните вместо да влага съдържание, което е чуждо на договарящите и следва ли поради чуждо недобросъвестно или небрежно поведение (неизпълнение на задълженията на лице, назначено от ищеца) негативните последици да се търпят от кредитора, като неизпълнението се вменява в негова вина, не са релевантни за делото. Съгласно т.1 на ТР №1/19.02.2010 г. на ВКС, ОСГТК, за да обоснове допускане на касационен контрол, правният въпрос трябва да е от значение за изхода на делото, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните доказателства. Жалбоподателят с поставените въпроси цели да обоснове твърдяните нарушения на материалния и процесуалния закон и същите съставляват основание за касационно обжалване по чл. 281 ГПК, но не и основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280 ал. 1 ГПК.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Решение № 1601 от 25.07.2013 г. по т.д. № 4400/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Решението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: