О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 08 декември 2016 г.
Върховният касационен съд, гражданска колегия, четвърто отделение, в закрито заседание на седми декември две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: СВЕТЛА ЦАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: АЛБЕНА БОНЕВА
БОЯН ЦОНЕВ
като разгледа докладваното от съдия А. Бонева ч.гр. дело № 5220 по описа за 2016 г. взе предвид следното:
Производството по делото е по чл. 396, ал. 2, изр. 3 ГПК и е образувано по частна жалба, подадена от С. б.а.л. [фирма], София, представлявано от управителя Т. Л. Д.-Н., чрез адв. . Н. – Р. от АК София, срещу определение № 12863/31.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3777/2016 г. от Софийски градски съд.
Жалбоподателят излага съображения за неправилност.
Насрещната страна [фирма], София, представлявано от изпълнителния директор М. В. и прокуриста Д. Н. В., чрез гл. юрисконсулт И. А. П., отговаря, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване, както и, че частната жалба е неоснователна.
Съставът на Върховния касационен съд намира, че частната жалба е допустима, подадена е в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от легитимирана страна, и срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
Представено е и изложение на основанията за допускане на касационното обжалване.
Жалбоподателят се обосновава с въпросите: длъжен ли е въззивният съд, съобразно с данните на конкретния случай, да прецени наличността или липсата на обезпечителна нужда по см. чл. 391, ал. 1 ГПК и длъжен ли е съдът да изложи подробно мотиви относно направената констатация, че е налице обезпечителна нужда.
За да се произнесе, съставът на Върховния касационен съд, четвърто гражданско отделение, взе предвид следното:
Въззивният съд, като е отменил определението на първостепенния Софийски районен съд, е допуснал обезпечени на бъдещ иск за връщане на сумата от 650 лв. на осн. чл. 55, ал. 1, предл. първо ЗЗД, в полза на [фирма], София против С. б. а. л. [фирма], София, чрез запор върху банкова сметка на ответника в [фирма]. В определението не е изрично записано, но е ясно, че запорът е до размера на исковата сума от 650 лв.
Върховният касационен съд, състав на четвърто гражданско отделение намира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване.
Поставените правни въпроси са принципно значими във всяко производство по чл. 389 ГПК, имат отношение и към постановеното от въззивния съд в обжалваното определение, но не се установява противоречие на разрешението, дадено от състава на СГС с това в цитираните от касатора съдебни актове – определение № 988/22.012.2014 г. по ч.гр.д. № 7161/2014 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 25/11.01.2012 г. по ч.гр.д. № 993/2011 г. на II т.о. на ВКС, определение № 173/26.02.2014 г. по ч.гр.д. № 988/2014 г. на III г.о на ВКС, определение № 1/04.01.2013 г. по ч.гр.д. № 536:2012 г. на I г.о. на ВКС, решение № 248/26.05.2016 г. по ч.гр.д. № 1911/2016 г. на IV г.о. на ВКС, определение № 173/26.02.2014 г. по тч.гр.д. № 986/2014 г. на III г.о. на ВКС.
Следва да се посочи, че част от подчертаните от касатора извадки от цитираните определения, касаят не поставените правни въпроси, свързани с обезпечителната нужда от поисканото обезпечение и мотивирането на съда по този въпрос, а наличието на друго условие за допускане на обезпечение на иск – неговата вероятна основателност. Във връзка с това няма поставен правен въпрос, т.е. няма как разрешението на въззивния съд, каквото и да е то, да бъде основание за допускане на касационно обжалване. Независимо от това, само за пълнота, следва да се посочи, че въззивният съд не се е отклонил от трайно застъпеното разбиране, включително и в цитираните определения, че за да бъде допуснато обезпечение на иск – бъдещ или по висящо дело, този иск следва е допустим и вероятно основателен. В случая, наличието на тези предпоставки са установени от съда и е прието, че бъдещият иск, с оглед твърденията в исковата молба, би бил вероятно основателен, като това окончателно ще бъде решено със съдебното решение. Представените с молбата за допускане на обезпечение писмени доказателства не са анализирани с оглед крайния резултат по материално-правния спор, но са преценени съобразно изискването на чл. 391, ал. 1 т. 1 ГПК /нов/ – доколко твърденията по исковата молба са подкрепени с убедителни писмени доказателства.
Относно поставените правни въпрос трябва ли съдът да прецени наличие на обезпечителна нужда, съответно трябва ли да изложи мотиви за това, разрешението на въззивния съд е в съответствие със съдебната практика, включително и посочената от касатора – въззивният съд изрично, много подробно и ясно е обосновал съществуване на обезпечителна нужда за молителя. Несъмнено, достатъчно е тя да се предполага, щом липсват категорични данни, които да я опровергават, но в случая, тя е и очевидна – съдът е посочил, че бъдещите искове имат за предмет парични притезания и изпълнението върху суми по сметка на ответника в банка е в състояние да гарантира изпълнението на евентуално положително за ищеца съдебно решение. В посочените от касатора съдебни актове, също е прието, че в случаи, когато евентуалното уважаване на иска, ще признае отричаното от ответника материално право на ищеца на парично вземане, осъществяването на вземането предполага наличие на свободни парични средства, което е подходящо да се гарантира чрез забраната ответникът да се разпорежда с исковата сума, която се запазва по негова банкова сметка чрез наложения запор. В обезпечителното производство не се осъществява целената с иска защита, а то я подготвя и осигурява, както и осуетява възможността на ответника да създаде пречки за ефективното осъществяване на последиците от решението.
В заключение, не са налице поддържаните основания за допускане на касационно обжалване.
Воден от изложеното, Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 12863/31.05.2016 г., постановено по ч. гр. д. № 3777/2016 г. от Софийски градски съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: