2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр. С.,09,07,2014 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закрито заседание на втори юли през две хиляди и четиринадесета година, в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
като изслуша докладваното от Костадинка Недкова ч. т. д. N 1902 по описа за 2014г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.274, ал.2, изр.1 вр. ал.1, т.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба на [фирма] против определение №155 от 09.04.2014г. по ч. гр. д. № 299/2014г., с което Окръжен съд- Велико Търново е оставил без разглеждане частната му жалба против разпореждане по ч.гр.д. № 2721/ 2013г. по описа на БОС, с което е оставено без уважение искането на дружеството за обезсилване на издадената по делото заповед за изпълнение и изпълнителен лист, основаващо се на твърдение за непредставяне в срок на доказателства за предявяване на иска по чл.422 ГПК.
Частният жалбоподател сочи, че решението е неправилно, тъй като нарушава процесуалния закон, и моли да бъде отменено. В частната жалба се съдържат само доводи за незаконосъобразността на акта на първата инстанция, като без се излагат конкретни доводи относно допустимостта на въззивното производство се препраща към две определения на ВКС.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Първо отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на жалбоподателя, приема следното:
Частната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 от ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт, като разгледана по същество е неоснователна.
За да остави без разглеждане частната жалба срещу определението на първата инстанция за обезсилване на заповедта за незабавно изпълнение и за издаване на изпълнителен лист, въззивният съд е приел, че обжалваният акт не подлежи на инстанционен контрол по чл.274 ГПК. Посочено е, че съдебните актове, постановени по реда на чл.415, ал.2 ГПК, имат характер на преграждащи развитието на производството само в хипотеза, в която е постановено обезсилване на издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист, тъй като с това процесуално действие се слага край на заповедното производство. В обратния случай- при отказ да се обезсили издадената заповед, постановеният съдебен акт не прегражда развитието на производството, нито законът предвижда изрично неговата обжалваемост. Изведено е, че защитата на длъжника може да се осъществи в исковото производство по чл.422 ГПК.
Определението е правилно.
Отказът да се обезсили заповедта за незабавно изпълнение и съпътстващия я изпълнителен лист не попада в нито една категория от очертаните в чл.274, ал.1 ГПК съдебните актове, подлежащи на въззивен контрол, тъй като няма преграждащ производството характер и не е акт, чиято обжалваемост изрично е предвидена в закона. Посочените от частния жалбоподател определения на ВКС разглеждат точно обратната хипотеза, когато заповедта за изпълнение и изпълнителния лист са обезсилени.
Предвид изложеното, частната жалба е неоснователна, поради което обжалваното определение, следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И
ПОТВЪРЖДАВА определение №155 от 09.04.2014г. по ч. гр. д. № 299/2014г., с което Окръжен съд- Велико Търново.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.