Определение №567 от по гр. дело №370/370 на 2-ро гр. отделение, Гражданска колегия на ВКС

                        О  П  Р  Е  Д  Е  Л  Е  Н  И  Е
 
                                                            №.567
 
                                 гр. София, 08.07.2009 год.
 
                     В   И  М  Е  Т  О    Н  А      Н  А  Р  О  Д  А
 
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на шести юли две хиляди и девета година, в състав:
 
                                                        ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ                                                                                                                                      
                                                                 ЧЛЕНОВЕ:СТОЙЧО ПЕЙЧЕВ
                                                                       СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
 
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 370 по описа на Върховния касационен съд за 2009 год. на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
 
Производството е по чл. 288, във връзка с чл. 280 ГПК.
Д. Т. К. от гр. П. е подал касационна жалба против решението от 10.06.2008 год. по гр. д. № 3333/2007 год. на Пловдивския окръжен съд. С него, след отмяна на първоинстанционното решение от 29.10.2007 год. по гр. д. № 7136/2003 год. на Пловдивския районен съд, въззивният съд е постановил друго, с което разпределил на основание чл. 292 ГПК /отм./ в самостоятелен дял на касатора описаните в решението имоти, а на съделителите Д. В. Д. и М. В. К. поставил в общ дял една нива, както и на всеки от тях в самостоятелен дял по един имот, като ги е осъдил да уравнят дела на касатора в пари.
Касаторът поддържа оплаквания за неговата неправилност поради нарушение на материалния закон относно начина на извършване на делбата и необоснованост на изводите с молба за отмяната му.
С оглед позоваването на касатора на цитираната във “Въпроси на съдебната делба” на Хр. Т. съдебна практика от 1990 год. по въпроса за образуване на дяловете, следва да се приеме, че поддържаното основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение е това по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК.
Върховният касационен съд, при проверката за допускане на касационното обжалване на решението, въз основа на данните по делото, намира следното:
С обжалваното въззивно решение съдът е разпределил допуснатите до делба между страните земеделски имоти по вариант № 2 на приетото заключение на техническа експертиза, като е съобразил всеки от съделителите да получи реален дял, вкл. и от атрактивните имоти съобразно дела си, което отговаря на принципа за справедливост и на заявеното от съделителите Д. и К. за получаване на имот в общ техен дял, като е постановено заплащане на парично уравнение за полученото неравенство в дяловете.
За да се допусне до касационно обжалване въззивното решение, касаторът следва да обоснове наличието на поддържаното от него основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, като посочи кой е материалноправният или процесуалноправен въпрос, решаван противоречиво от съдилищата с оглед цитираната съдебна практика. В случая, въпреки подробното изложение, касаторът не е формулирал такъв въпрос, а акцентира на въпроси, които са решени с влязлото в сила решение по допускане на делбата на останалите в наследство имоти, както и дяловете на съделителите. Тези въпроси не могат да бъдат пререшавани, поради което и съображенията на касатора в тази насока са ирелевантни. Въпросът, който е решен в обжалваното решение, е относно начина на разпределение на имотите, при спазване на принципа за получаване на дял в натура, доколкото това е възможно и изравняване на неравенството с оглед дяловете на съделителите. Касаторът не обосновава при решаването му въззивният съд да е направил извод в противоречие с приетото в цитираните от него решения, които не са и представени, за да е налице основанието за допускане на обжалването. По въпроса за поделяемостта на един от земеделските имоти съдът е приел заключение на техническа експертиза, което не е оспорено от страните. Изложените в жалбата доводи за нарушение на материалния и процесуалния закон могат да обосноват извод за наличие на основания за касационно обжалване по смисъла на чл. 281 ГПК, но не и за наличие на хипотезата по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Поради това и касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о., в настоящият си състав
 
 
О П Р Е Д Е Л И :
 
 
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение № 937 от 10.06.2008 год. по гр. д. № 3333/2007 год. на Пловдивския окръжен съд, по подадената от Д. Т. К. касационна жалба против него.
Определението е окончателно.
 
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.

Scroll to Top