О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр.София, 30.06.2009 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Първо отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на десети юни две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: БРАНИСЛАВА ПАВЛОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ РИКЕВСКА
ТЕОДОРА ГРОЗДЕВА
като изслуша докладваното от съдия Т.Гроздева гр.д.№ 577 по описа за 2009 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК във връзка с чл.280 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на С. Н. Т. срещу решение № I-213 от 18.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи граждански въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 701 от 2008 г., с което е отменено решение № VIII-1170 от 18.07.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на Бургаския районен съд и вместо него е постановено решение за уважаване на предявения от К. П. Д. , Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. срещу С. Н. Т. иск с правно основание чл.97, ал.1 от ГПК /отм./ за признаване за установено по отношение на ищците, че С. Н. Т. не е собственик на незастроена земеделска земя с площ от 150 кв.м., находяща се в м.„Б” в землището на кв. Меден рудник, гр. Б., представляваща имот пл. № 553 по плана на новообразуваните имоти по пар.4к от ПЗР на ЗСПЗЗ и за отмяна на нотариален акт № 99 по нот.д. № 921 от 14.02.1995 г.
Касаторът твърди, че решението на Бургаския окръжен съд е неправилно поради нарушение на материалния закон и съществено нарушение на съдопроизводствените правила- основания за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК.
Като основания за допускане на касационно обжалване сочи чл.280, ал.1, т.1 и т.2 от ГПК- противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решаван от съдилищата материалноправен въпрос, свързан с приложението на чл.79, ал.2 от ЗС. Към изложението си по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК е представил следите съдебни решения: решение № 1* от 19.07.2002 г. по гр.д. № 1* от 2001 г. на ВКС, Четвърто г.о., решение № 649 от 01.07.1993 г. по гр.д. № 477 от 1992 г. на ВС, Първо г.о., решение № 10 от 22.02.2008 г. по гр.д. № 1* от 2007 г. на Пловдивския РС, решение № 113 от 10.05.2007 г. по гр.д. № 133 от 2007 г. на Великотърновския апелативен съд, решение № 1* от 01.10.2008 г. по гр.д. № 3* от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о. и решение № 1* от 27.12.2007 г. по гр.д. № 362 от 2007 г. на ВКС, Четвърто г.о.
Ответниците К. П. Д. , Д. П. К. , К. П. Г. и С. П. А. оспорват жалбата като недопустима и неоснователна.
При проверка допустимостта на касационното обжалване, Върховният касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение констатира следното: За да постанови решението си за признаване за установено по отношение на ищците, че ответникът С. Н. Т. не е собственик на процесния земеделски имот, въззивният съд е приел, че С. Т. не е придобил този имот нито по силата на гражданско-правна сделка, нито по давност. Според съда, въпреки че С. Т. е сключил договор за покупко-продажба на този имот, обективиран в нотариален акт № 99, том III, по нот.д. № 921 от 14.02.1995 г., той не е собственик на имота по силата на тази сделка, тъй като продавачите по сделката също не са били собственици на имота. С. Т. не бил придобил имота и по давност, тъй като съгласно чл.5, ал.2 от ЗВСВОНИ изтеклата до 22.11.1997 г. давност не се зачита, а от 22.11.1997 г. до предявяване на иска на 13.11.2007 г. не е изтекъл предвидения в чл.79, ал.1 от ЗС десетгодишен срок, необходим за придобиване на имот по давност при недобросъвестно владение. Прието е, че Т. не е добросъвестен владелец на имота, тъй като още при сключването на договора от 14.02.1995 г. е знаел, че продавачите не са собственици на този имот, защото в нотариалния акт за покупко-продажба не били описани никакви документи за собственост.
Горепосоченото решение не е в противоречие, а напротив- в съответствие с трайната практика на ВКС по въпроса за добросъвестното владение, което би могло да е основание за придобиване на един имот на основание кратката придобивна давност от 5 години. Именно в съответствие с разпоредбите на чл.70, ал.1 от ЗС и чл.79, ал.2 от ЗС и с трайната практика на ВКС, въззивният съд е приел, че владелецът е добросъвестен, ако е придобил владението на правно основание, годно да го направи собственик, но без да знае, че праводателят му не е собственик. Съдът е счел за неоснователно твърдението на касатора С. Т. , че той е добросъвестен владелец на имота, не защото неправилно е приложил разпоредбите на чл.70, ал.1 и чл.79, ал.2 от ЗС, а защото е приел за доказано, че към датата на сключване на договора за покупко-продажба от 14.02.1995 г. касаторът е знаел, че неговите праводатели не са собственици на процесния имот. Дали при сключването на договора от 14.02.1995 г. С. Т. е знаел, че продавачите не са собственици на имота или не, е въпрос на доказване и на преценка на събраните по делото доказателства, а не на неправилно решение на поставения от касатора материалноправен въпрос кое лице се счита за добросъвестен владелец на даден имот.
Цитираните и приложени към изложението по чл.284, ал.3, т.1 от ГПК решения са изцяло в съответствие с въззивното решение и с трайната практика на ВКС по въпроса затова, в кои случаи владението е добросъвестно, и в нито едно от тях този правен въпрос не е решен по различен начин от начина, по който е решен във въззивното решение. Тоест, не е налице нито основанието на чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, нито основанието на чл.280, ал.1, т.2 от ГПК, поради което касационното обжалване на решението не следва да се допуска.
По изложените съображения съставът на Върховния касационен съд на РБ, Гражданска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № I-213 от 18.12.2008 г. на Бургаския окръжен съд, първи граждански въззивен състав, постановено по в.гр.д. № 701 от 2008 г.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1 . 2.