О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
гр.София, 06,07,2010г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на седемнадесети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
след като разгледа, докладваното от съдията КОСТОВА т.д. №171/2010 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на “Е” О. срещу решение № 105 от 27.11.2009г. по в.гр. дело 410/2009г. №51/28.04.2009г. Апелативен съд – Велико Т. , в частта, с която е потвърдено решение №51 от 28.04.2009г. на Окръжен съд – Велико Т. , постановено по гр.дело № 455/2008г., с което е отхвърлен насрещният иск на дружеството срещу “Д” ЕО. за разликата от 500.61 лв. до 20 275.17 лв., представляваща обезщетение за претърпени загуби от неизпълнение или лошо изпълнение на СМР и 35 000 лв. – частичен иск от 98 532 лв. за пропуснати ползи за времето от 17.11.2006г. до 30.05.2008г. по договор от 17.07.2006г., както и в частта, с която “Е” О. е осъден да заплати на ”Д”ЕО. сумата от 30 283.72 лв., представляваща цената на извършени, но не разплатени СМР по договор за строителство от 17.07.2006г., 5 966.25 лв. мораторни лихви законна лихва и разноски. Касаторът иска отмяна на решението в обжалваните му части и постановяване на друго, с което да се уважат претенциите му по насрещния иск изцяло и се отхвърля исковете на ”Д”ЕО. в уважената им част. Релевирани са оплаквания за неправилност на обжалвания съдебен акт, поради нарушение на материалния закон, необоснованост и допуснати съществени нарушение на съдопроизводствените правила, т.е. касаторът се позовава на трите касационно основания за отмяна на неправилно решение по чл.281, т.3 ГПК. Поддържа се, че въззивният съд не е съобразил фактите и доказателствата в тяхната цялост, относими към спорното право, извършена е неправилна и непълна преценка на доказателствата по делото. Счита за неправилни изводите на съда относно за срока на спиране на строителството РДНСК, че плащането по отделни актове обр.19 е следвало да стане в срок от три дни, считано от подписването им, без да е съобразена клаузата на чл.2 от договора, която обвързва задължението за заплащане на цената на извършените работи и с издаване на фактура от изпълнителя, не е обсъдена т.1.3, раздел ІV на договора за правото на възложителя да откаже заплащането на сумата от 17 591.37 лв., поради забава е некачествено изпълнение на СМР, за приетото, че доколкото има неизпълнени СМР от ”Д”ЕО. , те са обективни причини, че претенцията му за търсене на разликата в цената с дефект и без него е обвързана с липсата на доказателства да са правени опити за продажба на имота в този му вид. Твърди, че въззивният съд е пропуснал да изложи мотиви за отхвърляне на претенцията му за пропуснати ползи.
В писмен отговор ответникът ”Д”ЕО. , ч. адв. Г счита за недопустимо касационното обжалване, доколкото формулирания от касатора въпрос касае целия спорен предмет на делото и правилността на обжалваното въззивно решение. Претендират се разноски.
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт на въззивен съд.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши проверка на предпоставките по чл.280, ал.1 ГПК относно допустимостта на касационното обжалване, прие следното:
В приложението към касационната жалба по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът се позовава на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, като твърди, че въззивният съд се е “произнесъл по съществен материалноправен и процесуалноправен въпрос – приложение на предпоставките по чл.79 и чл.82 ЗЗД. Разрешеният от въззивния съд съществен правен въпрос е: основателно ли е искането на ищеца за претендираната от него сума, респ. основателни ли са насрещните искове на доверителя ми, с оглед на представените и приети по делото безспорни писмени доказателства. По този въпрос няма установена задължителна съдебна практика на ВКС, а и с оглед на многообразието и спецификата на исковете по чл.79 ЗЗД и следващите се обезщетения от неизпълнението на договореното между страните, считаме, че е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК за допускане до касационно обжалване”.
Решението не следва да се допуска до касационен контрол защото на първо място жалбоподателят не е спазил императивното изискване на чл.280, ал.1 ГПК да посочи правните въпроси, които са обусловили правните изводи на въззивния съд за крайния изход на спора между двете страни по предявените от тях искове. Позоваването на чл.79 и чл.82 ЗЗД е общо и хипотетично, а не по конкретното дело, и както сам касаторът е изложил – налице е многообразие в различните казуси по изпълнение на договори и претендирането на изпълнение, респ. на обезщетение за неизпълнение. Съгласно т.1 на ТР №1 от 19.02.2010г. по т.дело №1/2009г. на ОСГТК на ВКС, посоченият от касатора материалноправен и процесуален въпрос трябва да е от значение за изхода на конкретното дело, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол, като касационният съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Следователно неизпълнението да се посочи правния въпрос по чл.280, ал.1 ГПК е достатъчно основание да не се допуска до касационен контрол въззивното решение в обжалваните му части.
Не е налице и допълнителната предпоставка на чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. по т.д. № 1/2009 г. на ОСГТК на ВКС правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен във въззивното решение е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточното тълкуване на съдебната практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения на законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им. В случая касаторът не само не е изложил аргументи за приложното поле на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но по приложението на с чл.79 и чл.82 ЗЗД има обилна съдебна практика. Доводите за неправилност на изводите на апелативния съд за изпълнението на сключения договор и за основателност на заявените на договорно основание искови претенции са относими към основанията за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК, но не могат да се преценяват в производството по допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
На основание чл.81 ГПК на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните пред тази инстанция разноски от 300 лв.
В заключение, не е налице основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, поради което въззивното решение не следва да се допуска до касационен контрол, затова съставът на Върховният касационен съд, ТК, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №105 от 27.11.2009г., постановено по в.гр.дело №410/2009г. на Великотърновския апелативен съд в обжалваните му части.
ОСЪЖДА “Е” ООД”, със седалище в гр. В. да заплати на “Д”ЕО. със седалище в гр. В. разноски 300лв.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:
–