О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 567
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 04.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 379 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК, във вр. с чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на ТД ”О” ООД, гр. Д. против въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 738 от 12.01.2009 год., постановено по т.д. № 702/2008 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК е осъден касатора да заплати на Е. Т. З. Т. , упражняващ търговска дейност под фирма „В” с. Д., община Д. общо сумата 17 518.41 лв., представляваща лихва за забавено плащане по фактура № 606/ 27. 12. 2005 год.- 1285.26 лв.; по фактура № 615/29.01.2006 год.- 5 270.78 лв.; по фактура № 618/ 23.02.2006 год.- 6 297.15 лв. и по фактура № 622/ 28. 02.2006 год.-6 279.15 лв., за периода от датата на издаването и до 23. 01. 2007 год., както и в частта с която е оставено в сила решение № 142 от 15.02.2008 год. по т.д. № 18/ 2007 год. на Хасковския окръжен съд в неговата осъдителна част за сумата 118 858.99 лв., представляваща стойността на доставени и незаплатени стоки по горепосочените фактури.
С касационната жалба е въведено оплакване за необоснованост, допуснато нарушение на материалния закон- чл.327, ал.1 ТЗ, във вр. с чл.24, ал.2 ЗЗД и чл.321 ТЗ, както и за неправилно приложение на процесуалното правило на чл.188,ал.1 ГПК/ отм./, поради което и на осн. чл.281, т.3 ГПК се иска отмяната му.
В депозирано към касационната жалба изложение по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът е обосновал касационно обжалване по приложно поле с твърдението, че обусловилите крайния изход от делото въпроси на материалното право– за приложение на нормата на чл.327, ал.1 ТЗ и процесуалноправен – за избора на доказателства по чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ са разрешавани противоречиво от съдилищата, като по първият това противоречие е обективирано в решения : № 3 от 13. 02. 2003 год. на Бургаския апелативен съд; № 1* от 20.08.55 год. на ВС; № 523/ 26. 03.2002 год.на ВКС ; № 79/ 2000 на ВДА и № 9/2001 год. на ВДА, а по втория в решения: № 143 от 30. 01.1956 год. на ВС и № 189 от 14. 07. 2005 год. на ВКС, както и в двете решения, постановени по настоящето дело- на Хасковския окръжен съд и на Пловдивския апелативен съд. Същевременно според изложеното тези въпроси са и от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, като освен това даденото от въззивната инстанция разрешение по въпроса „при избора на доказателства по чл.188, ал.1 ГПК” е разрешен и в противоречие със задължителната практика на ВКС – ППВС № 6/78 год.
Ответната по касационната жалба страна в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК е възразил по основателността на искането за допускане на касационен контрол, позовавайки се от една страна на отсъствие на изрично формулирани материалноправен и процесуалноправен въпроси, специфични за делото и от друга на отсъствие на визираните от касатора критерии за селекция.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените доводи и съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК провери данните по делото, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283, ал.1 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е процесуално допустима.
Въпреки процесуалната допустимост на касационната жалба, обусловена от редовността и съобразно императивните изисквания на ГПК, касационното обжалване не следва да се допусне, поради следното:
За да постанови обжалваното решение в частта му, предмет на подадената касационна жалба и да уважи предявените в обективно кумулативно съединяване искове по чл.327, ал.1 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД до размера на присъдените суми Пловдивският апелативен съд, въз основа на обстоен анализ на събраните по делото доказателства за извършени конкретни счетоводни операции от дружеството касатор – счетоводно завеждане на процесните фактури, платен по тях ДДС – надлежно осчетоводен в счетоводството на „О” Е. , както и експедиционни листове, подписани от представляващия същото за валсафлан и слънчоглед в количества, които според изслушаната съдебно- счетоводна експертиза, отговарят напълно по количество на фактурираното за тях в отделните фактури, е възприел изцяло като правилни съжденията на ХОС, че сочените в тези едностранно съставени фактури стоки са доставени от продавача Е. З. и получени от жалбоподателя, въз основа на сключена помежду им търговска продажба, поради което ответникът дължи плащането на цената.
Явно за правилни в тази вр. са възприети и съжденията на ХОС относно неоснователността на въведеното от касатора възражение, свързано с наличието на скрити недостатъци на получената стока, макар, че мотивите на въззивния съдебен акт по отношение на главния иск са доста оскъдни.
При обосноваване на крайния си правен извод за липсата на основание да бъде ангажирана отговорността на продавача за скрити недостатъци, решаващият съд се е позовал на отсъствие на ангажирани, съобразно въведеното с чл.127, ал.1 ГПК/ отм./ разпределение на доказателствената тежест в процеса, доказателства както относно изричното уведомяване на продавача за съществуващи недостатъци в доставената от него стока, така и за надлежното установяване на същите към релевантния за спора момент, поради което е приложена въведената с чл. 324, пр.2 ТЗ презумпция. Допълнителен аргумент в подкрепа на изразеното разбиране, инстанцията по същество е почерпила в самото осъществено от касатора плащане на ДДС по тези процесни фактури и дадената изрично от последния декларация пред данъчните органи за 2005 и 2006 год., че претендираната по фактурите стойност е негово задължение към Е. З.
С оглед изхода от спора по главния иск Пловдивският апелативен съд е уважил и предявения при условията на чл.103 ГПК акцесорен иск за заплащане на мораторна лихва от датата на всяка фактура до датата на исковата молба, позовавайки се на диспозитивното законово правило на чл.327, ал.1 ЗЗД за едновременност на насрещните престации и отсъствие на данни за дерогирането му от съконтрахентите.
Следователно независимо, че касаторът не е изрично формулирал специфичен за делото по предявения иск с правно основание чл.327, ал.1 ТЗ, материалноправен въпрос, който да е обусловил решаващата воля на въззивния съд относно крайния правен резултат – основна предпоставка за допускане на касационно обжалване по приложно поле – чл.280, ал.1 ГПК, то дори и да се приеме, с оглед съдържанието на пестеливо изложените от него в тази вр. твърдения и доводи, че този въпрос най – общо е свързан с приложение на сочената –законова разпоредба т.е. с предпоставките за уважаване на иска по чл.327, ал.1 ТЗ, визираните критерии за селекция по т.1-3 на чл.280, ал.1 ГПК по отношение на същия – отсъстват.
На първо място отсъстват посочена от страната конкретна практика на ВКС по вложения от законодателя в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл, на която даденото от Пловдивския апелативен съд разрешение във вр. с приложението на чл.327, ал.1 ТЗ противоречи.
Неоснователен е и доводът за наличието на основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 2 от ГПК, въпреки цитирани съдебни решения.
Соченият критерий визира само влезли в сила противоречиви решения по идентичен материалноправен и процесуалноправен въпрос на различни съдилища, включително и на отделни състави на ВКС, но не и невлезли в сила съдебни актове, каквито са първоинстанционното и въззивно решение по делото на Хасковския окръжен съд, респ. на Пловдивския апелативен съд, на които касаторът се позовава и които поради това не могат да бъдат ценени. Доколкото липсват данни и постановеното от Бургаския апелативен съд решение № 3 /2003 год. по гр. д. № 75/2002 год. на с.с., приложено в препис от касатора да е влязло в сила, то последното също е неотносимо към селективния критерий по т.2 на чл.280, ал.1 ГПК.
По съображения, че не се включват в съдебната практиката на съдилищата не следва да бъдат взети предвид и посочените с касационната жалба решения на ВДА.
Що се касае до решение № 1449/55 год. по гр.д. № 3022/55 год. на ВС, то даденото в него разрешение относно момента на прехвърляне собствеността на родово определена вещ при дистанционна продажба освен, че не касае идентичен на разгледания от Пловдивския апелативен съд правен спор, изобщо не противоречи с приетото в обжалваното въззивно решение становище относно момента на прехвърляне на продадената стока, тъй като въззивният изрично е приел за доказано получаването на същата от купувача ”О” ООД, гр. Д. т.е. отчетено е значението на момента на нейното предаване за прехвърляне на правото на собственост и за заплащане на цената.
По отношение основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, настоящият съдебен състав намира, че то не следва да бъде обсъждано. Обстоятелството, че касаторът не е аргументирал становището си, че поставеният от него въпрос за приложението на чл.327, ал.1 ЗЗД е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, а само бланкетно е възпроизвел текста на закона, изключва наличието на правна възможност за ВКС да прецени дали този критерий за селекция е налице.
Доколкото конкретен процесуалноправен въпрос не е формулиран от касатора съгласно императивно вмененото му от процесуалния закон задължение / чл.284, ал.3, т.1 ГПК/, а същият единствено се е позовал на общоважимата при разглеждане на всеки правен спор процесуална норма на чл.188, ал.1 ГПК/ отм./ въвеждайки неясно за връзката му с делото и решаващите изводи на въззивния съд понятие „при избора на доказателства”, то основната предпоставка за допускане на касационно обжалване не е налице. При създадената с действащия ГПК нова процесуална уредба за факултативност на касационния контрол, отсъствието на водещата процесуална предпоставка за допускане на касационното обжалване само по себе си е достатъчно, за да се отрече и основателността на искането за разглеждане касационната жалба по същество.
В настоящето производство ответната по касационната жалба страна не е претендирала деловодни разноски, поради което този въпрос не следва да се обсъжда.
Водим от гореизложеното, настоящият състав на второ отделение, търговска колегия на ВКС, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивския апелативен съд № 738 от12.01.2009 год., по т.д. № 702/ 2008 год., по описа на с.с..
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: