О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№. 568
София, 01.09.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на осемнадесети юли две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от председателя Ваня Алексиева
ч. т. дело № 1 999/2014 г.
Производството е по чл. 274, ал. 3 от ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба от Д. Г. К. от [населено място], чрез процесуалния й представител адв. В. Ц. срещу определение № 795 от 07.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 254/2014 г. на Софийски апелативен съд. Със същото е потвърдено определение № 1 932/28.01.2014 г. на Софийски градски съд, ГО, І – 18 с-в по гр. д. № 16 670/2012 г., с което по реда на чл. 248 ГПК е допълнено решение от 11.12.2013 г. в частта за разноските и К. е осъдена да заплати на ЗД [фирма] [населено място] сумата от 2 215,64 лв.
В частната касационна жалба се иска отмяна на въззивното определение като неправилно В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 от ГПК са наведени доводи за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 от ГПК. В подкрепа на твърденията си жалбоподателят е представил определения на Върховен касационен съд.
Ответникът по частната жалба не ангажира становище в законоустановения срок.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение преди да се произнесе по основателността на искането за допускане на касационно обжалване, констатира следното:
Частната касационна жалба е подадена от легитимирана страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, насочена е към подлежащ на обжалване съдебен акт и е процесуално допустима.
С решение № 8 369 от 11.12.2013 г. по гр. д. № 16 670/2012 г. Софийски градски съд е уважил частично предявените от Д. Г. К. от [населено място] срещу ЗД [фирма] [населено място] обективно съединени искове с правно основание чл. 208, ал. 1 КЗ и чл. 86 ЗЗД. По делото е постъпила молба от ответника с вх. № 146 415 от 20.12.2013 г., с която се иска допълване на постановения съдебен акт в частта за разноските съобразно с отхвърлена част на претенциите. С определение № 1 932/28.01.2014 г. на основание чл. 248 ГПК ищцата е осъдена да заплати на застрахователното дружество сумата от 2 215,64 лв. Същото е потвърдено от Софийски апелативен съд с определение № 795 от 07.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 254/2014 г. – предмет на обжалване в настоящото производство. Въззивният съд е приел, че искането за присъждане на съдебни разноски е направено своевременно, представени са доказателства за извършени такива и изискуемият списък по чл. 80 ГПК се съдържа в молба от 16.01.2013 г.
Съгласно разпоредбата на чл. 274, ал. 3 ГПК, за да бъде допуснато определението на въззивен съд до касационно обжалване е необходимо да са налице предпоставките на чл. 280, ал. 1, т. 1, т. 2 и т. 3 от ГПК.
Според ТР № 6/2012 от 06.11.2013 г. по тълк. дело № 6/2012 г. на ОСГТК на ВКС страната, която е поискала присъждане на разноски, представя на съда списък най-късно до приключване на последното заседание в съответната инстанция. В противен случай, тя няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Следователно представянето на списък по чл. 80 ГПК е процесуална предпоставка от кръга на абсолютните за развитие на производството по изменение на решението в частта му за разноските. Този списък съдържа изброяване на всички разходи, които страната е направила и които счита, че следва да и бъдат присъдени. Правната последица от неизпълнение на това процесуално задължение е въведена със самата норма – страната няма право да иска изменение на решението в частта му за разноските. Липсата на списък на разноските води до ненадлежно упражняване на правото да се иска изменение на решението, поради което това искане е недопустимо. В конкретния случай, ответното дружеството е поискало своевременно присъждането на направените от него разноски, като е представило е съответните доказателства за извършването им. Въпреки, че същото не е представило списък по чл. 80 ГПК изрично наименован по този начин, в представената от него молба с вх. № 4 682/16.01.2013 г. такъв се съдържа. С постановяването на посоченото тълкувателно решение е преодоляна противоречивата съдебна практика на ВКС, с оглед на което не е налице твърдяното от частния жалбоподател основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 ГПК. Освен това, въззивното определение е постановено в съответствие със същото.
Мотивиран от горното, Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване определение № 795 от 07.04.2014 г. по ч. гр. дело № 1 254/2014 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: