О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр. София, 11.07.2016 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на осми март през две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
изслуша докладваното от съдия А. Б. т.д. № 1626 по описа за 2015г., и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на М. С. Т., [населено място], представлявана от адв. Л. Т., срещу решение № 28 от 03.02.2015г. по в.т.д. № 104/2010г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия, с което след частична отмяна на решение № 103 от 26.07.2010г. по т.д. № 44/2010г. на Плевенски окръжен съд, е прогласена по отношение на кредиторите на несъстоятелността на [фирма] /в несъстоятелност/, [населено място] сключената между [фирма] и М. С. Т. сделка за прехвърляне на недвижими имоти по реда на чл.65, ал.2 ЗЗД, обективирана в нотариален акт № 113, том X., рег. № 6367, дело № 2759/2007г. от 05.09.2007г. на Г. Н., районен съдия, изпълняващ длъжността съдия по вписванията при Служба по вписванията на РС – [населено място], по силата на която [фирма] прехвърля в собственост на М. С. Т. недвижими имоти – сгради, находящи се в [населено място], обл. П. – Индустриална зона, изградени в УПИ в строителен квартал 156 по плана на [населено място], целият с площ 21 932 кв.м., с което страните се съгласяват, че се погасява частично задължението на дружеството към кредитора по нот.акт за договорна ипотека № 80, том I, рег. № 6681, дело № 4068/2006г. на съдия по вписванията на РС – Никопол, в размер на 58 605,30 лева.
Касаторката поддържа, че обжалваното решение е недопустимо, респективно неправилно и постановено при нарушение на материалния закон, съществено нарушение на съдопроизводствените правила и необоснованост. Твърди, че разгледаният от въззивния съд иск е недопустим, тъй като е предявен след изтичане на предвидения в чл.649, ал.1 ТЗ едногодишен срок, което е довело до недопустимост на постановеното решение. Твърди още, че въззивният съд в нарушение на чл.226 ГПК е допуснал изменение както на обстоятелствената част, така и на петитума на иска, което също е довело до недопустимост на решението. В изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК поддържа, че са налице основанията по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Твърди, че въззивният съд в противоречие с практиката на ВКС е допуснал във въззивното производство изменение на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ, като е дал възможност на ищеца да приведе петитума в съответствие с изложената в исковата молба фактическа обстановка и по този начин се е произнесъл в противоречие с определение № 362 от 30.04.2010г. по ч.т.д. № 156/2010г. на ВКС, ТК, I т.о.. Поддържа още, че въззивният съд се е произнесъл по следния процесуалноправен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото: „Следва ли въззивният съд при разглеждане на предявен иск по чл.646, ал.2, т.4 /в редакцията му преди изм. ДВ, бр.20 от 2013г./ ТЗ да извърши проверка за неговата допустимост с оглед преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ и едва когато тази предпоставка е налице, да реши делото по досегашния ред с оглед разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20 от 2013г./? Явява ли се допустимостта на иска по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ при висящо производство, обвързана с преклузивния срок по чл.649, ал.1 ТЗ?” Твърди, че липсва съдебна практика както на съдилищата, така и на ВКС, която да урежда начина за решаване на висящите производства по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ с оглед новите изменения в пар.14 и пар.15 ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20 от 2013г./.
Ответникът по касация А. Г. К. – синдик на [фирма] /в несъстоятелност/, представляван от адв. Х. Градинарски, оспорва касационната жалба. Поддържа, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение – не е налице конкретно формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, който да е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, и не са налице допълнителните основания по чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК. Излага съображения за неоснователност на касационната жалба.
Ответникът [фирма] /в несъстоятелност/ не представя отговор на касационната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, като взе предвид данните по делото и поддържаните от касатора доводи, приема следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт в преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК.
Въззивният съд, за да постанови решението си по предявения евентуален иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ в редакцията му преди измененията с ДВ, бр.20/2013г., е приел, че предметът на сделката, прогласяване на чиято нищожност се иска, е уточнен от ищеца с молба от 27.10.2010г. /само сгради и постройки, без терена, върху който са построени/. Приел е, че съгласно пар.15 от ПЗРЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20/2013г./ искът следва да се разгледа по досегашния ред, което означава, че за него не важи едногодишният преклузивен срок за предявяването му, съгласно чл.649, ал.1 ТЗ в предишната редакция, тъй като едногодишният срок се е прилагал само за искове по чл.645, ал.3 и чл.647 ТЗ. Поради това въззивният съд е приел, че предявеният евентуален иск е допустим, а направеното от ответницата възражение за недопустимосттта му – неоснователно.
Въззивният съд е приел, че атакуваната сделка представлява разпореждане с имуществено право на несъстоятелния длъжник от масата на несъстоятелността, сделката е възмездна при условията на чл.65, ал.2 ЗЗД /даване вместо изпълнение/ и по нея несъстоятелният длъжник прехвърля право на собственост върху недвижими имоти /постройки и сгради/, подробно описани в нотариалния акт, за частично погасяване на свое задължение към кредитора М. Т. по договор за заем до размер на сумата 58 605,30 лева. Посочил е, че сделката е извършена на 05.09.2007г., след началната дата на неплатежоспособността – 31.03.2006г. Взел е предвид неоспореното от ответницата заключение на назначената пред въззивната инстанция съдебно-оценителна експертиза, според която пазарната оценка на процесните сгради към датата на сделката е 1 448 860 лева, и е направил извод, че кредиторът М. Т. е получила в собственост имоти на стойност 1 448 860 лева за погасяване на дълг от 58 605,30 лева, т.е. в случая даденото от несъстоятелния длъжник значително надхвърля по стойност полученото. Поради това е заключил, че предявеният евентуален иск е основателен и следва да бъде уважен.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 280, ал. 1 от ГПК предпоставя произнасяне от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на възникналия между страните спор и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – т. 3 ГПК. Този въпрос следва да е обусловил решаващите изводи на въззивната инстанция и от него да зависи изходът на делото. Преценката за допускане на касационно обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Неоснователно е оплакването на касатора за недопустимост на обжалваното решение. На първо място, касаторът поддържа, че разгледаният от въззивния съд иск е недопустим, тъй като е предявен извън предвидения в чл.649, ал.1 ТЗ срок. Въззивното решение е постановено по иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ в редакцията му преди изменението със ЗИД на ТЗ обн.ДВ, бр.20/2013г.. Съгласно пар.15 от ПЗР на същия закон предявените до влизането в му сила искове по чл.646, ал.2, т.2 и 4 се решават по досегашния ред. С оглед на тази изрична разпоредба следва да се направи извод, че при разглеждане на предявения иск не следва да намери приложение новата редакция на чл.649, ал.1 ТЗ след изменението й с посочения ЗИД на ТЗ, съгласно която иск по чл.645, чл.646 и чл.647 от този закон и по чл.135 ЗЗД, свързан с производството по несъстоятелност, синдикът може да предяви в едногодишен срок от откриване на производството, съответно от момента на обявяване на решението по чл.632, ал.2 ТЗ. Допустимостта на предявения преди влизане на сила на ЗИД на ТЗ /обн. ДВ, бр.20/2913г./ иск по чл.646, ал.2, т.4 ТЗ следва да бъде преценявана съобразно действалата към момента на предявяването му редакция на чл.649, ал.1 ТЗ, съгласно която предявяването на исковете по чл.646 ТЗ не е обвързано със срок. Поради това не е налице твърдяната от касаторката недопустимост на иска.
Неоснователен е и доводът за недопустимост на въззивното решение поради направено недопустимо изменение на исковата молба във въззивното производство. Предметът на предявения иск е ясно посочен в исковата молба – установяване нищожността по отношение на кредиторите на несъстоятелността на сделката, обективирана в нотариален акт нотариален акт № 113, том X., рег. № 6367, дело № 2759/2007г. от 05.09.2007г. на Г. Н., районен съдия, изпълняващ длъжността съдия по вписванията при Служба по вписванията на РС – [населено място]. Направеното уточнение на описанието на недвижимите имоти, които са обект на прехвърляне с процесната сделка, не представлява изменение на предявения иск.
Касаторът е изложил твърдение за наличие на основанието по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не е посочил кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил решаващите изводи на въззивния съд и е разрешен от него в противоречие с практиката на ВКС. Съгласно т.1 от ТР № 1 от 19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г. на ОСГТК на ВКС касаторът следва да постави ясно и точно правния въпрос, включен в предмета на спора и обусловил правните изводи на въззивния съд по конкретното дело. Правният въпрос може единствено да бъде уточнен или конкретизиран от ВКС, но с оглед принципа на диспозитивното начало в гражданския процес, съдът не разполага с правомощията да извежда и формулира този въпрос, ако той не е посочен от жалбоподателя.
Касаторът е формулирал процесуалноправен въпрос, свързан с допустимостта на предявения иск, който е обсъждан от въззивния съд и е обусловил правните му изводи, Не е налице обаче поддържаното основание по чл.280, ал.1, т.3 ГПК. Съгласно т.4 на ТР № 1/19.02.2010г. по тълк.д. № 1/2009г., формулираният правен въпрос е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия, а за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. Разпоредбата на пар.15 от ПЗР на ЗИДТЗ /обн. ДВ, бр.20/2013г./ е ясна и изрично и недвусмислено предвижда, че предявените до влизането в сила на този закон искове по чл.646, ал.2, т.2 и т.4 се решават по досегашния ред, което обуславя извода, че преценката за допустимостта на тези искове следва да се извърши съобразно чл.649, ал.1 ТЗ в досегашната му редакция. Поради това прилагането на посочените разпоредби не създава затруднения в практиката, нито е налице опасност от създаване на неправилна или противоречива съдебна практика.
По изложените съображения настоящият състав намира, че не е налице основание за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по подадената от ответника касационна жалба. При този изход на спора на касатора не се дължат разноски. На ответника разноски не следва да се присъждат, тъй като такова искане не е направено.
Така мотивиран, Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 28 от 03.02.2015г. по в.т.д. № 104/2010г. на Великотърновски апелативен съд, Гражданска колегия.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: