3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 14.06.2018г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, ГК ,ІV г.о.в закрито заседание на дванадесети юни през две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЕРИК ВАСИЛЕВ
като изслуша докладваното от съдията Светла Бояджиева гр.дело № 1272 по описа за 2018 год.за да се произнесе,взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от С. Д. М. и Д. П. М. чрез адв.И. – М. М. от АК- Г. срещу решение № 241 от 29.11.17г.по в.гр.дело № 252/17г.на Габровския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 122 от 5.07.17г.по гр.дело № 486/17/13г.на Севлиевския районен съд. С него е признат за недействителен по отношение на ищцата М. Х. М. договор за дарение на недвижим имот, обективиран в нот.акт № 74, т.І, рег.№ 1315, н.д.№ 46/17г.на нотариус Пл.Д., район на действие РС С., с който С. Д. М. е дарил на баща си Д. П. М. апартамент № , находящ се [населено място],[жк], заедно с избено помещение № и 0.859% ид.части от общите части на сградата и от правото на строеж върху мястото.
В приложеното изложение се поддържа,че са налице основанията по чл.280 ал.1 т. и т.3 ГПК за допускане на касационното обжалване по въпроса за характера на семейното жилище и може ли да загуби този характер след фактическата раздяла на съпрузите.
В отговор по чл.287 ГПК ответницата по жалбата М. Б. счита,че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
С обжалваното решение въззивният съд е приел за установено,че в процесното жилище в [населено място] са живели по време на брака ищцата и ответника С. М., заедно с непълнолетните им деца, до фактическата раздяла на съпрузите, настъпила на 19.11.06г., когато ищцата е напуснала жилището.Установено е, че процесният имот е собственост на ответника С. М., придобит преди брака с ищцата, както и че двамата съпрузи не притежават друг жилищен имот.По време на висящото производство по бракоразводно гр.дело № 1300/16г.на РС Севлиево, по което и двете страни са заявили претенции за предоставяне на ползването на семейното жилище, на 3.02.17г. С. М. е дарил имота на баща си Д. М..
При тези данни по делото въззивният съд е приел,че процесното жилище има характер на семейно по смисъла на § 1 от ДР на СК и спрямо него е приложима разпоредбата на чл.26 СК.Изложени са съображения,че установената липса на съгласие от съпругата – несобственик за сключения между ответниците по делото договор за дарение от 3.02.17г.за процесното жилище, води до порок на сделката, обуславящ нейната относителна недействителност по отношение на съпругата – несобственик, както е прието в т.2 от ТР № 5/2103г.на ОСГТК на ВКС.
Върховният касационен съд,състав на Четвърто гражданско отделение,намира,че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска на основание чл.280 ал.1 т.1 и т.3 ГПК.Посоченият от касаторите въпрос не е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото, тъй като по него има постановена практика на ВКС.
В решение № 404 от 10.01.12г.на ВКС по гр.дело № 1720/10г.на ІІІ г.о.на ВКС се приема, че меродавният признак за определяне на жилището като „семейно” е фактическото му обитаване от съпрузите и техните ненавършили пълнолетие деца за задоволяване на техните жилищни нужди в ежедневието. Според задължителната съдебна практика, съдържаща се в разрешенията, дадени в ППВС № 12/1971 г., семейното жилище обхваща съвкупността от жилищни и сервизни помещения, които по своето предназначение задоволяват битовите нужди на семейството. Това е жилището, обитавано от съпрузите и техните деца до прекратяването на брака, а при фактическа раздяла – до деня на раздялата, т.е. при прекратяването на брака и при фактическата раздяла на съпрузите семейно е жилището, което те са обитавали до настъпването на тези събития. Именно това обстоятелство дава основание на всеки един от съпрузите при прекратяване на брака с развод, поради настъпила фактическа раздяла между тях да заяви претенция за предоставяне ползването му след развода именно като семейно жилище.
Като е приел,че процесното жилище не е загубило семейния си характер поради настъпила фактическа раздяла между съпрузите,поради което е било необходимо съгласие на съпругата – несобственик за разпореждането с лична собственост на другия съпруг и оттам за основателност на предявения иск с правно основание чл.26 СК, въззивният съд е постановил решението си в съответствие с практиката на ВКС.
По изложените съображения касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска.
С оглед изхода на производството касаторите следва да заплатят на ответницата по жалбата направените пред тази инстанция разноски в размер на 500 лв за адвокатско възнаграждение.
Воден от горното,ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД,ІV г.о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 241 от 29.11.17г. по в.гр.дело № 252/17г.на Габровския окръжен съд.
ОСЪЖДА С. Д. М., с ЕГН [ЕГН] и Д. П. М., с ЕГН [ЕГН] да заплатят на М. Х. Б., с ЕГН [ЕГН] сумата 500 лв /петстотин/ разноски за адвокатско възнаграждение пред ВКС.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ:1. 2.