4
гр. д. № 5237/2013 г. ВКС на РБ, І г. о.
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 568
София, 15.11.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, първо отделение в закрито заседание на дванадесети ноември, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЖАНИН СИЛДАРЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ДИАНА ЦЕНЕВА
БОНКА ДЕЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Ж. Силдарева гр. д. № 5237/2013 год.
Производството е по чл. 288 ГПК.
С решение от 16.04.2013 г. по гр. д. № 638/2013 г. на СГС е потвърдено решение от 13.09.2012 г. по г. д. № 3465/2011 г. на СРС, с което е допуснато да се извърши делба между Я. В. и А. Л. на апартамент № 01, намиращ се в [населено място], [улица] площ от 104 кв. м. и прилежащите му 84/720 идеални части от общи на сградата и от правото на строеж върху държавното място при квоти: 18718/20218 ид. ч. за ищеца Я. В. и 1500/20218 ид. ч. за А. Л. и е отхвърлен иска за делба на дворно място с площ от 2660 кв. м., заснето с пл.№ 172, в кв. 24 по плана на [населено място], [община] както и построената в него сграда.
Срещу въззивното решение е подадена касационна жалба от А. Л., с доводи за необоснованост на решението. Допускането на касационна проверка се иска по разрешения от съда процесуален въпрос за това задължен ли е съдът да обсъди всички доказателства и да ги съобрази след преценката им поотделно и в тяхната съвкупност или може да основе правните си изводи само на отделна част от тях. Поддържа се, че съдът е разрешил и процесуалният въпрос: – презумпцията по чл. 21 СК дали се оборва само с писмени доказателства и материалноправния въпрос – дали даденото от родителите на единия съпруг, следва да се счита дарение в полза на двамата по презумпция, ако такова твърдение не е правено. Поддържа се, че съдът е разрешил така формулираните въпроси в противоречие на възприетото в решения на ВКС, постановени в производство по чл. 290 ГПК, което обуславя основание по чл. 280, ал.1, т. 1 ГПК за допускане на касационна проверка по тях.
Ответникът по касация оспорват наличието на релевираното основание за допускане на обжалването, както и касационната жалба по същество.
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК от надлежна страна, срещу подлежащо на обжалване въззивно решение, поради което е допустима.
Върховният касационен съд за да се произнесе по допускане на въззивното решение до касационно обжалване, взе предвид следното:
Установено е от фактическа страна, че страните са придобили по време брака им, продължил в периода от 03.02.1979 г. до 19.05.2007 г., когато е прекратен с влязло в сила решение по гр. д. № 3500/2006 г. на Софийски РС, апартамента, предмет на иска за делба. Основанието за придобиването му е договор за замяна на собствено на В. и майка му жилище, за което е съставен нот. акт № 67, т. ІV., н. д. № 632/83 г.
Съдът не е приел за установено, че за извършване на замяната на продавача Л. П. е платена сумата от 10 000 лв., която е била дарена на касаторката от баща й с цел да придобие по-голямо жилище.
За установяване на този факт касаторката е ангажирала гласни доказателства. Свидетелите са заявили, че им е известно обстоятелството, че баща й е дал посочената сума, като такава сума е дал и на брат й, както и че баща й е помагал финансово на децата си, а също и на внуците си.
Съдът е кредитирал установеното със съставения за замяната нотарилаен акт, в който е отразено, че при замяната страната по договора П. е получил сумата 3000 лв. за уравнение на продадения от него имот, сега предмет на делба. Приел е също, че сумата е изплатена от страните по делото, които към този момент са реализирали доходи от трудова дейност. Достигнал е до извода, че майката на В. е била пенсионер и не доказва да е разполагала и платила сумата от 2250 лв. като част от сумата за доплащане, съответстваща на нейният дял в съсобствения със сина й имот, който са заменили.
По отношение на имота в [населено място] съдът е приел, че е закупен по време на фактическата раздяла между страните, факт установен в с влязлото в сила решение за прекратяване на брака, поради което Л. няма принос в придобиването му. От това е формиран извод, че презумпцията, установена с нормата на чл. 21 СК, е оборена.
Процесуалният въпрос за преценка на събраните доказателства е решен от съда при правилно прилагане на закона и в съответствие с установената задължителна практика. Двете съдебни инстанции са обсъдили всички събрани доказателства и са мотивирали защо не могат да формират извод, че касаторката е вложила индивидуални средства в размер на 10 000 лв., придобити чрез дарение от баща й, при придобиване на имота по замяна.
Свидетелите П. Л. и Й. установяват, че бащата на касаторката е дал думата 10 000 лв. за да могат съпрузите да направят замяната и да придобият едно по-голямо жилище. Съдът е намерил, че само този факт не е достатъчен да се направи извод, че при замяната е заплатената сума различна от записаната в нот. акт, че плащането е станало със средствата, дадени от бащата на касаторката, както и че сумата е дарена на касаторката, а не на семейството.
Също след съвкупна преценка на събраните доказателства е направен извод, че имотът в [населено място] не е придобит от В. в режим на семейна имуществена общност. Придобиването е станало по време на установена между страните от около 2002 г. фактическа раздяла. Сключването на договора за закупуване на имота е в изпълнение на договор за поръчка, сключен между В. и неговият приятел С. Д.. Плащането на уговорената цена е извършено със средства на Д., предоставени за изпълнение на възложеното. Това следва от волеизявлението, изразено в предоставеното от Д. на В. пълномощно на 03.04.2012 г. и косвено от даденото от касаторката в полза на съпруга й пълномощно на 03.01.2005 г., с нотариална заверка на подписа й, с което го упълномощава да прехвърли на Д. придобитият имот в [населено място].
Не е налице основание за допускане касационна проверка на решението по поставения втори процесуален въпрос. Той не е решаван от съда. Изводът за това дали е оборена презумпцията за съвместен принос, не е изведен само от писмените доказателства, а от съвкупната преценка на събраните писмени и гласни такива, които съдът е обсъдил поотделно и в тяхната съвкупност.
Материалноправният въпрос за това дали дадените средства от родителите на единия съпруг, представляват дарение в полза на двамата съпрузи, не обуславя общата предпоставка по чл. 280, ал.1 ГПК за допускане на касационна проверка на въззивното решение. Този въпрос не е обусловил крайният извод на съда относно размера на сумата, която е заплатена при придобиване на по-голямото жилище и съобразно това за идеалната част от имота, която е придобита в режим на семейна имуществена общност от страните. Съдът е приел, че този размер е 3000 лв., както е отбелязано в нотариалния акт. По делото не е установено друго, поради което не е оборена официалната доказателствена сила на акта.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на І г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 16.04.2013 г. по гр. д. № 638/2013 г. на СГС.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: