О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр. София, 19.11.2018 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на седемнадесети октомври две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
изслуша докладваното от съдията Пламен Стоев гр.д. № 1899/18г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационни жалба на Е. Г. К. от [населено място] срещу въззивно решение № 362 от 08.12.17г., постановено по гр.д.№ 550/17г. на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в, с оплаквания за недопустимост и неправилност поради нарушение на материалния закон, допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила и необоснованост – касационни основания по чл.281, т.2 т.3 ГПК.
С посоченото решение въззивният съд е отменил решение № 418 от 02.06.2017г. по гр.д.№ 02585/16г. на Пернишкия районен съд и вместо него е отхвърлил като неоснователен и недоказан предявения от касатора Е. Г. К. против С. Г. П., М. Р. Т. и В. Р. Т. иск с правна квалификация чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ за признаване за установено, че наследодателят на ищцата В. Й. К., починал на 21.07.1953г., към момента на обобществяването на земята е бил собственик на земеделски имот, понастоящем съставляващ поземлен имот № 12080 по картата на възстановената собственост на [населено място].
По делото е установено, че ищцата в първоинстанционното производство Е. Г. К. е наследник по закон /внучка/ на В. Й. К., починал на 21.07.1953г. С решение № 3 от 06.08.1998г. на ОСЗ- [населено място] на неговите наследници е възстановено правото на собственост в съществуващи (възстановими) стари реални граници на ливада от 6 дка, находяща се в землището на [населено място], местността “С.”. Решението е постановено по заявление на майката на ищцата Х. Й., към което са представени писмени доказателства. Ответниците са наследници по закон на Р. Г. П., на когото е възстановено правото на собственост върху процесния имот в съществуващи (възстановими) стари реални граници с решение от 03.08.2007г. на ОСЗ- [населено място], придружено със скица, въз основа на декларация по чл.12 ЗСПЗЗ.
За отхвърлянето на предявения иск са изложени решаващи мотиви, че ищцата не е доказала по категоричен начин, че възстановеният на ответниците имот № 12080 съставлява част от закупените от нейния наследодател с четири договора за покупко-продажба, сключени в периода 1939г.-1942 г. земеделски имоти, респ. че същият е бил собственик на този имот към момента на образуване на ТКЗС в [населено място]. Посочено е, че единият от договорите от 16.08.1942г., с който наследодателят е закупил ливада с площ от 1370 кв.м. в землището на [населено място], м.”Л.”, не е сключен в изискуемата се от закона (чл.219 ЗЗД/отм./) нотариална форма и няма вещнопрехвърлително действие, а закупуването с останалите три договора на ливади с площ от 1 дка, от 805 кв.м. и от 153 кв.м. в същата местност не е достатъчно за уважаването на иска по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ, тъй като по делото не е установена пълна или частична идентичност между закупените от наследодателя на ищцата имоти и възстановения имот на ответниците. По отношение на закупения с договор от 15.09.1940 г. имот с площ от 805 кв.м. в изслушаната по делото съдебно-техническа експертиза се съдържа категоричен извод за липса на идентичност между двата имота и такава не е установена от събраните по делото писмени и гласни доказателства. Такава идентичност не е установена от вещото лице и по отношение на останалите два закупени имота поради липсата на графични данни за конфигурацията и съседите по двата договора, нито от останалите събрани по делото писмени и гласни доказателства, от които не могат да се почерпят данни за тяхното местоположение и конфигурация към настоящия момент.
Като основание за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът сочи, че въззивният съд се е произнесъл при условията на чл.280, ал.1, т.1 и т.3 ГПК по въпросите: 1.Как следва да бъде установено местоположението и границите на поземлени имоти, за които към момента на придобиването няма и не са налице одобрени никакви планове /ЗП, ПУП, КВС или други преходни планове и др./, но притежават документи за собственост; 2. Как следва да се определят и индивидуализират площта и границите на поземлените имоти находящи се на територията или местност при създаване на КВС , за която няма и не са налични никакви преходни планове за територията/ землището, местността /, но има актове за собственост и 3. Налице ли е и ползва ли се с по-голяма доказателствена сила, писмени доказателства доказващи придобиване на вещно право на собственост върху недвижими имоти подкрепени с гласни доказателства, пред други такива писмени доказателства, съставени на база волеизявления на заинтересованата страна, желаеща да придобие право на собственост върху определен недвижим имот. Поддържа се, че решението е и очевидно неправилно.
Ответниците по жалбата считат, че касационно обжалване на въззивното решение не следва да се допуска..
Върховният касационен съд, състав на ІІ г.о. намира, че не следва да бъде допуснато касационно обжалване на посоченото въззивно решение, тъй като не са налице предпоставките по чл.280, ал.1 и ал.2 ГПК.
Допускането на касационно обжалване предпоставя с въззивното решение да е разрешен правен въпрос, който е обусловил правните изводи на съда по предмета на спора и по отношение на който са осъществени допълнителни предпоставки от кръга на визираните в цитираната разпоредба или при вероятна нищожност или недопустимост на въззивното решение, както и при очевидна неправилност. Съгласно дадените в т.1 на ТР № 1/09г. на ОСГТК на ВКС задължителни разяснения поставеният от касатора правен въпрос следва да се изведе от предмета на спора и трябва да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или за обсъждане на събраните доказателства
В случая по отношение на първите два поставени въпроса касаторът се позовава на противоречие с решение № 16 от 24.03.2011г. по гр.д.№ 401/10г. на ВКС, І г.о. и на решение № 426 от 21.07.2009г. по гр.д. № 2713/08г. на ВКС, ІІ г.о., каквото не е налице, нито същият сочи конкретно в какво се състои противоречието. С тези решения са разрешени спорове за собственост към настоящия момент между лице, на което земеделски имот е реституиран по реда на ЗСПЗЗ и негов бивш ползувател, като с първото решение е даден отрицателен отговор на въпроса липсата на кадастрални планове обосновава ли липса на идентичност между реституирания и заявения имот като е посочено, по какъв начин се установява тази идентичност в административното производство за реституция. С второто решение е посочено какви са допустимите възражения на ползувател, позоваващ се на правата си по § 4а ПЗР ЗСПЗЗ, като по това дело идентичността на имота, за който всяка от страните е претендирала право на собственост, е била установена от издадените от ОСЗ скици. В настоящия случай е налице спор за собственост към минал момент и според установената практика в тежест на ищцата е било да установи, че нейният наследодател е бил собственик на възстановения на наследодателя на ответниците имот при условията на пълно и главно доказване, което съдът е приел, че не е сторено от всички събрани по делото доказателства – писмени и гласни доказателства, както и от заключението на изслушаната съдебно-техническа експертиза.
По последния поставен въпрос във въззивното решение липсва произнасяне и този въпрос не може да обуслови допустимостта на касационното обжалване, тъй като съдът не е приел, че едни писмени доказателства се ползват с по-голяма доказателствена сила от други писмени доказателства, а е приел че от представените от ищцата писмени и други доказателства не се установява по категоричен начин нейният наследодател да е бил собственик конкретно на процесния имот към момента на обобществяването на земята, още повече, че писмените доказателства не го легитимират като собственик на целия реституиран имот с площ от 6 дка. Искът по чл.14, ал.4 ЗСПЗЗ по своя характер е положителен установителен и при отхвърлянето му само се отричат претендираните от ищеца права, а не се признават права на ответника по иска със сила на пресъдено нещо върху спорния имот, респ. те не са негов предмет, поради което представените от ответната страна доказателства не са обусловили крайните изводи на съда. Освен това във връзка с този въпрос жалбоподателката не се позовава на противоречие с някаква практика, нито са изложени някакви доводи за обосноваване на значението на поставените въпроси за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото, с оглед промяна на създадена поради неточно тълкуване на закона съдебна практика или осъвременяване на тълкуването на дадена правна норма или при непълна, неясна или противоречива такава, за да се създаде съдебна практика по нейното прилагане или с оглед осъвременяването й, съгласно дадените в т.4 на посоченото тълкувателно решение разяснения, които предпоставки в случая не са налице. По тези въпроси не е налице неяснота или непълнота на правната уредби и съществува изобилна съдебна практика на ВКС, с която въззивното решение е съобразено.
Не е налице и релевираното основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.2, предл.3 ГПК. Като квалифицирана форма на неправилност, очевидната неправилност е обусловена от наличието на видимо тежко нарушение на закона, или явна необоснованост, довели до постановяване на неправилен, подлежащ на касационно обжалване съдебен акт /постановен ”contra legem”, когато законът е приложен в неговия обратен смисъл или “extra legem”, когато е приложена несъществуваща или отменена правна норма/. В случая не е налице нито една от хипотезите, които предполагат очевидна неправилност на обжалваното въззивно решение – значимо нарушение на основни съдопроизводствени правила или необоснованост поради грубо нарушение правилата на формалната логика. Не е налице и вероятна нищожност или недопустимост на постановеното решение, нито касаторът се позовава на тези основания за допускане на касационно обжалване в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, а изложените в жалбата оплаквания /че съдът не е следвало да обсъжда действителността на договора за покупко-продажба от 16.08.1942г.; недопустимо са кредитирани гласни доказателства пред писмени такива; недопустимо е поставена силата на писмени доказателства, подкрепени с гласни такива, пред силата само на гласни доказателства/ нямат отношение към неговата валидност или допустимост, а са за допуснати от въззивния съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила, които не могат да бъдат предмет на обсъждане в настоящото производство по селектиране на касационната жалба. Ето защо касационно обжалване на решението не може да бъде допуснато и на тези основания.
С оглед изложеното посоченото въззивно решение не следва да се допуска до касационно обжалване.
Разноски в полза на ответниците по жалбата за настоящото производство не следва да се присъждат, тъй като по делото липсват данни такива да са били направени.
По изложените съображения Върховният касационен съд, ІІ г.о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 362 от 08.12.17г., постановено по гр.д.№ 550/17г. на Пернишкия окръжен съд, ІІІ с-в.
О п р е д е л е н и е т о не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: