О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
[населено място], 22.06.2016 г.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД, Търговска колегия, Първо отделение в закрито заседание на десети март през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИАНА КОСТОВА
КОСТАДИНКА НЕДКОВА
след като разгледа, докладваното от съдията Костова т.д. № 2077/2015 г. по описа на съда, приема за установено следното:
Производството е по чл. 288 от ГПК.
Образувано по касационна жалба на ЕТ Д. Н. Д. с фирма „Д. – Д. Д.” срещу решение № 60/ 10.03.2015г., постановено по в.т.дело № 735/2014г. на Варненския апелативен съд, т.о., с което е потвърдено решение №99/3.10.2014г., постановено по т.дело №429/2013 г. на Шуменския окръжен съд.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за незаконосъобразност, необоснованост и съществени нарушения на съдопроизводствените правила, а като основания за допускане на касационното обжалване – чл.280, ал.1, т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата [фирма] в писмен отговор излага аргументи за недопускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение за да се произнесе, взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса, в преклузивния срок по чл.283 ГПК.
Съдилищата са сезирани с обективно съединени искове от ЕТ Д. Н. Д. с фирма „Д. – Д. Д.” за заплащане на обезщетение за претърпени вреди / представляваща цената на унищожено поради пожар моторно превозно средство /, поради недостатъци в опаковката на товара, както и за заплащане на сумата от 1800 лв.представляваща мораторна лихва върху претендираното обезщетение от 44 700 лв. за периода от време 23.07.2012г. до датата на предявяване на иска -22.07.2003г. Първоинстанционният съд е отхвърлил обективно съединените искове, решението му е потвърдено с обжалваното въззивно решение.
По делото не е имало спор, че ищецът е превозвач на товар, натоварен в [населено място], от ответното дружество- товародател/ изпращач/, като в резултат на възникнал пожар на територията на У. са погинали както МПС на превозвача, така и превозваната с него стока.
Спорът е за причината за пожара. Ищецът е поддържал, че пожарът е възникнал при триене на металните части на превозваната стока, а ответникът – че пожарът е причинен от неизправност на МПС.
След обсъждане на доказателствата по делото / писмени документи, свидетелски показания, заключение на съдебно-пожаротехническа експертиза/ Варненският апелативен съд е направил извод, че причината за пожара е техническа неизправност на самото МПС и не е налице причинно следствена връзка между евентуалното неизпълнение на задължението на товародателя да предаде товара в състояние, годно да издържи превоза, като предостави негодна опаковка, и настъпилите вреди. По отношение на представените от двете страни писмени документи и по конкретно на съставеният акт от Главно управление на Държавна инспекция за техногенна безопасност в О. област, съдът е приел, че това е официален документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, тъй като е издаден от длъжностно лице в кръга на службата му по установения ред и форма и съставлява доказателство за изявленията пред него и за извършените от него и пред него действия, без да има компетентност да посочи причините за пожара, да оценява настъпилите вреди, както и характера им. В тази му установителна част съдът е счел, че документът има характер на частен свидетелстващ документ и не обвързва съда с материална доказателствена сила.
Предпоставка за допустимост на касационното обжалване е наличието на разрешен от въззивния съд правен въпрос от материалното и процесуално право. От това следва, че релевантността на поставения от касатора въпрос се ограничава до правните изводи на съда по същество досежно съобразяването им с практиката и закона, и не обхваща и преценката на приетата по делото за установена фактическа обстановка.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът под формата на въпроси излага доводи за неправилност на въззивното решение, поради необоснованост на изводите му, че причината за възникване на пожара не е тази посочена в официалните документи , издадени от органи на Република У., а техническа изправност на МПС / т.1, т.2 и т.3/. Необосноваността на един съдебен акт е основание за касационно обжалване на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК, което е относимо към правилността на решението и подлежи на проверка само в производството по чл. 290 ГПК за осъществяване на касационен контрол, но не може да послужи като общо основание за допускане на решението до касационно обжалване. Непосочването на правен въпрос с характеристиките по чл. 280, ал. 1 ГПК е достатъчно основание за недопускане на въззивното решение до касационно обжалване.
В т.4 на изложението касаторът формулира въпрос „ за валидността на официални документи на друга държава и преквалифицирането им като частни такива и процедурата по която това може да стане, е от категорията на разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК”. Така формулираният въпрос не отразява точно мотивите на въззивния съд при определяна на характеристиката на актът от 23.07.2012г., съставен от комисия в състав длъжностни лица към Главно управление на Държавна инспекция за техногенна безопасност от О. област като официален документ, по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК и за фактите, за които се ползва с материална доказателствена сила. Актът е официален свидетелстващ документ по смисъла на чл.179, ал.1 ГПК, който се ползва с обвързваща съда формална доказателствена сила относно авторството на материализираното в съдържанието му изявление на длъжностното лице – съставител, а и с материална доказателствена сила относно самото удостоверително изявление. Страната, която оспорва актът относно причината за пожара / представен от ищеца в превод/, носи доказателствена тежест да установи механизма на възникването му. Във връзка с оспорване на причината на пожара от ответника в отговора на исковата молба е била допусната и назначена съдебно – пожаротехническа експертиза, според която причината за пожара е неизправност на автомобила, кредитирана от съда в рамките на правомощията му на съд по съществото на спора и е обусловила решаващия му извод за отхвърляне на предявените обективно съединени искове. По обосноваността на тези изводи на съда, ВКС може да се произнесе само ако бъде допуснато решението на Варненския апелативен съд до касационно обжалване, защо основанията за неправилност на съдебния акт по чл.281, т.3 ГПК са различни от основанията за допустимост на касационното обжалване по чл.280, ал.1 ГПК.
Дори да се приеме, че въпросът попада в общия селективен критерий, касаторът не обосновава допълнителния критерий по т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Позоваването само на закона не е достатъчно основание за допускане на обжалваното решение до касационно обжалване.
В заключение, липсват предпоставките на закона за касационно обжалване на въззивното решение по чл.280, ал.1 ГПК.
С оглед на изхода от касационното обжалване на ответника по касация ще следва да се присъдят документираните разноски- адвокатско възнаграждение в размер на 2310 лв.
Водим от горното, Върховният касационен съд, Търговска колегия, първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №60/10.03.2015г., постановено по в.т.дело № 735/2014 г. на Варненския апелативен съд, търговско отделение.
ОСЪЖДА ЕТ Д. Н. Д. с фирма „Д. – Д. Д. да заплати на [фирма] разноски – адвокатско възнаграждение 2310лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: