О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 23.04.2014 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на седемнадесети април през две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ:СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ЛЮБКА АНДОНОВА
гр.дело № 954/2014 год.
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез пълномощника му адв.Д. К. срещу решение от 27.9.2013 г, постановено по гр.дело № 6421/2013 г на Софийски градски съд, Втори „Б” въззивен състав, с което е потвърдено решение от 30.11.2012 г по гр.дело № 33335/2012 г на СРС, ГО, 58 състав.С първоинстанционното решение СРС е признал за незаконно на основание чл.344 ал.1 от КТ уволнението на С. Р. К., извършено на основание чл.325 ал.1 т.1 от КТ, възстановил го е на преди заеманата длъжност „шофьор на лекотоварен автомобил” и му е присъдил обезщетение за оставане без работа в периода 8.5.2012 г-8.11.2012 г в размер на 2214 лв.
В касационната жалба се релевират доводи за неправилност и необоснованост на решението, нарушение на материалния и процесуалния закон.
Ответникът по касация С. Р. К. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на Четвърто гражданско отделение, намира, че касационната жалба е допустима – подадена е в срок от лице, имащо интерес от обжалването и срещу акт, подлежащ на касационен контрол.
Предявени са обективно и субективно съединени искове с правно основание чл.344 ал.1 т.1, 2 и т 3 от КТ вр.чл.225 ал.1 от КТ.От доказателствата по делото се установява, че страните са били обвързани от валидно безсрочно трудово правоотношение, по силата на което ищецът С. Р. К. е изпълнявал при ответника [фирма] длъжността „шофьор на лекотоварен автомобил”.Същото е прекратено със заповед на управителя на дружеството на основание чл.325 т.1 от КТ, считано от 8.5.2012 г.
С обжалваното решение въззивният съд е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице уволнителното основание по чл.325 т.1 от КТ.Ответникът не е ангажирал доказателства за направено от работника писмено изявление за прекратяване на трудовия договор по взаимно съгласие.Напротив с писмения отговор, депозиран по реда на чл.131 от ГПК работодателят е признал, че съгласието на работника е дадено устно.Доколкото обаче предвидената в чл.325 ал.1 т.1 от КТ писмена форма на предложението за прекратяване е условие за валидност, съдът въззивният съд е приел че липсва изявление за прекратяване от страна на работника.Относно иска по чл.225 от КТ въззивният съд е приел, че е налице причинна връзка между уволнението и оставането на работника без работа, поради което го е уважил до размера на сумата 8.5.2012 г-8.11.2012 г в размер на 2214 лв.
В изложението на основанията по чл.284 ал.3 от ГПК касаторът сочи, че са налице всички основания за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.Счита, че подписването на уволнителната заповед от страна на работника, представлява съгласие за прекратяване на трудовото правоотношение по чл.325 т.1 от КТ и счита, че този въпрос е разрешен от съда в противоречие със задължителната съдебна практика, разрешаван е противоречиво от съдилищата, както и ,че въпросът е от значение за точното прилагане на закона и развитието на правото.Подържа, че ищецът не е установил наличието на причинна връзка между уволнението и оставането му без работа, доколкото последното се дължи на липса на активност на работника на пазара на труда.
Посочените основания за допускане на касационно обжалване не са налице.Установена е задължителна съдебна практика по реда на чл.290 от ГПК относно процедурата по прекратяване на трудовото правоотношение на приложеното уволнително основание./решение № 400 от 13.5.2010 г на ВКС, ГК, Четвърто ГО/.Съгласно тази практика фактическия състав на чл.325 ал.1 т 1 от КТ изисква всяка от страните да направи категорично писмено изявление за прекратяване на трудовия договор ; насрещната страна, към която е отправено предложението е длъжна да вземе отношение по него и да уведоми другата страна в 7-дневен срок от получаването му, като ако не стори това се счита, че предложението не е прието.В момента на съвпадането на двете насрещни волеизявления договорът се прекратява, а издаването на последващ акт за прекратяване на трудовия договор има само констативно значение.Полагането на подпис от страна на работника при връчване на заповедта удостоверява единствено факта на извършеното връчване, а не наличието на съгласие за прекратяване. Въззивното решение е съобразено с така установената задължителна практика.В разглеждания случай липсва писмено волеизявление от страна на работника, което да предхожда издаването на заповедта за прекратяване на договора поради което не се е осъществил фактическия състав на чл.325 ал.1 т.1 от КТ.По така поставения правен въпрос не е налице основанието по чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, тъй като касаторът не е представил практика на съдилищата, видно от която въпросът се разрешава противоречива от съдилищата.Не е налице и хипотезата на чл.280 ал.1 т.3 от ГПК-както бе установено по-горе по поставения въпрос съществува задължителна съдебна практика по чл.290 от ГПК, която не се нуждае от осъвременяване.
Относно иска по чл.225 ал.1 от КТ.За ищеца възниква право на обезщетение по чл.225 ал.1 от КТ, ако за времето след незаконното уволнение е останал без работа и не е получавал трудово възнаграждение или е получавал по-ниско такова, за период най-много шест месеца след датата на уволнението.Причинната връзка между незаконното уволнение и вредите, изразяващи се в неполучено трудово възнаграждение, съществува дотолкова, доколкото работникът не е започнал работа по безсрочен трудов договор при друг работодател.Поставения от касатора въпрос „относно липсата на причинна връзка между вредите и уволнението, поради проявена от ищеца липса на активност при намиране на работа на пазара на труда” не е правен, а житейски поради което не може да бъзе предмет на селекция за допустимост на касационното обжалване по реда на чл.280 ал.1 т.1,2 и т.3 от ГПК.
С оглед гореизложеното Върховният касационен съд, състав на Четвърто г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 27.9.2013 г, постановено по гр.дело № 6421/2013 г на Софийски градски съд, Втори „Б” въззивен състав.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: