3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София25.06.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, второ отделение в закрито заседание на двадесети юни две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: РОСИЦА КОВАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: ЛИДИЯ ИВАНОВА
ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Росица Ковачева
ч. т. дело № 396/ 2012 год.
Производството е по чл. 396 ал. 2 ГПК срещу Определение № 3769 от 9.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. №3769/ 2011 г. на Софийски апелативен съд, с което допуснатото обезпечение на бъдещи искове, които [фирма] – [населено място] ще предяви срещу [фирма] – [населено място] по чл. 266 ал. 1 и чл. 86 ЗЗД, съответно за 449 298.15 лв. и за 30 772.68 лв., чрез налагане запор върху посочените банкови сметки на ответника до размер на посочените суми, е отменено, обезсилена е издадената обезпечителна заповед и обезпечението е допуснато на същите бъдещи искове, чрез налагане запор върху същите банкови сметки на ответника, при внасяне от заявителя на парична гаранция 50 000 лв., с оплакване за неправилност. Образувано е по частна касационна жалба на Бал кан инженеринг” 2”Е. – [населено място] с оплакване, че е неправилно,тъй като съдът се е произнесъл по процесуалноправен въпрос,който е от значение за точното прилагане3 на здакщотна и развитие на правото, и който се решава противоречиво от съдилищата – като е посочил, че представените доказателства установяват вероятната основателност на исковете, съдът не е следвало да допуска обезпечение при гаранция, нито да обезсилва издадената обезпечителна заповед ,още повече, че обезпеченият иск е предявен и определената гаранция заструднява ищеца да я внесе и ще доведе до преграждане развитието на образуваното исково производство и така отмяната на обезпечението ще обезсмисли исковото производство. Постъпила е срещу въззивното определение и частна жалба на [фирма] – [населено място], с оплакване, че е недопустимо – жалбоподателят поддържа, че разпоредбата на чл. 396 ал. 2 ГПК дава право на въззивния съд да допусне обезпечение, когато първоинстанционният съд е отказал, а в случая въззивният съд при допуснато от първоинстанционния съд обезпечение, го е отменил – излязъл е извън пределите на правораздавателната си власт,с което се заобикаля двуинстанционния характер на обезпечителното производство, съобразно ТР №1/21.VІІ.2010 г. на ОСГТК по тълк.д.№ 1/2010 г. Жалбоподателят поддържа, че въззивният съд,като е отменил допуснатото обезпечение и е постановил ново обезпечение при условия, различни от искането на молителя, е действал катжо първа инстанция и е постановил обезпечение извън правомощията си – производството става едноинстанционно, тъй като срещу въззивното определение жалбоподателят няма никаква защита
[фирма] – [населено място] по съображения, изложени в писмен Отговор оспорва частната жалба на [фирма] – [населено място], като недопустима, тъй като определението не подлежи на обжалване, а [фирма] – [населено място] не изразява становище по частната жалба на [фирма] – [населено място].
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като констатира, че обжалваното определение е въззивно и с него фактически допуснатото от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск, е допуснато при гаранция, намира, че подадените частни жалби са недопустими, по следните съображения:
С обжалваното определение по изложените съображения фактически е потвърдено първоинстанционното определение, с което е допуснато обезпечение на бъдещи искове, като е постановено допускане на обезпечението при внасяне на гаранция от молителя 50 000 лв.
Определението на възизвния съд, съгласно чл. 396 ал. 2 ГПК подлежи на обжалване когато отказано от първоинстанционния съд обезпечение, бъде допуснато от възззивния съд, в който случай за разглеждането на частната касационна жалба следва да са налице предпоставките на чл. 280 ал. 1 ГПК.
В случая не е налице отказано от първоинстанционния съд обезпечение на бъдещ иск, каквото да е допуснато от въззивнвия съд – въззивният съд е постановил само,че допуснатото обезпечение следва да е при внасяне на определената парична гаранция. Не е налице условието на чл. 396 ал. 2 ГПК – да е допуснато за първи път от въззивния съд обезпечение, поради което частните жалби като недопустими следва да се оставят без разглеждане.
Въпреки изложеното, тъй като за допустимостта(за недопустимостта) на обжалвания съдебен акт, Върховният касационен съд следи и без да има оплакване от страните, а в частнвата жалба на [фирма] – [населено място] се съдържат такова оплакване, следва да се посочи, че е неоснователно-. Въззивният съд,съглрасно чл.396 ал.1 ГПК се проицзнася по жалби както срещу определение,с което е допуснато обезпеченшие,така и срещу определеншие,с което е отказано обезпечение на иска, а разпоредбата на чл. 396 ал.2 ГПК се отнася за правомощията на ВКС, който може да разгледа жалба по правилата на чл.28-0ал.1 ГПК когатно въззивният съд е отменил определеншие,с което е отказано обезпечение на иск,какмвото въззивният съд е допуснал.
По изложените съображения Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ БЕЗ РАЗГЛЕЖДАНЕ частната жалба на
[фирма] – [населено място] и частната жалба на [фирма] – [населено място] срещу Определение № 3769 от 9.ХІІ.2011 г. по ч.гр.д. №3769/ 2011 г. на Софийски апелативен съд.
Определението може да се обжалва пред друг състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението до страните, че е изготвено.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: