О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр.София, 27.06.2017 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, Трето отделение на Гражданска колегия в закрито съдебно заседание на двадесет и шести юни две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емил Томов
ЧЛЕНОВЕ: Драгомир Драгнев
Геновева Николаева
като изслуша докладваното от съдия Драгомир Драгнев гр. д. № 747 по описа за 2017 г. приема следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на П. Х. М. против решение № 156 от 20.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 298 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд, с което е отменено решение № 266 от 29.02.2016 г. по гр.д. № 2418 по описа за 2015 г. на Варненския окръжен съд, Г.О., девети състав и е постановено друго решение за отхвърляне на предявения от касатора против Д. И. В. иск с правно основание чл.19, ал.3 от ЗЗД за обявяване за окончателен на предварителния договор от 16.08.2010 г., с който ответницата се е задължила да продаде апартамент №3, мазе № 3 и гараж № 3, находящи се в жилищната сграда в [населено място], [улица], заедно със съответните идеални части, срещу цена от 20 000 евро.
Касаторът твърди, че решението на Варненския апелативен съд е необосновано, неправилно поради нарушение на материалния закон и съществени нарушения на съдопроизводствените правила-основание за касационно обжалване по чл.281, ал.1, т.3 от ГПК. Като основания за допускане на касационното обжалване сочи т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 от ГПК по следните въпроси:
1. За да е редовно връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК, достатъчно ли е адресът да е посетен само веднъж и връчителят да не е намерил лицето? Въззивният съд е приел, че нотариалната покана, с която ответницата е поискала да развали предварителния договор, е редовно връчена след само едно посещение на адреса. Според касатора в задължителната практика на ВКС е възприето, че за прилагане на разпоредбата на чл.47 от ГПК е необходимо адресатът да е посетен поне три пъти на различни дати по различно време в рамките на един месец.
2. Редовно ли е връчването на нотариална покана чрез залепване на уведомление по реда на чл.47, ал.1 от ГПК при липса на посочено място, на което е залепено уведомлението, ако връчителят не е търсил друго лице, което е съгласно да получи книжата? Въпреки че не е отбелязано мястото на залепване на уведомлението, Варненският апелативен съд е счел за редовно връчването на нотариалната покана в противоречие с практиката на ВКС.
3. За да настъпи правното действие на изявлението за разваляне на предварителен договор в хипотезата на чл.87, ал.1 от ЗЗД, необходимо ли е да бъде предоставен на другата страна подходящ срок за изпълнение с предупреждението, че след изтичането му договорът ще се счита за развален? Има ли право страна по предварителен договор, която се счита за изправна, да го развали едностранно, без да е спазена процедурата по чл.87, ал.1 от ЗЗД/без отправено искане за изпълнение в подходящ срок и без предупреждение, че ще смята договора за развален след изтичане на срока/ и при липса на основания по чл.87,ал.2 от ЗЗД? В нотариалната покана за разваляне на договора ответницата не е дала подходящ срок за изпълнение, макар задължението да няма такъв характер, че развалянето да се допусне без предоставянето на такъв срок. Въпреки това въззивният съд е приел, че развалянето е произвело действие, което противоречи на практиката на ВКС.
4. Следва ли страната, която твърди, че надлежно е упражнила правото си да развали договора без предупреждение, да обоснове и докаже наличието на предпоставките на чл.87, ал.2 от ЗЗД, респективно-може ли такова изявление да се квалифицира по чл.87, ал.1 от ЗЗД ? Допустимо ли е съдът да обосновава конкретна обективна причина за разваляне на предварителния договор поради неизправност на купувача, след като в изявлението за разваляне не са посочени причините, поради които продавачът разваля договора? Въззивният съд е приел, че ответницата е развалила договора поради неизпълнението на купувача да сключи окончателния договор в уговорения срок, без обаче това основание изрично да е посочено в нотариалната покана. Този извод в обжалваното решение противоречи на практиката на ВКС, според която е в тежест на страната, развалила договора, да обоснове и да докаже, че е налице една от хипотезите на чл.87, ал.2 от ЗЗД или на чл.87, ал.1 от ЗЗД. Според касатора по тези въпроси е налице и основанието по чл.280, ал.1, т.3 от ГПК за допускане на касационно обжалване.
5. Неизправна страна ли е купувачът по предварителен договор, ако не е сключил окончателен договор в уговорения срок, но е изпълнявал задълженията си по договора до поканата за разваляне и съставлява ли неизпълнението на задължението за сключване на окончателен договор в уговорения срок основание за разваляне на договора по чл.87, ал.1 от ЗЗД, при положение че страните не са придали на договора характер на фикс-сделка? Въззивният съд е отказал да обяви предварителния договор за окончателен, макар изпълнението да е било още възможно, което противоречи на практиката на ВКС. Според тази практика развалянето на договорите се допуска само в случаите на съществено неизпълнение, което прави невъзможно постигането на договореното. В конкретния случай такова съществено неизпълнение на договора не е налице.
Ответницата по касационната жалба Д. И. В. смята, че не са налице предпоставките за допускане до касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд, като оспорва жалбата и по същество. Претендира за заплащане на 2 500 лв. разноски за касационното производство.
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 от ГПК от легитимирана страна срещу подлежащ на касационно разглеждане съдебен акт. По предварителния въпрос за допускане на касационното обжалване Върховният касационен съд намира следното:
Страните са сключили на 16.08.2010г. предварителен договор, с който Д. В. е поела задължението да прехвърли на П. М. собствеността върху апартамент №3, мазе № 3 и гараж № 3, находящи се в жилищната сграда в [населено място], [улица], срещу продажна цена от 20 000 евро. Цената е следвало да бъде заплатена от купувача в срок до 10.02.2011 г., в деня на окончателното изповядване на договора по нотариален ред. Тъй като строежът на сградата е бил започнат, след това е бил изоставен в лошо състояние и се е налагало довършването му със средства на собствениците на обектите, в т.10 от договора страните са се съгласили до сключване на окончателния договор разходите за възстановяването на строежа да се заплащат от купувача.
Касаторът е завел на 28.08.2015 г. иск за обявяване на предварителния договор за окончателен. В отговора на исковата молба ответницата е оспорила иска. Тя е заявила, че към датата за изпълнение/10.02.2011 г./ е била готова да сключи окончателния договор, но ищецът не е разполагал с парични средства. Още през 2012 г. страните са прекратили действието на договора и тя е започнала да плаща вместо купувача дължимите по т.10 разходи за довършване на апартамента. Освен това с нотариална покана от 5.11.2014 г. изрично е развалила договора поради неизпълнение на задълженията на купувача.
Въззивният съд е отменил първоинстанционното решение, с което искът по чл.19, ал.3 от ЗЗД е бил уважен и е постановил друго за отхвърляне на този иск, тъй като действието на предварителния договор е прекратено. Позовавайки се на практиката на ВКС, отразена в решения № 433 от 8.11.2011 г. по гр.д. № 1137/2010 г. и № 474 от 13.07.2010 г. по гр. д. № 457/2010 г. на Четвърто Г.О., този съд е приел, че взаимното съгласие на страните за прекратяване на договора може да бъде изразено и с конклудентни действия, състоящи се във връщане на вече дадените по договора престации. В случая такива конклудентни действия са извършени от страните. Ответницата е започнала да плаща вместо купувача разноските по довършване на апартамента, издължила му е част от вече изразходваните от него за тази цел суми, които ищецът е приел. Страните са започнали да се срещат и да водят преговори относно дължимите след прекратяването на договора парични средства, а ищецът е упълномощил писмено своята съпруга да подписва цялата документация, необходима за прекратяване на взаимоотношенията с ответницата, както и да получава суми в брой.
Освен възражението за прекратяване на договора по взаимно съгласие, което е приел за основателно, въззивният съд е разгледал и възражението за разваляне на договора поради неизпълнение на задълженията на купувача. Подробно е мотивирал защо приема за редовно чрез залепване на уведомление връчването на нотариалната покана, съдържаща изявлението за разваляне. Обосновал е правото на ответницата да развали договора с неизпълнението на задължението на купувача в срока, посочен в предварителния договор. Констатирал е, че липсата на даден нов срок за изпълнение в изявлението за разваляне не препятства правното действие на предупреждението, тъй като след получаването му длъжникът е продължил да бездейства. Затова в крайна сметка е счел, че ако не е прекратен по взаимно съгласие, договорът е бил развален поради неизпълнение от страна на купувача.
Всички формулирани от касатора въпроси касаят тези евентуални мотиви на въззивния съд за разваляне на предварителния договор. Първите два въпроса целят да установят нередовността на връчването на изявлението за разваляне посредством нотариалната покана, а останалите-да обосноват, че ответницата не е имала право да развали договора поради неизпълнение от страна на ищеца, поради което този договор следва да бъде обявен за окончателен. Отговорите на тези въпроси в желания от касатора смисъл не могат да променят изхода на делото, тъй като не се отнасят до основното съображение на въззивния съд за отхвърляне на иска-прекратяването на договора по взаимно съгласие на страните посредством конклудентни действия. След като този извод не се засяга от поставените въпроси, касационно обжалване на решението на Варненския апелативен съд е ненужно да се допуска. Едва в становище от 21.06.2017 г. касаторът е изложил съображения за неправилност на обжалваното съдебно решение и в частта, отнасяща се до извода за прекратяване на договора с конклудентни действия, без обаче да формулира въпроси по смисъла на чл.280, ал.1 от ГПК. След като такива въпроси липсват, решението не следва да се допуска до касационно обжалване, тъй като в тази фаза на процеса не може да се обсъжда правилността на съдебното решение.
При този изход на делото касаторът дължи на ответницата по жалбата 2 500 лв. разноски за касационното производство.
Воден от горното, съдът
я
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 156 от 20.10.2016 г., постановено по в.гр.д. № 298 по описа за 2016 г. на Варненския апелативен съд.
ОСЪЖДА П. Х. М.-[ЕГН], да заплати на Д. И. В.-[ЕГН], сумата 2 500/две хиляди и петстотин/ лв. разноски за касационното производство.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: