5
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
С.,28.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на тринадесети юни през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Е. М.
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора…………………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Е. М. търг. дело № 1025 по описа за 2010 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 288 ГПК.
Образувано е по съвместната касационна жалба с вх. № 5148/15.ІХ.2010 г. на А. Н. Ч. и неговата сестра Д. Н. К. – двамата от С., подадена чрез процесуалния им представител по пълномощие от САК против решение № 624 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по т. д. № 473/2010 г., с което – като неоснователни и недоказани – са били отхвърлени техните кумулативно съединени осъдителни искове с правно основание по чл. 181, ал. 1 ТЗ и съответно по чл. 86, ал. 1 ЗЗД, предявени срещу ответното [фирма]-гр. П., с предмет присъждането на суми, както следва:
1/ По 10 733 лв. за всеки един от ищците, претендирана като дивидент от дейността на ответното д-во за 2003 г., ведно с мораторна лихва върху тази главница от по 4 534.31 лв., считано от 17.ХІІ.2005 г. и до датата на завеждане на делото /18.ХІІ.08 г./ ; 2/ По 16 668 лв. за всеки един от ищците, претендирана като дивидент от дейността на ответника за 2004 г., ведно с мораторна лихва върху тази главница от по 7 049.63 лв., считано от 17.ХІІ.2005 г. и до завеждане на делото; 3/ По 16 668 лв. за всеки един от ищците, претендирана като дивидент от дейността на ответника за 2006 г. и ведно с мораторна лихва от по 4 304.17 лв. върху тази главница, считано от 1 юни 2007 г. и до посочената по-горе дата на подаване на исковата им молба срещу търговеца.
Оплакванията на двамата касатори са за необоснованост и постановяване на атакуваното въззивно решение както в нарушение на материалния закон, така и при допуснати от състава на Пловдивския апелативен съд съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Поради това се претендира касирането му /като неправилно/ и постановяване на съдебен акт по съществото на облигационния спор от настоящата инстанция, идентичен с постановеното от първостепенния съд решение за уважаване на исковите им претенции към търговеца и ведно с присъждане на направените по делото разноски за въззивното и касационното пр-во или, алтернативно, атакуваното въззивно решение да се отмени частично – досежно претендираният срещу търговеца дивидент за 2006 г. и делото да се върне за ново разглеждане от друг състав на Пловдивския апелативен съд в посочената част.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК жалбоподателите Ч. и К. обосновават приложно поле на касационното обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 1 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното въззивно решение Пловдивският апелативен съд се е произнесъл в противоречие с практиката на ВКС по материалноправен въпрос, който бил релевантен за точното „и правилно” приложение на закона и за развитието на правото, а именно: от кой момент са възникнали членствените им права като реституенти по чл. 2, ал. 1, т. 2 от Закона за обезщетяване на собствениците на одържавени имоти, респ. кога е възникнало правото им, инкорпорирано в акцията: на глас в ОС на ответното д-во, на дивидент и съответно на ликвидационен дял? Така атакуваното въззивно решение се оказвало постановено в противоречие с приетото в Р. № 327/14.ІV.2003 г. по гр. дело № 2650/02 г. на бившето V-то г.о. на ВКС относно декларативния характер на вписването в книгата на акционерите при извършено прехвърляне на поименни акции с джиро. Налице било и противоречие между обжалваното решение на Пловдивския апелативен съд, от една страна и Р. № 134/9.ІІІ.2004 г. на ТК на ВКС по т.д. № 882/03 г., както и с Р. № 678/3.ХІ.2006 г. на І-во т.о. на ВКС по т. дело № 285/06 г., Р. № 678/3.ХІ.2006 г. по т. д. № 285/06 г. на І-во т.о на ВКС /двете по приложението на чл. 127 ЗППЦК/, но също и с ТР № 6/10.V.06 г. на ОСГК на ВКС, а и с решение № 1007/27.VІІ.2001 г. на ІV-то г.о. по гр. д. № 2176/01 г.
Ответното по касация [фирма] – [населено място] писмено е възразило чрез процесуалния си представител по пълномощие както по допустимостта на касационното обжалване, така и по основателността на оплакванията, изложени в жалбата, претендирайки присъждане на деловодни разноски, вкл. платен адвокатски хонорар.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 283 ГПК и подадена от надлежна страна във въззивното производство пред Пловдивския апелативен съд, съвместната касационна жалба на А. Н. Ч. и Д. Н. К. от С. ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
При съобразяване на задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т.т. 2 и 3 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк. дело № 1/09 г. досежно съдържанието на понятието „практика на ВКС”, се налага извод, че релевираното от касатора основание по т. 1 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационното обжалване ще следва служебно да бъде преквалифицирано в такова по т. 2 на същия текст от процесуалния закон, тъй като не се констатира атакуваното от А. Ч. и Д. К. въззивно решение да е било постановено в противоречие с разрешенията на посоченото в изложението към жалбата им ТР № 6/10.V.2006 г. на ОСГК на ВКС по тълк. дело № 6/2005 г. Последното третира аспекти на приложението на ЗОСОИ, но с изцяло вещен, а не фирмен /търговски/ характер, докато всичките останали цитирани в същото изложение решения на отделни състави на ВКС са били постановени при действието на ГПК /отм./. Във връзка с горното не се констатира и противоречие между обжалваното от реституентите въззивно решение и Р. № 1007/27.VІІ.2001 г. на ІV-то г.о. на ВКС по гр. дело № 2176/01 г., в което е било прието, че решенията за обезщетяване по ЗОСОИ имат конститутивни последици, тъй като въз основа на тях „се придобиват вещни права върху недвижими имоти”. Също неотносими към такава съпоставка са и останалите цитирани в изложението на касаторите решения на отделни състави на ВКС: нито едно от тях не отговаря на изискването да е било постановено „по същия материалноправен въпрос” като въведеният от двамата касатори (арг. т. 3 от постановките на горецитираното ТР № 1/2010 г. по тълк. дело № 1/09 г. на ОСГТК на ВКС).
В заключение, налице е обаче основанието по т. 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК за допустимост на касационния контрол, тъй като по релевирания от касаторите материалноправен въпрос няма съдебна практика (арг. Р. № 31 на Пловдивския ОС, ТК, от 28.І.2011 г., постановено по т. д. № 259/200 г., както и Р. № 357/11.VІІ.2011 г. на Пловдивски апелативен съд, ТК, по т.д. № 461/2011 г.), което налага тълкуване на съответните разпоредби в ЗОСОИ и ЗППДОбП /отм./ в систематичната им връзка с ТЗ, а също и със ЗППЦК и с ПРУПДТДДУК.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 624 на Пловдивския апелативен съд, ТК, 2-ри с-в, от 16.VІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 473/2010 г.
У К А З В А на двамата касатори чрез процесуалния им представител по пълномощие адв. Д. Г. от САК, с посочен по делото съдебен адрес в [населено място], [улица], [жилищен адрес], вх.”В”, ап. № 68 , че следва В ЕДНОСЕДМИЧЕН СРОК от получаване на съобщението за това да представят в канцеларията на ТК на ВКС документ /банково бордеро/ за внесена общо по с/ка на този съд допълнителна държавна такса в размер на 2 387.48 лв. (две хиляди триста осемдесет и седем лева и четиридесет и осем стотинки), тъй като в противен случай настоящето касационно производство ще бъде прекратено.
След надлежното внасяне на тази допълнителна д.т., дължима на основание чл. 18, ал. 2, т. 2 от Тарифата за държавните такси, които се събират от съдилищата по ГПК, делото да се докладва на Председателя на Първо отделение от ТК на ВКС – за насрочването му в открито съдебно заседание с призоваване на страните по спора.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1 2
Особено мнение на съдия Н.Х. по т.д. № 1025/2010 г. на І т.о.
Считам, че по така поставения материалноправен въпрос, не е налице приложно поле, по смисъла на чл.280,ал.1,т.3 ГПК, по следните съображения:
Следва да се разграничи правопораждащия факт за придобиване от самия режим на безналичните акции.
Има съдебна практика по смисъла на чл.280,ал.1,т.2 ГПК, че независимо от придобивния способ, режимът на безналичните ценни книжа изисква регистрация в централен регистър, който се води в Централен депозитар, и което вписване има конститутивен ефект – напр. Р № 678/3.11.2006 г. по т.д. № 285/2006 г. на І т.о.
Фактическият състав на издаването и прехвърлянето на безналична акция завършва с вписване в книгата за безналични ценни акции, която се води от Централния депозитар. Издаването и разпореждането с безналични ценни книжа има действие от регистрацията им в Централния депозитар. Това определя конститутивния ефект на вписването.
Затова материалноправният въпрос е свързан с отсъствие на вписване в Централния депозитар, тъй като става дума за безналични акции, а не относно придобивния способ на тези акции, който в случая е ирелевантен, защото липсва последния елемент от фактическия състав по придобиването им и който е от значение за упражняване на членствените права.
Безспорно е, че в случая няма вписване в Централен депозитар и това е основание за отхвърляне на исковете по чл.181,ал.1 ТЗ за заплащане на дивиденти за процесните години.
Съдия: