ОПРЕДЕЛЕНИЕ
N 568
София, 06.10. 2009 година
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание на …………………………. септември две хиляди и девета година, в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. N 510/09 година, и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1, вр. чл. 274, ал. 1, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК, от Ч. И. Й. срещу разпореждане № 2* от 26.03.2009 г. по в. гр. д. № 2592/07 г. на Пловдивския окръжен съд. Искането е за отмяна на съдебния акт като неправилен, тъй като в касационната жалба, както и в молбата-уточнение се съдържа подробно изложение на основанията за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по частната жалба не са взели становища.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
С обжалваното разпореждане е върната касационна жалба срещу въззивното решение № 1* от 17.12.2008 г. по в. гр. д. № 2592/08 г. на Пловдивския окръжен съд, тъй като въпреки двукратно дадената му възможност касаторът Ч. Й. не е отстранил изцяло нередовностите, а именно не е представил аргументирано изложение на главното основание – дали съдът се е произнесъл по съществен материалноправен или процесуалноправен въпрос, и не е обосновал основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, на което се е позовал в молбата-уточнение, не е посочил и обжалваемия интерес.
Така постановеният съдебен акт е неправилен.
В молбата-изложение, подадена във връзка указания по редовността на касационната жалба, касаторът е поставил въпроса, че реалното ползуване на надпартерния етаж и барака в северната част по скица-проект № 2 на вещото лице е определено без да съществува стълбище от южната страна, откъдето съсобствениците да могат реално да обслужват предоставените им помещения, не е определено и правото им на преминаване. Повдигнат е и процесуалноправен въпрос за доказателствените средства във връзка с правилното разпределяне на ползуването на съсобствен недвижим имот. Приблизително същото съдържа и молбата-уточнение, представена след повторно дадени указания. Приложени са и две решения на Върховния съд и на Върховния касационен съд, постановени по дела по чл. 32, ал. 2 ЗС.
С оглед на тези данни следва да се приеме, че касационната жалба отговаря на изискванията на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК от външна страна. Проверката за нейната допустимост, която извършва въззивният съд, не се отнася до това доколко изложението удовлетворява изискванията на чл. 280, ал. 1 ГПК, и кое от основанията на посочената разпоредба се поддържа като предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Производството, по което е постановено обжалваното въззивно решение, като такова по чл. 32, ал. 2 ЗС, е при неоценяем интерес. Затова и разпоредбата на чл. 280, ал. 2 ГПК, която изключва от обхвата на касационното обжалване решенията по дела с обжалваем интерес до 1 000 лева, не намира приложение в случая. Даденото в тази връзка указание е неправилно.
Разпореждането за връщане на касационната жалба следва да бъде отменено, а делото – върнато на въззивния съд за продължаване на съдопроизводствените действия по нея.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОТМЕНЯ разпореждане № 2* от 26.03.2009 г. по в. гр. д. № 2592/07 г. на Пловдивския окръжен съд.
ВРЪЩА делото на Пловдивския окръжен съд за продължаване на съдопроизводствените действия по касационната жалба, подадена от Ч. И. Й..
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: