2
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 07.11. 2012 г.
Върховният касационен съд на Република България, Първо гражданско отделение, в закрито заседание на осми октомври две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КОСТАДИНКА АРСОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВАСИЛКА ИЛИЕВА
ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ДАНИЕЛА СТОЯНОВА
ч.гр.дело № 423/2012 год.
Производството е по чл.274 ал.2 ГПК.
Образувано е по частна жалба, подадена от В. С. К. срещу определение от 17.04.2012г. на СГС по гр.д.№11457/10г., с което е ПОСТАНОВЕНО връщане на подадената от нея касационна жалба на 08.07.2012г.,уточнена с молба-уточнение от 25.08.2011г. против постановеното по делото решение от 31.05.2011г. В частната жалбата са изложени оплаквания за неправилност на обжалваното определение и се иска неговата отмяна.
Ответникът по частната жалба М. Т. Н. не взема становище по жалбата.
Върховният касационен съд, състав на І г. о., за да се произнесе, взе предвид следното:
С разпореждане от 03.09.2011 г. въззивният съд е оставил без движение касационната жалба на В. С. К., подадена на 08.07.2012г. и уточнена с молба – уточнение от 25.08.2011г., като е дал подробни указания и срок за привеждането й в съответствие с изискванията на ГПК, като представи изложение на основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 от ГПК в което да посочи точно и ясно какъв е правният въпрос, от значение за изхода по делото, по който се е произнесъл въззивният съд , на коя от хипотезите по чл.280 ГПК се позовава като обоснове основанията, а не само да възпроизведе законовия текст, както и да представи вносен документ за внесена по сметка на ВКС държавна такса в размер 30лв. Указани са и последиците, които законът свързва с неизпълнение на дадените указания.
С атакуваното определение СГС е върнал касационната жалба на основание чл. 286, ал. 1, т. 2 ГПК, след като е констатирал, че не са отстранени нередовностите й , въпреки че указанията за отстраняването им са връчени на адв.П. – процесуален представител на касатора, на 05.10.2011г.
Разпореждането за връщане на касационната жалба е правилно.
Видно от данните по делото след постановяване на разпореждането, с което е оставена без движение касационната жалба, и след връчване на препис от разпореждането на процесуалния представител на жалбоподателя, указанията на съда не са изпълнени. В кориците на делото не се намира документ, удостоверяващ извършено от касаторката плащане на дължимата държавна такса. Такъв не е представен и с частната жалба, а липсват и твърдения в тази насока от страна на жалбоподателката.
Уредбата на касационното обжалване като факултативно, а не задължително, възлага на страната-касатор изискването да мотивира интереса от допускане на касационното обжалване. Това е ново изискване за страната, която не е доволна от получения резултат с въззивния съдебен акт, поради което правилно администриращият жалбата съд е акцентирал и за точното изпълнение на това изискване на законодателя. Обосноваването на интереса от обжалване в рамките на определеното приложно поле по чл. 280, ал. 1 ГПК не може да се припокрива с основанията за обжалване, установени в чл. 281 ГПК. Тяхното разграничаване следва да личи ясно. На следващо място касационната жалба следва да бъде придружена и от документ, удостоверяващ внасянето на следващата се държавна такса. В този смисъл въззивният съд е действал в рамките на вменените му от законодателя процесуални задължения, но касаторът и пълномощникът му са проявили процесуално бездействие и в указания срок не са изпълнили указанията на съда. Предвид изложеното се обосновава извод, че не са налице предпоставки за отмяна на постановения съдебен акт за връщане на касационната жалба. Предвид изхода на делото разноски за жалбоподателя не се следват.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на I г.о.,
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение от 17.04.2012г. на СГС, постановено по гр.д.№11457/10г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: