O П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 08.12. 2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Четвърто гражданско отделение, в закрито заседание от шести декември две хиляди и шестнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
ЛЮБКА АНДОНОВА
изслуша докладваното от съдия Бояджиева ч. гр. дело № 5080/
2016 г. и за да се произнесе, взема предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 1-во, предл. 1-во ГПК.
Образувано е по частна жалба вх. № 16496/14.11.2016 г. на К. И. Б. срещу определение от 19.10.2016 г. на Софийския апелативен по ч.гр.д. № 3444/2015 г. за оставяне без уважение на негова молба за предоставяне на правна помощ под формата на процесуално представителство.
Касаторът поддържа неправилност на атакуваното определение и иска неговата отмяна, като твърди, че отговаря на критериите за предоставяне на правна помощ, с оглед на декларираното си семейно и имуществено състояние.
Настоящият състав намира жалбата допустима като подадена в срок, от надлежна страна, с правен интерес от обжалването и срещу подлежащ на инстанционен контрол, съгласно чл. 95 ал. 4 вр чл. 274, ал.1, т. 2 ГПК, съдебен акт.
Разгледана по същество, същата е неоснователна.
За да остави без уважение молбата за предоставяне на правна помощ, в обжалвания акт апелативният съд е приел, че е налице хипотезата на чл. 24, т.1 ЗПрП, съгласно който не се предоставя правна помощ, когато помощта не е оправдана от гледна точка на ползата, която би донесла на лицето, кандидатстващо за нея. Изводът за наличие на пречка е обоснован с обстоятелството, че помощта е поискана във връзка с касационно обжалване на определение, потвърждаващо прекратяване на производството по заведена от молителя искова молба, която съдържа неотстраними по пътя на касационното обжалване пороци, като всяко уточнение по нея би представлявало предявяване на нов иск.
Релевантните за случая обстоятелства са следните:
К. Б. е завел на 19.04.2014 г. искова молба пред Софийския градски съд срещу Върховния касационен съд на РБ, за осъждане на последния да му изплати обезщетение за имуществени и неимуществени вреди, произтекли от постановяването на определение № 580 от 25.04.2014 г. на ВКС, IV- то г.о. по гр.д. №7463/2013 г., с което по негова жалба не е допуснато касационно обжалване на въззивно решение № 1099/06.06.2013 г. на Софийски градски съд по гр.д. № 4409/2012 г., отхвърлящо иска му срещу търговско дружество за обезщетяваване на вреди от извършена продажба на недвижим имот, собственост на ищеца. С разпореждане от 31.03.2015 г. Софийският градски съд е дал указания до Б. да отстрани нередовности по исковата молба. С разпореждане от 03.07.2015 г., след като е приел, че с уточнителната си молба ищецът не е изправил пороците,върнал исковата молба на основание чл. 129, ал. 2 ГПК.
Разпореждането за връщане е потвърдено с определение № 2925 от 23.10.2015 г. на Софийския апелативен съд по ч.гр.д. № 3444/ 2015 г., при споделяне мотивите на първоинстанционния съд, като срещу това определение Б. е подал частна касационна жалба, във връзка с която е поискал правна помощ за изготвяне на изложение на основанията по чл. 280, ал.1 ГПК и за приподписване от лице с юридическа правоспособност.
Съгласно чл. 24, т.1. и т. 2 ЗПрП, правната помощ не се предоставя, когато предоставянето и не е оправдано от гледна точка на ползата, която тя би донесла на лицето, кандидатстващо за нея или когато претенцията е очевидно неоснователна, необоснована или недопустима и тази разпоредба, установяваща пречка, важи дори тогава, когато от представените от молителя доказателства е видно, че той покрива комплексния критерий за предоставянето и по чл. 23, ал. 3 ЗПрП за липса на достатъчно средства за заплащане на адвокатско възнаграждение.
В случая сме изправени пред хипотезата на чл. 24, т.2 ЗПрП. Частната касационна жалба, заради която е поискана правната помощ, е очевидно неоснователна, тъй като страната е предявила иск, който изначално, с оглед на възможната правна квалификация, е недопустим. Видно от исковата молба претендират се вреди от неправилен според ищеца, съдебен акт на ВКС по гражданско- правен спор, който е окончателен и не може да бъде отменен като незаконосъобразен. ВКС не е надлежен ответник като процесуален субституент на Държавата, съгласно приетото в ТР № 5/2013 г. на ОСГК на ВКС, при искове за обезщетение за вреди по ЗОДОВ с правно основание, посочено в чл. 2 , ал. 1, т.1- т.7 ЗОДОВ, чрез която разпоредба Държавата е ограничила отговорността си за вреди от незаконосъобразни действия на своите органи само до изчерпателно посочените в нея хипотези, към които обстоятелствата, изложени в исковата молба, не могат да бъдат подведени. ВКС не може да отговаря и да е надлежен ответник и по общия ред по иск с правно основание чл. 49 ЗЗД, тъй като няма качеството на възложител на работата спрямо съдийския състав, разглеждащ гражданско -правния спор. Отделно от това Държавата, чрез своя орган, не отговаря по аргумент от чл. 7 КРБ за вреди от негови законосъобразни актове, и това е така, защото вредите принципно предполагат противоправно, т.с. незаконосъобразно действие или бездействие. Следователно, дори да са налице основания за отмяна на определението по частната касационна жалба, заради която е поискана помощта, произтичащи от неправилни указания на първоинстанционния съд до ищеца, това не би могло преодолее правилността на крайния решаващ извод за потвърждаване прекратяване на производството, предвид наличието на данни за недопустимост на предявения иск с оглед на възможната правна квалификация. При евентуално допускане до разглеждане по същество на частната касационна жалба, във връзка с която е поискана правната помощ, същата се явява очевидно неоснователна.
Настоящият състав на ВКС не споделя извода в обжалваното определение, че с всяко уточнение на исковата молба се стига до предявяване на нов по същество иск, а и този извод е неотносим към приложението на чл. 24, т.1 ЗПрП. До конституиране на ответника, чрез връчването на препис от исковата молба, уточненията по нея, и на още по-силно основание онези в отговор на дадени от съда указания за изправяне на нередовности, включително изразяващи се в посочването на коренно различен ответник или промяна в обстоятелствената част, не представляват предявяване на нов иск (под формата на изменение на иска), а уточняване на същия с оглед на правната му квалификация, която сезираният съд дължи.
Въпреки това, като краен извод, обжалваното определение е законосъобразно и следва да бъде потвърдено.
Предвид изложеното, Върховният касационен съд на РБ, състав на IV- то г.о.,
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение от 19.10.2016 г. на Софийски апелативен по ч.гр.д. № 3444/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: