1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
С., 08.05. 2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Трето гражданско отделение, в закрито заседание на седми май, през две хиляди и тринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: КАПКА ЮСТИНИЯНОВА
ЧЛЕНОВЕ: Л. БОГДАНОВА
С. ДИМИТРОВА
като разгледа докладваното от съдия С. Д. гр.д. № 1439 по описа за 2012 г., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производство по чл. 288, вр. с чл. 280, ал. 1 ГПК.
Постъпила е касационна жалба от [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б. И. П., приподписана от адв. Б. В. от АК-С., против въззивно решение № 959 от 11.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 4324/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, с което като е потвърдено решение от 12.10.2011 г. на Софийски градски съд, ГО, І-7 състав, постановено по гр.д. № 7098/2010 г., е уважен предявеният от С. Ц. Н. от [населено място] срещу [фирма], иск с правно основание чл. 55, ал. 1, предл. 3 ЗЗД, за заплащане на сумата от 65 710 лв., като получена на отпаднало основание, ведно със законните последици – лихви и разноски.
В изложение на основанията за допускане на касационно обжалване, касаторът поддържа, че в постановеното решение на въззивния съд, с което е уважен предявеният иск, съдът се е произнесъл по правни въпроси, обусловили изхода на спора, разрешаването на които е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото – основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК. Поставените правни въпроси са: може ли да се счита за безполезно за кредитора изпълнение на една незначителна част от поетото от строител-предприемач задължение, а именно да продаде съответната част от дворното място, за която е изпаднал в забава, след като е изпълнил в срок другите поети задължения да изгради и продаде жилищен обект и гараж със съответните идеални части и дали тази част от неизпълнението не е незначителна по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД; допустимо ли е договорът със строителя да бъде развален поради неизпълнение само за една част от задълженията – в частта на непрехвърляне на идеалните части от дворното място; по приложението на чл. 87, ал. 1 ЗЗД – дали когато длъжник се е задължил да прехвърли на кредитор индивидуално определена вещ, и поканен не изпълни задължението си в съответния срок по причина, че все още не е станал собственик на тази вещ, то по см. на чл. 87, ал. 1 ЗЗД следва ли да се приеме, че длъжникът отговаря, т.е., че неизпълнението му, станало единствено по тази причина, е виновно.
Ответникът по касационната жалба С. Ц. Н. от [населено място], чрез пълномощника си адв. К. А. от АК-С. в писмен отговор по чл. 287, ал. 1 ГПК изразява становище за неоснователност на касационната жалба, както и за липсата на основанията за допускането й до касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Върховният касационен съд, Гражданска колегия, Трето отделение, като взе предвид изложените основания за допускане на касационно обжалване и като провери данните по делото, констатира следното :
Касационната жалба е срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд – уважен иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, с цена над 5000 лв., поради което се явява допустима. Същата е редовна като подадена в срока по чл. 283 ГПК.
За да уважи предявения иск с правно основание чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД, въззивният съд е приел, че ищецът е изправна страна по предварителния договор за покупко-продажба на идеални части от дворното място, обективиран в т. 3 на н.а. № 176/05.05.2005 г. – изпълнил е изцяло задължението си да заплати цената на уговорените части от дворното място, ответникът не е изпълнил виновно задължението си да прехвърли по нотариален ред идеалните части в уговорения срок, късното изпълнение е станало безполезно за ищеца – кредитор, като това е заявено още с исковата молба, договорът е бил развален на 13.04.2010 г. с изтичане на срока за изпълнение, даден с нотариалната покана от 30.03.2010 г. и неявяването на представител на дружеството за изповядване на сделката по нотариален ред. Поради разваляне на договора относно прехвърляне на уговорените идеални части от дворното място, е отпаднало основанието, на което е извършено плащането от ищеца, поради което ответникът дължи връщане на даденото на отпаднало основание.
Поставеният материалноправен въпрос – може ли да се счита за безполезно за кредитора изпълнение на една незначителна част от поетото от строител-предприемач задължение, а именно да продаде съответната част от дворното място, за която е изпаднал в забава, след като е изпълнил в срок другите поети задължения да изгради и продаде жилищен обект и гараж със съответните идеални части и дали тази част от неизпълнението не е незначителна по см. на чл. 87, ал. 4 ЗЗД, не обуславя основание за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК, тъй като в процеса на делото не е бил предмет на обсъждане и в този смисъл се поставя за първи път в касационното производство. Останалите материалноправни въпроси, описани по-горе, не са обусловили изхода на спора, поради което по тях не е налице общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационното обжалване. На тези въпроси по същество въззивният съд е дал отговор, който е в съответствие със закона и трайната съдебна практика, свързана с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 и чл. 87, ал. 1 ЗЗД. Именно в съответствие със съдебната практика въззивният съд е приел, че в случая предварителният договор, сключен между страните за продажба на идеални части от терена, обективиран в т. 3 от н.а. № 176, е изпълнен изцяло от ищеца чрез заплащане на уговорената цена, ответникът не е изпълнил в уговорения 60-дневен срок задължението си за прехвърли по нотариален ред идеалните части от дворното място, тази забава е продължителна, поради което интересът от сделката за ищеца е отпаднал и последният правомерно като изправна страна е развалил договора с изтичане на срока за изпълнение, даден с нотариалната покана, поради което ответникът дължи връщане на даденото от ищеца на отпаднало основание. В тази връзка в изложението към касационната жалба е посочено, но не е обосновано наличието на основанието за допускане до касация по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК, изразяващо се в необходимостта от еднообразно тълкуване на закона по повод противоречива или непоследователна практика на Върховния касационен съд във връзка с приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД, или от преодоляване на погрешна постоянна практика по приложението на посочените законови текстове. В. решение е постановено в съответствие с трайно установената и безпротиворечива съдебна практика по приложението на чл. 55, ал. 1, пр. 3 ЗЗД и чл. 87, ал. 1 ЗЗД, поради което не е налице приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационното му обжалване.
Следва да се отбележи, че така както са поставени правните въпроси, те са свързани с обосноваността на обжалвания акт, а твърдения, които касаят евентуална неправилност на въззивното решение, изразяващи се в необоснованост, поради опорочени фактически констатации, въз основа на които е приложен материалния закон, е основание за касирането му по чл. 281, т. 3 ГПК, но едва след като същото бъде допуснато до касационен контрол, пред каквато хипотеза, с оглед изложеното по-горе, не сме изправени.
Въз основа на изложеното следва, че не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т. 3 ГПК, поради което не следва да се допуска касационно обжалване на атакуваното въззивно решение.
При този изход на делото пред настоящата инстанция, на ответника по касационната жалба следва да се присъдят разноски за касационното производство размер на 4 000 лв. адвокатско възнаграждение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на Трето гражданско отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 959 от 11.06.2012 г., постановено по в.гр.д. № 4324/2011 г. на Софийски апелативен съд, ГК, ІІ състав, по касационната жалба с вх. № 8223 от 16.08.2012 г. на [фирма] [населено място].
ОСЪЖДА [фирма] [населено място], представлявано от управителя Б. И. П. да заплати на С. Ц. Н. от [населено място] направените разноски по делото за касационното производство в размер на 4000/четири хиляди/ лева.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: