4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 568
С., 08.08.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, Второ търговско отделение, в закрито заседание на тринадесети май две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБАТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 929/2010 година
Производство по чл.288 ГПК
Образувано е по касационна жалба на ПК „СИЛА” [населено място] срещу решение № 67 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 139/2010 г. на Видинския окръжен съд, с което е потвърдено решение № 11 от 08.01.2010 г. по гр.д.№ 43/2009 г. на Видинския районен съд. С последното са отхвърлени предявените в отношение на алтернативност искове на касатора срещу И. Д. И., Р. Й. И. и Ваня Р. Н. за прогласяване нищожността сключената между него и първите двама ответници сделка с недвижим имот на основание чл.26, ал.1, ал.1, пр.1 и 3 и чл.26, ал.2, пр.1 и 2 ЗЗД – поради липса на съгласие и като противоречеща на добрите нрави, а сделката между тях и третата ответница – поради липса на предмет.
В касационната жалба се поддържат доводи за наличие на основанията по чл. 281, т. 3 ГПК за отмяна на решението като неправилно.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК допустимостта на касационното обжалване е обоснована с разпоредбите на чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за задължението на въззивния съд да излага собствени мотиви в решението си, за изискването на решение на общото събрание на кооперацията за разпореждане с активите й като условие за действителност на сделките с тях, които въпроси били разрешени в противоречие с практиката на ВКС – решение по гр.д.№ 4878/2007 г., ІІІ г.о., решение по гр.д.№ 2047/2003 г., І т.о., решение № 47 по т.д.№ 645/2008 г., І т.о. и решение № 236 от 20.04.2007 г. по т.д.№ 730/2006 г., ТК.
Ответниците по касация И. Д. И., Р. Й. И. и Ваня Р. Н. оспорват допустимостта на касационното обжалване по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Върховният касационен съд, Второ търговско отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на касатора във връзка с поддържаното основание по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
С потвърденото от въззивния съд първоинстанционно решение е прието, че атакуваната от ищеца сделка е валидна, тъй като е сключена въз основа на прието от общото събрание на кооперацията решение за разпореждане с процесния недвижим имот. Обстоятелството, че е водено административно наказателно производство срещу председателя за съставяне на протокола от заседанието, в който положил подписа си върху протоколчик, т.е. създал е неистински документ според съда не дава основание да се счете, че такова ОС не се е провело. Като частен свидетестващ документ, протоколът от ОС според съда не се ползва с обвързваща материална доказателствена сила и неговата стойност е преценена във връзка с останалите събрани по делото гласни и писмени доказателства, въз основа на които е направен извод, че на посочената в него дата действително се е провело ОС на кооперацията, на което решението за отчуждаване на имота е взето поради вземания на АДВ. Освен това съдът приел, че това решение не е атакувано по реда на чл.58 ЗК, като изрично е подчертано, че протоколът е бил приложен при изповядване на сделката.
С обжалваното решение въззивният съд като препратил към мотивите на първоинстанционния съд, потвърдил постановеното от него отхвърлително решение по исковете на касатора.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение намира, че не са налице предпоставки по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане касационно обжалване на въззивното решение.
По първия от процесуалноправните въпроси не са налице предпоставките на чл.280, ал.1, т.2 ГПК. Представените от касатора решения са постановени при действието на отменения Граждански процесуален кодекс и са неотносими към поставения въпрос. Съгласно чл.272 от сега действащия ГПК, когато потвърждава първоинстанционното решение, въззивният съд е длъжен да мотивира своето решение, като при мотивировката на решението си може да препрати и към мотивите на първоинстанционния съд. Тази възможност следва да се използва само когато има съвпадение на фактическите и правни констатации, а не само на крайния резултат от решаващата дейност и последната е еднаква по обем и при двете инстанции, защото не са били посочени нови факти и не са били представени нови доказателства пред въззивния съд. В този случай, макар и да препраща към мотивите на първоинстанционното решение, въззивният съд изготвя собствени мотиви, като прави свои мотивите на първата инстанция, с които обосновава изводите си по съществото на спора. Въззивният съд е изложил и свои собствени мотиви при преценката на доказателствата, а не се е задоволил само формално да препрати към мотивите на първоинстанционното решение.
Поставеният материалноправен въпрос по приложението на чл.15, ал.4, т.10 ЗК е от значение за изхода на делото, тъй като е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Независимо от наличието на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, касаторът не е доказал противоречивото му разрешаване от съдилищата като основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за достъп на решението до касация. В представеното с изложението му решение № 236 от 20.04.2007 г. на ВКС по т.д.№ 730/2006 г., І т.о. е коментирано необходимото по закон съдържание на протокола от ОС на кооперацията, за да бъде той годно доказателство, като за да отрече наличието на взето решение по чл.15, ал.4, т.10 ЗК, касационният съд е приел, че в оспорения протокол не е посочен броят на присъствалите на събранието кооператори, дневният му ред, от кога и как е свикано събранието, какви въпроси са били обсъждани и как са вземани решенията, на които изисквания обаче отговаря представения по делото протокол № 4 от 09.09.2006 г. Не обосновава противоречиво разрешаване на поставения въпрос и цитираното от касатора Решение № 47 от 29.04.2009 г. на ВКС по т.д.№ 645/2008 г., І т.о., в което е изтъкнато, че противоуставността и противозаконността на взетото от ОС решение по чл.15, ал.4, т.10 ЗК могат да бъдат проверени в производство по иск за отмяната му по реда на чл.58 ЗК, в какъвто смисъл са и направените с потвърденото решение правни изводи.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице законовите предпоставки за достъп на въззивното решение до касация.
Водим от горното състав на Върховния касационен съд, Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 67 от 30.04.2010 г. по гр.д.№ 139/2010 г. на Видинския окръжен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: