О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
гр. София, 09.11.2012 год.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на пети ноември две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Емануела Балевска
ЧЛЕНОВЕ: 1. Снежанка Николова
2. Велислав Павков
при секретаря в присъствието на прокурора като разгледа докладваното от съдията Павков гр.д.№ 808 по описа за 2012 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 от ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Д. Н. Д. против решение от 28.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 5726/2011 г., от ІV”а” отд. на Софийски градски съд.
Ответниците по касационната жалба Д. Е. К. и И. С. В. са представили писмени отговори, с които оспорват както жалбата по същество, така и относно наличието на касационни основания по допустимостта на касационното обжалване.
Касационната жалба е подадена в срок и е процесуално допустима.
С обжалваното решение, съдът е счел предявения иск с правно основание чл.108 от ЗС за неоснователен, той като ищците не са установили в хода на процеса правото си на собственост върху спорните недвижими имоти. Съдът е приел, че собствениците на недвижимия имот, върху който е построена сградата, в която се намират спорните помещения, са прехвърлили на Х. Ч. 1/3 ид.ч. от дворното място е породил правни последици, но по отношение на действителната сделка – не по договор за продажба, а слещу задължението на приобретателя да построи сграда така, както е договорено между страните. Този свой извод съдът е направил въз основа на безспорния между страните факт, че е налице влязло в сила съдебно решение, с което договора за продажба, описан по-горе, е прогласен за нищожен, на основание чл.26, ал.2 от ЗЗД, като привиден договор, като за действителна е прикритата сделка, на основание чл.17 от ЗЗД – сделката, по която прехвърлителите прехвърлят на другата страна правото на собственост, но не срещу продажна цена по привидния договор, а срещу задължението на купувача по договора за продажба да построи със свои средства триетажна сграда в дворното място. С последващ договор, сключен с нотариален акт № 142/1991 г., съсобствениците на дворното място са си учредили взаимно право на строеж, за изброените в договора обекти. Исковете за прогласяване нищожността на договора, както и за развалянето му на основание чл.87, ал.3 от ЗЗД договор, са отхвърлени с влязло в сила решение. Безспорно е, че сградата е построена на ниво груб строеж през 1998 г.
Въз основа на горното, съдът е приел, че ответникът е придобил правото на собственост върху спорните имоти, въз основа на учреденото в негова полза право на строеж, като действителността на договора за учредяване на право на строеж и липсата на основание за неговото разваляне са решени с влязло в сила съдебно решение и е недопустимо пререшаването на спора в тази насока.
В изложението на ксационните основания се сочат правни въпроси относно произнасянето на съда по правния въпрос за силата на пресъдено нещо и по-конкретно във връзка с приетото от съда, че договора, с който ответникът е придобил идеална част от недвижимия имот е действителен, срещу негово задължение да построи сграда. В тази насока се твърди противоречие с влезли в сила съдебни решения, с които е прието друго /според касатора/ по отношение на силата на пресъдено нещо. Твърди се също така, че в противоречие с ТР №1/2012 г., съдът е приел, че правото на строеж не е погасена на основание чл.67 от ЗС.
Правният въпрос относно обективните и субективни предели на силата на пресадено нещо не е разрешен в противоречие с даденото разрешение в цитираните от касатора съдебни решения, доколкото не се съдържа противоречие относно възприетото то съда действие на прикритата сделка, съгласно чл.17 от ЗЗД. Въпросът относно приложението на чл.67 от ЗС в контекста на указанията по приложението на тази разпоредба, дадени д ТР №1/2012 г. на ОСГК на ВКС не е разрешен при наличието на основанието по чл.280, ал.1, т.1 от ГПК, доколкото от фактическа страна съдът е приел, че към 1998 г. сградата е била изградена до ниво груб строеж, а обосновката на този извод на съда касае фактите по делото и възприетата фактическа обстановка от въззивния съд, а не е правен извод. Проверката на фактите по делото и възприетата от съда фактическа обстановка не подлежат на проверка в производството по чл.288 от ГПК, а едва след като са налице основания за допускане на касационното обжалване, той като необосноваността не е сред касационните основания по чл.280 от ГПК, а е основание по чл.281 от ГПК.
Предвид липсата на сочени относими основания за допустимост на касационното обжалване, същото не следва де се допуска.
Водим от горното, състава на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 28.05.2012 г., постановено по гр.д.№ 5726/2011 г., от ІV”а” отд. на Софийски градски съд.
Определението е окончателно.
Председател: Членове: 1. 2.