О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568.
София, 09.12.2011 година
Върховният касационен съд на Република България, второ гражданско отделение, в закрито заседание на 08.12.2011 две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
при секретар
изслуша докладваното от председателя (съдията) ЗЛАТКА РУСЕВА
дело № 570/2011 година
Производството е по член 274 ал.2 изр. второ от ГПК.
Образувано е по частна жалба вх.№9577/01.11.2011г.,подадена от О. В. Г.,чрез неговия пълномощник,майка му Ц. Д. Г. против определение №367/10.10.2011г. на Върховен касационен съд,ІІ гражданско отделение,постановено по гр.д.№983/2011г. по описа на същия съд,с което връща касационна жалба вх.№3503 от 19.04.2011г. подадена от О. В. Г. срещу решение от 01.03.2011г. по гр.д.№1048/2005г. по описа на Софийски градски съд,въззивна колегия,ІІ г отделение и е прекратено производството по делото
В частната жалба се правят оплаквания,че постановеното определение е неправилно и незаконосъобразно и се иска неговата отмяна.
При извършената проверка касационният съд установи следното:
Частната жалба е постъпила в законоустановения срок и е процесуално допустима.
Подадената частна жалба е неоснователна.
С определението,предмет на настоящата частна жалба,касационният съд е разпоредил връщането на подадената касационнана жалба срещу горепосоченото въззивно решение,на основание член 280 ал.2 от ГПК.Изложени са доводи,че с оглед цената на иска, по заявената от ищеца ревандикационна претенция за предаване владението на недвижим имот,чиято данъчна оценка възлиза на 1759,30 лева,съгласно приложеното удостоверение изх.№24-0019-0396 от 11.02.2002т. на ТДД София-подразделение Б. и съобразно действащата към момента на предявяване на иска редакция на член 55 ал.1 б.”о” от ГПК/отм/,последната се равнява на ? от данъчната му оценка и възлиза на 439,82 лева,т.е. под 5000 лева,поради което касационното обжалване на въззивното решение е недопустимо,съгласно действащата процесуалноправна уредба към момента на подаване на касационната жалба.
Видно от данните по делото,касаторът О. В. Г. е депозирал касационна жалба с вх.№35303 от 19.04.2011г. чрез Софийски градски съд до Върховен касационен съд срещу въззивното решение,към който момент,съгласно изискванията на член 280 ал.2 от ГПК/Д.в. бр.100 от 21.12.2010г.,в сила от същата дата/ не подлежат на касационно обжалване решенията по въззивни дела с цена на иска до 5000лева.С исковата си молба вх.№23371 от 02.08.2002г. ищецът О. Г.,настоящ касатор,е посочил като цена на иска в същата по заявената претенция, с правно основание член 108 от ЗС,в размер на 400 лева, съобразно представеното си исковата молба удостоверение за данъчна оценка на процесния имот/лист втори от делото/,възлизаща на 1759,30 лева,определена с оглед предвиденото в член 55 ал.1 б.”б” от ГПК/отм./.
Неоснователни са доводите на касатора и позоваването и прилагането на друга различна оценка,от така заявената.Това е така,защото цената на иска се посочва от ищеца с исковата молба,както бе предвидено по реда на член 56 ал.1 от ГПК/отм/, при действието на която разпоредба е депозирана горепосочената искова молба, и сам ищецът Г., със същата е посочил като цена на иска възлизаща на 400 лева,съобразно изискванията на действащите разпоредби на ГПК/отм/ към този момент и горепосоченото удостоверение за данъчна оценка на процесния имот,която към момента на заявяването на ревандикационната претенция е в размер на 1759,30 лева.Ето защо,правилно и законосъобразно,касационният съд е приел,че с оглед заявената цена на иска,с който съдът е бил сезиран с исковата молба,същата е под 5000 лева и въззивното решение не подлежи на касационен контрол,съгласно член 280 ал.2 от ГПК.
Водим от горното, съставът на второ гражданско отделение на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение №367 от 10.10.2011г. на Върховен касационен съд,ІІ гражданско отделение,постановено по гр.д.№983/2011г. по описа на същия съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: