О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 568
София, 31.08.2009 година
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение, търговска колегия в закрито заседание на 02.07.2009 година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИО БОБААТИНОВ
ЧЛЕНОВЕ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
МАРИЯ СЛАВЧЕВА
при секретар
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
т.дело № 270 /2009 година
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационната жалба на Е. Д. Г. И. , упражняващ търговска дейност под фирма „С” против въззивното решение на Варненския апелативен съд № 188 от 03.12.2007 год., постановено по в. т.д. № 370/ 2007 год., в частта, с която при условията на чл.208, ал.1 ГПК е осъден касатора да заплати в полза на масата на несъстоятелността на ТД ”К”ЕООД / в несъстоятелност/, със седалище гр. З. сумата 56 748 лв., представляваща обезщетение за осъщественото от него в периода 29.03.2002 год. – 19.03.2007 год. без правно основание ползване на конкретно посочено в диспозитива на обжалвания съдебен акт движимо и недвижимо имущество, както и в частта, с която е оставено в сила решение № 52 от 01.08.2007 год., по т.д. № 12/2007 год. на Разградския окръжен съд и е осъден същия да заплати сумата 4 246. 32 лв., представляваща стойността на получени по силата на извършена продажба, но незаплатени движими вещи, ведно със законната лихва върху тази сума до окончателното и изплащане и 1615.42 лв.- обезщетение за забавено плащане на главницата за периода 19.03.2004 год.- 19.03.2007 год., заедно с разноски по компенсация.
С касационната жалба е въведено оплакване за недопустимост на обжалваното решение и алтернативно за неговата неправилност, касационни основания по чл.281, т.2 и т.3 ГПК.
Касаторът поддържа, че при постановяване на обжалвания съдебен акт въззивната инстанция е излязла извън предмета на спора, разглеждайки иск за неоснователно обогатяване, основан на чл.59 ЗЗД, с какъвто не е била сезирана.
Алтернативното оплакване за неправилност е обосновано с допуснати от въззивния съд нарушения на закона и на съществените съдопроизводствени правила.
В инкорпорирано и след изрично дадените му указания, в съдържанието на касационната жалба изложение на основанията по чл.284, ал.3,т.1 ГПК касаторът едновременно се позовава на основанията за допускане на касационно обжалване, въведени с т.1 и т.3 на чл.280, ал.1 ГПК. Твърди, че даденото от въззивния съд разрешение относно възможността решаващия съд да излезе извън предмета на търсената с предявения иск защита и за правната квалификация на заявената искова претенция е в противоречие „със съдебната практика на ВКС и тази на АС при БТПП”, изразена в решения: № 3/2006 год. по гр.д. № 2488/2004 год.; № 1667/98 год. по гр.д. № 1426/98 год. и по в.а.д. № 59/ 04 на АС при БТПП
Ответната по касационната жалба страна не взела становище в срока и по реда на чл.287, ал.1 ГПК.
Настоящият състав на ВКС, второ отделение, търговска колегия, като взе предвид изложените от касатора доводи и провери данните по делото, съобразно правомощията си в производството по чл.288 ГПК, намира:
Касационната жалба е подадена в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК от надлежна страна в процеса, срещу подлежащ на касационен контрол съдебен акт и е допустима.
С обжалваното въззивно решение Варненският апелативен съд се е произнесъл по предявени в обективно комулативно съединяване срещу настоящия касатор искови претенции за заплащане на обезщетение за ползвано от него без правно основание движимо и недвижимо имущество, собственост на ТД- ищец- в несъстоятелност, както и за заплащане покупната цена на предадени му от последния движими вещи по три броя двустранно съставени експедиционни бележки и обезщетение за забава, квалифицирайки същите като черпещи своето правно основание в чл.59 ЗЗД, чл.326, ал.2 ТЗ, във вр. с чл.318 ТЗ и по чл.86, ал.1 ЗЗД.
При определяне правната квалификация на отделните облигационни осъдителни искове, с които е приел, че е сезиран решаващият съд се е позовал на изложените от ищеца в исковата молба факти и обстоятелства, според които ответникът Е. И. без основание във визирания в исковата молба период от време е държала процесните вещи, които по силата на окончателно решение на Разградския окръжен съд по гр.д. № 146/2003 год. за прогласяване нищожността на извършена по изп.д. № 190/2001 год. на СИС при КРС тяхна продажба са върнати като имущество в масата на несъстоятелността на ТД ”К”ЕООД / в несъстоятелност/, техен предходен собственик.
Счетено е, че доколкото в петитума на исковата молба по отношение размера на претендираната от ищеца сума е употребено понятието „наем”, то неговото правно значение е само като критерий, с който дължимото по чл.59 ЗЗД обезщетение се съизмерява и въз основа на така приетото е отречено исковата претенция да е основана на чл.57, ал.1 ЗЗД.
По същия начин Варненският апелативен съд е дал правна квалификация и на предявения иск за заплащане на описаните в двустранно подписани от страните 3 бр. експедиционни бележки, движими вещи.
Следователно, изложеното в мотивите на обжалвания съдебен акт, позволява да се обобщи, че формулираният от касатора процесуалноправен въпрос удовлетворява изискването на чл.280, ал.1 ГПК – главна предпоставка за допускане на касационното обжалване.
Неоснователно е обаче, позоваването на въведения с т.1 на чл.280, ал.1 ГПК критерий за селекция.
Цитираната в тази вр. практика на ВКС , обективирана в решение № 1667/98 год. по гр.д. № 1426/98 год. е неотносима към поставения въпрос, поради което не следва да бъде обсъждана. Същата касае въпроса за правомощията на съда по несъстоятелност в производството по оздравяване на предприятието, какъвто не е разгледаният от Варненския апелативен съд. Неотносима в случая, по обясними причини – стояща извън създаваната от съдилищата в съдебната система практиката, вкл. и тази на ВКС по вложения в т.1 на чл.280, ал.1 ГПК смисъл е и практиката на АС при БТПП, на която касаторът се позовава.
Що се касае до решение № 3/2006 год. по гр.д. № 2488/2004 год. на ВКС, то с даденото от него разрешение относно правната квалификация на иска, съответстващо на трайно установената практика на ВКС, според което съдът не е обвързан с посочена такава от ищеца, а при съобразяване с изложената фактическа обстановка и търсената правна защита, сам определя правното основание на иска, Варненският апелативен съд изцяло се е съобразил.
Не е налице и основанието за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касаторът не е аргументирал становището си, че поставеният от него съществен въпрос на процесуалното право е от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото.
Същият единствено е посочил, че пресичането на допуснатите с атакуваното въззивно решение „груби нарушения на гражданския закон”, ще бъде от значение за точното прилагане на закона и за развитие на правото, което бланкетно възпроизвеждане на законовия текст не се явява изложение по см. на чл.284, ал.3,т.1 ГПК, задължаващо ВКС да извърши преценка за основателността му.
Въведеното с касационната жалба оплакването за неправилно приложение на чл.613а ТЗ е свързано с касационните основания по чл.281,т.3 ГПК, поради което не подлежи на обсъждане в настоящето производство.
Водим от тези съображения, настоящият състав на второ търговско отделение, на осн. чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Варненския апелативен съд № 188 от 03.12.2007 год., по в. т. д. № 370/ 2007 год., по описа на с.с.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: