1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 10.10. 2017 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, Второ отделение в закрито съдебно заседание на двадесет и шести септември през две хиляди и седемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМИЛ МАРКОВ ЧЛЕНОВЕ: ЕМИЛИЯ ВАСИЛЕВА
АННА БАЕВА
като изслуша докладваното от съдия Емилия Василева ч. т. дело № 2145 по описа за 2017г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 274, ал. 3, т. 2 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на С. И. Д., действащ като [фирма], [населено място], чрез процесуален представител адв. Г. Г. срещу определение № 450 от 20.06.2017г. по ч. гр. дело № 357/2017г. на Окръжен съд Ловеч, с което е потвърдено определение № 71 от 25.05.2017г. на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч. С потвърденото определение на съдията по вписванията е отказано вписване на анекс към договор за аренда на земеделска земя № 4890/14.07.2011г., с рег. № 4520 от 18.05.2017г. на нотариус С. И., рег. № 016 на НК, с район на действие Районен съд Плевен, поискано със заявление с вх. № 2803 от 25.05.2017г. по описа на Служба по вписванията Л..
Частният жалбоподател прави оплакване за неправилност на въззивното определение поради нарушение на материалния закон и необоснованост. Твърди, че съдията по вписванията и въззивният съд са се отклонили от насоките и разясненията, дадени в т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, като са приели, че за да бъде вписан анекс за продължаване на срока на вече вписан договор за аренда, е необходимо пред съдията по вписванията да бъдат представени доказателства за установяване дали арендодателят, който е подписал анекса към договора за аренда, е собственик на недвижимия имот, упълномощен ли е от страна на останалите съсобственици, притежаващи общо с него 50 на сто идеални части от имота, предвид новата редакция на чл. 3, ал. 4 от Закона за арендата в земеделието /ЗАЗ/, в сила от 07.02.2017г. Счита, че извършената по този начин от съдията по вписванията и впоследствие от окръжния съд преценка представлява недопустима проверка на материалноправните предпоставки на представения за вписване акт. В изпълнение на императивното изискване на чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК частният жалбоподател обосновава допускането на касационно обжалване с твърдението, че въззивният съд се е произнесъл по следния материалноправен въпрос: „За да се впише в нотариалните книги продължаване на договор за аренда с анекс, съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ, необходимо ли е да се представят пред съдията по вписванията документи, удостоверяващи правото на съсобственост, документи, удостоверяващи правото, че арендодателят притежава повече от 50 на сто идеални части от имота, както и документи, удостоверяващи упълномощаването от останалите съсобственици на имота, обект на анекса към договора за аренда, и може ли да се откаже вписване на анекс за продължаване на първоначалния договор за аренда, ако не са представени от страна на заявителя описаните доказателства?”. Релевира доводи за допускане на касационно обжалване на въззивното определение на основание чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 2 ГПК, като поддържа, че въпросът е решен в противоречие с т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК, определение № 405 от 31.07.2017г. по ч. т. дело № 1547/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 411 от 02.08.2017г. по ч. т. дело № 1024/2017г. на ВКС, ТК, I т. о., определение № 426 от 28.07.2017г. по ч. т. дело № 1035/2017г. на ВКС, ТК, II т. о.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение, като обсъди доводите на страните и взе предвид данните по делото, приема следното:
Частната касационна жалба е процесуално допустима – подадена е от легитимирана страна в предвидения едноседмичен срок по чл. 275, ал. 1 ГПК срещу подлежащ на обжалване въззивен съдебен акт.
За да потвърди отказа на съдията по вписванията при Районен съд Ловеч за вписване на анекс за продължаване срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи от 14.07.2011г., вписан под № 136, том 9, вх. рег. № 4890/14.07.2011г., въззивният съд е приел същия за законосъобразен. Посочил е, че на основание чл. 3, ал. 1 ЗАЗ и чл. 4, б. „л“ ПВ на вписване в имотния регистър подлежи договорът за аренда, както и продължаването на неговия срок съгласно чл. 18, ал. 1 ЗАЗ. Съобразявайки изменението на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ /ДВ, бр. 13, в сила от 07.02.2017г./, решаващият съд е счел, че договор за аренда може да бъде сключен със съсобственик на земеделска земя, чиято собственост е повече от 50 на сто идеални части от съсобствен имот или със съсобственик, упълномощен от съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от съсобствения имот, като пълномощното следва да бъде с нотариална заверка на подписите и съдържанието. Изложил е съображения, че съгласно т. 6 от Тълкувателно решение № 7 от 25.04.2013г. на ВКС по тълк. дело № 7/2012г., ОСГТК при проверката по чл. 32а, ал. 1 ПВ съдията по вписванията не проверява материалноправните предпоставки на акта, освен ако това е изрично предвидено в закона и проверката на съдържанието на акта е в две насоки – идентификация на страните /чл. 6, ал. 1, б. „а“ ПВ/ и идентификация на имота /чл. 6, ал. 1, б. „в“ ПВ/. Позовавайки се на удостоверение за наследници с изх. № 36 от 20.04.2017г. на Кметство [населено място], [община], съдебният състав се е аргументирал с липсата на информация дали арендодателят В. Д. М., подписал анекса към договора за аренда чрез пълномощника С. М. И., като наследник на наследодателя Г. Г. Х. Ш. и съсобственик, е упълномощен от останалите съсобственици, притежаващи общо с него повече от 50 на сто идеални части от земята. Въз основа на това съдебният състав е приел, че не са изпълнени изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ, като непредставянето на доказателства в тази връзка към заявлението за вписване представлява нередовност на същото и на основание чл. 32а ПВ съдията по вписванията е длъжен да постанови отказ, без да дава указания за отстраняване на нередовността.
Като допълнителен аргумент за потвърждаване на отказа за вписване е посочил, че с представения за вписване анекс не се променя само срока на договора на аренда, но и цената на арендното плащане, включително и за минало време – от 2015/2016 стопанска година, както и вида на земеделската земя, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 ЗАЗ и се цели заобикаляне правата на останалите арендодатели – съсобственици на имота по отношение разпореждането със същия.
Допускането на касационно обжалване съгласно чл. 274, ал. 3 ГПК, във връзка с чл. 280, ал. 1 ГПК предпоставя произнасянето от въззивния съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, който е от значение за решаване на спора между страните и по отношение на който е налице някое от основанията по чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Правният въпрос от значение за изхода по конкретното дело е този, който е включен в предмета на спора и е обусловил правните изводи на съда. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора твърдения и доводи, с оглед критериите, предвидени в посочената правна норма.
Формулираният в изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК материалноправен въпрос e важен, но както и да бъде решен, същият не би променил изхода на делото, тъй като въззивният съд е изложил и друг аргументиран извод за неоснователност на искането за вписване на анекса към договора за аренда на земеделска земя, поради което следва да бъде отказано вписването. Потвърждаването на отказа на съдията по вписванията за вписване на анекс за продължаване срока на предходно вписан договор за аренда на земеделски земи не е обусловено само от разрешаване на въпроса дали извършването на проверка за съответствие на анекса с изискванията на чл. 3, ал. 4 ЗАЗ и за представяне на доказателства относно тяхното изпълнение е в правомощията на съдията по вписванията, а и от друг извод – с представения за вписване анекс не се променя само срока на договора на аренда, но и цената на арендното плащане, включително и за минало време – от 2015/2016 стопанска година, както и вида на земеделската земя, което е в противоречие с разпоредбата на чл. 8 ЗАЗ и се цели заобикаляне правата на останалите арендодатели – съсобственици на имота по отношение разпореждането със същия. В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК не е формулиран материалноправен или процесуалноправен въпрос, относим към решаващия извод на съда относно промяната с анекса не само на срока на договора за аренда, но и на цената на арендната вноска за в бъдеще и за минало време и на вида на земеделската земя, в противоречие с чл. 8 ЗАЗ. Непосочването на правен въпрос е пречка обжалваното определение да се допусне до касационен контрол, тъй като при наличие на друг самостоятелен извод за отказ за вписване на анекса, по отношение на който не е обосновано приложното поле на касационния контрол, касационното разглеждане на поставения от частния жалбоподател въпрос няма да доведе до промяна на постановения с обжалваното определение правен резултат.
Предвид изложените съображения настоящият съдебен състав счита, че не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното определение.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд на Република България, Търговска колегия, състав на Второ отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 450 от 20.06.2017г. по ч. гр. дело № 357/2017г. на Окръжен съд Ловеч.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1.
2.