О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр.София, 11.05.2012 г.
Върховният касационен съд на Република България,
четвърто гражданско отделение, в закрито съдебно заседание на
девети май две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Борислав Белазелков
ЧЛЕНОВЕ: Марио Първанов
Борис Илиев
като разгледа докладваното от Борис Илиев гр.д.№ 538/ 2012 г.
за да постанови определението, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 от ГПК.
Образувано е по искане на [фирма] за допускане на касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд от 21.02.2012 г. по гр.д.№ 198/ 2012 г. С него е потвърдено решение на Пловдивски районен съд по гр.д.№ 10774/ 2011 г. и по този начин са уважени предявените от Л. Т. Б. против касатора искове, квалифицирани по чл.344 ал.1 т.1, 2 и 3 от КТ, за признаване за незаконно и за отмяна на уволнението, извършено със заповед № 69/ 19.04.2011 г., за възстановяването на Л. Б. на заеманата преди уволнението длъжност „технически сътрудник – деловодство” и за заплащане на обезщетение за оставане без работа в размер 6 114,24 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване жалбоподателят повдига материалноправните въпроси може ли съдът (вместо работодателя) да квалифицира изискванията за владеене на език като такива по т.6 или по т.11 на ал.1 на чл.328 от КТ; по коя от двете посочени точки има значение изискването за владеене на чужд език и дали разликата между двата състава има обективен характер; трябва ли въведеното изискване за владеене на чужд език да следва възникването на трудовото правоотношение или е релевантно и когато го предхожда; неправилната квалификация, дадена в уволнителната заповед, обуславя ли сама по себе си нейната незаконност. Счита, че тези въпроси са разрешени от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС и че имат значение за точното прилагане на закона и развитието на правото, поради което моли за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
Ответната страна Л. Б. оспорва жалбата. Счита, че жалбоподателят не е формулирал конкретни правни въпроси, попадащи в хипотезата на чл.280 ал.1 от ГПК, евентуално че тези въпроси не обуславят решението, евентуално, че по тях няма противоречива съдебна практика. Поради това моли касационното обжалване да не бъде допуснато.
Съдът намира жалбата за допустима, но искането за допускане на касационно обжалване е неоснователно.
За да уважи предявените искове, въззивният съд е приел, че ищцата е била преназначена от 01.04.2010 г. на длъжността „технически сътрудник – деловодство” в отдел „Правни и корпоративни въпроси” на ответното дружество. На същата дата й е връчена длъжностна характеристика, която изисквала за заемане на длъжността писмено и говоримо владеене на английски или на немски език. Уволнението, извършено на основание чл.328 ал.1 т.6 от КТ поради неотговаряне на това изискване, съдът е обявил за незаконно, тъй като то не е въведено след заемане на длъжността, а е съществувало преди това, както и защото същото е релевантно по т.11, а не по т.6 на ал.1 на чл.328 от КТ.
При тези мотиви на въззивния съд поставените от жалбоподателя въпроси, свързани със съотношението между уволнителните основания по т.6 и по т.11 на ал.1 на чл.328 от КТ и с квалификацията в уволнителната заповед, са без значение за крайния изход от спора. Решаващият мотив на съда за отмяна на уволнението като незаконно, е липсата на нововъведено изискване за владеене на чужд език, като за този мотив е без значение как това изискване ще бъде квалифицирано: по т.6 или по т.11 на ал.1 на чл.328 от КТ. Без значение е и квалификацията в уволнителната заповед – съгласно установената практика, съдът е длъжен да изхожда от изложените фактически обстоятелства, с които работодателят е обосновал възникването на правото на уволнение, като евентуалното погрешно квалифициране на тези обстоятелства в заповедта само по себе си не е основание за отмяната му (срв. решения на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 119/ 2010 г. и № 854/ 2011 г. и цитираната в тях практика). В случая обаче това е без значение за крайния изход от спора, доколкото уволнението е счетено за незаконно поради въвеждането на изискването за владеене на чужд език не след, а към момента на изменението на трудовото правоотношение.
Поради това обуславя въззивното решение единствено въпросът дали работникът може да бъде уволнен, ако не отговаря на изискванията за длъжността, съществували към момента на възникване/изменяне на трудовото правоотношение. По този въпрос обаче не се установяват твърденията жалбоподателя, че е разрешен от въззивния съд в противоречие с практиката на ВКС. Приложените към изложението по чл.284 ал.3 т.1 от ГПК решения на състави на ВКС, ІІІ г.о. по гр.д.№ 1716/ 2000 г., 530/ 2003 г. и 770/ 2003 г., са постановени по реда на отменения ГПК и не съставляват задължителна практика, т.е. не могат да обосноват приложението на чл.280 ал.1 т.1 от ГПК. Същите могат да имат значение за обосноваване на противоречива практика по смисъла на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК, но за целта е необходимо да разрешават по противоположен начин същия правен въпрос, който е разрешен и в обжалваното решение (Тълкувателно решение № 1 от 19.02.2010 г. на ОСГТК). Случаят не е такъв, тъй като горепосочените актове на ВКС разрешават правния въпрос подлежи ли на съдебен контрол и в какъв обем решението на работодателя да въвежда нови изисквания за заемане на определена длъжност. Не това е въпросът, повдигнат от касатора в настоящето производство, поради което не е установена и хипотезата на чл.280 ал.1 т.2 от ГПК. Не са налице предпоставки за допускане на обжалваното въззивно решение до касационен контрол и искането в тази насока следва да бъде отклонено.
По изложените съображения Върховният касационен съд
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение на Пловдивски окръжен съд от 21.02.2012 г. по гр.д.№ 198/ 2012 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: