О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 12.07.2012 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на трети май през две хиляди и дванадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 1147 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби от Търговско дружество „М. А. С. И. С. Ве Т.” – Турция чрез адвокат М. А. и адвокат Г. Т. /подадена в два екземпляра с различни входящи номера: № 4119/30.06.2011 г. и № 4157/01.07.2011 г./ и от „Х. С. Х. Г.” чрез адвокат Н. Д. и адвокат Г. А. с вх. № 4055/29.06.2011 г. срещу решение № 226/04.05.2011 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по гр.д. № 1072/2010 г.
И в двете касационни жалби се поддържат оплаквания за недопустимост, неправилност и необоснованост, а като основания за допускане на касационно обжалване – чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК и в двете жалби и чл.280 ал.1 т.3 ГПК в жалбата на „Х. С. Х. Г.”.
Ответникът по касационната жалба – [фирма] с предишно наименование [фирма] оспорва касационните жалби по подробни съображения в писмени отговори.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационните жалби и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационните жалби са редовни – подадени са от надлежни страни, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговарят по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касаторите основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред Старозагорски окръжен съд /СТОС/ са предявени обективно съединени искове от [фирма] срещу настоящите касатори по чл.49 ЗЗД вр. чл.45 ЗЗД за обезщетяване на причинени вреди, представляващи стойност на доставени, положени и неплатени бетони на обект „Пречиствателна станция за отпадни води” – [населено място] и стойност на неплатени транспортни услуги и услуги със строителна механизация по същите доставки в общ размер на 802192.48 лв.; изтекли лихви върху претендираната главница от 17.03.2008 г. до подаване на исковата молба в размер на 160582.89 лв. и направени разноски за събиране на главницата в хода на съдебни и изпълнителни производства в размер на 105048.72 лв. Претенциите са уважени изцяло със законните последици от СТОС, чието решение е потвърдено от П.. П. е приел, че ответниците и настоящи касатори са сключили помежду си договор за консорциум от 09.02.2005 г., с който са учредили гражданско дружество по ЗЗД с оглед извършване, приключване и поддръжка на дейност по строителство на водопречиствателни станции в басейна на река М. – [населено място] и [населено място] в Република България. Извършването на тези дейности им е възложено от МРРБ на РБ, изпълнителна агенция И. след проведена обществена поръчка – открит международен търг. Ответниците и настоящи касатори като консорциум са сключили договор за подизпълнение с „И. И. Ве П.” А.С. Именно с този подизпълнител е сключил договор ищецът за доставки на бетони за обект „Пречиствателна станция за отпадни води” – [населено място], извършил е чрез тази страна необходимите доставки, които са били приемани и пряко получавани от ответниците, сега касатори, с уговорката, че разплащанията ще са чрез подизпълнителя „И. И. Ве П.” А.С. Изплащанията започнали да се бавят, а в един момент били преустановени, като неизплатени са останали доставки на бетони и извършени услуги, предмет на исковата претенция. Претендирани са и разходи по съдебни и изпълнителни производства, извършени от ищеца срещу „И. И. Ве П.” А.С. – осъдително съдебно решение и изпълнителен лист по образувано производство в Турция, което не довело до събиране на вземанията за извършените доставки, поради липса на финансови средства и материални активи на „И. И. Ве П.” А.С. П. е приел, че решаващо значение за настъпилите за ищеца вреди и необходимостта за тях да се ангажира отговорността на ответниците са следните обстоятелства: взетото принципно решение да се опосредят отношенията по доставка чрез подизпълнител; избор на неподходящ, а и привиден подизпълнител в нарушение на приложимите изисквания; игнорирането на правилата на обществената поръчка и общите условия на ФИДИК, имащи за цел да осигурят разплащанията между всички участници в изпълнението на проекта, финансиран с публични средства; предоставянето на средства на „И. И. Ве П.” А.С., предназначени за заплащане на дължимите на ищеца суми и след установяването, че „И. И. Ве П.” А.С. не използва тези средства по предназначение; приемане на стоки и услуги от ищеца след 10.098.2007 г.; укриването на факта на преустановяване на отношенията на ответниците с „И. И. Ве П.” А.С. и поддържането у ищеца на увереност, че предстои това дружество занапред да получи средства от ответниците, които са достатъчни да погасят дължимите към ищеца суми за извършените доставки за периода до 24.03.2008 г., в който период банковите сметки на „И. И. Ве П.” А.С. са оставени без авоар. Тези изводи са направени след обстойно обсъждане и изложени съображения по доказателствата във връзка със съществуващите договори между страните, извършените доставки, заключения на извършени ССЕ във връзка с тези доставки и разплащания, кореспонденция между страните. П. е приел, че именно натоварените от ответниците, сега касатори, лица са имали решаващо значение за настъпване на вредните последици от неплащането на ищеца на извършените от него доставки и услуги. Двамата ответници, сега касатори, са действали в качеството си на консорциум – дружество по ЗЗД, което означава, че всеки от тях действа от името на консорциума. П. е приел още, че наличието на договорна отговорност не изключва деликтната отговорност, а и в конкретния случай ищецът е предприел всички предвидени в законодателството ни правни действия за да реализира договорната отговорност /на подизпълнителя, с който е имал договор/, но тези действия не са довели до желания резултат по причини, за които ответниците отговарят. С оглед на тези съображения, П. е ангажирал отговорността на ответниците, сега касатори, за претърпените от ищеца вреди на основание чл.45 вр. чл.49 ЗЗД.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
По касационната жалба на „М. А. С. И. С. Ве Т.” – Турция:
В изложението си този касатор формулира въпроси чрез доводи за неправилност и питания към ВКС. Следва да се посочи, че законът разграничава основанията по чл.280 ГПК и тези по чл.281 ГПК, както и последователността по произнасяне по тях. Недопустимо е с основания по чл.281 ГПК да се подменят въпроси по чл.280 ГПК както и да се поставят общо теоретични въпроси за разрешаване, извън установената и конкретно приета фактическа обстановка по конкретното дело. Поставените въпроси от този касатор представляват именно оплаквания за неправилност както и общо теоретични въпроси, извън конкретно установената и приета фактическа обстановка по делото. Настоящият състав на ВКС се спира само на конкретните въпроси /доводи/ във връзка с твърдяната недопустимост на въззивното решение, за която е задължен да следи служебно /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/ и намира по тях следното:
1. Като първи въпрос, свързан с твърдяна недопустимост на въззивното решение се излагат доводи, за възможността за спиране на гражданско производство при наличие на престъпни обстоятелства от установяването, на които зависи изхода на спора, т.е. приложението на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Искания в тази насока са правени от ответниците в хода на процеса и са оставени без уважение. П. подробно е изложил съображенията си за липса на основание за спиране на производството по чл.229 ал.1 т.5 ГПК, поради липса на данни за извършено престъпление – определения от о.з. от 17.01.2011 г. и от 14.02.2011 г. Както е посочил П., само голословни твърдения не са основание за приложение на чл.229 ал.1 т.5 ГПК. Такива твърдения не са основание да се приеме и твърдяна недопустимост на въззивното решение или данни за такава, за да се допусне касационно обжалване в тази връзка /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
2. Касаторът поддържа недопустимост на въззивното решение и във връзка с нарушение, според него, на разпоредбите за разглеждане на спора от местно компетентният съд както и следва ли този въпрос да се разглежда от въззивния съд. Разрешението на въпросите не обуславя изхода на спора, нито дава данни за вероятна недопустимост на въззивното решение. Въззивният съд не е обсъждал въпроса за местната подсъдност, поради липса на обжалване в тази насока и липса на основание за служебно повдигане на този въпрос /чл.119 ГПК/.
3. Въпроси, свързани с конституиране на ответник по делото – гражданското дружество или участниците в него. Въпросът има своето ясно и категорично разрешение в закона – чл.357 – чл.364 ЗЗД и чл.26 ал.1 ГПК. Гражданското дружество не е юридическо лице и не може да бъде страна в съдебно производство. Няма противоречие с приложеното определение № 54 по гр.д. № 593/2008 г. на СОС, с което е извършена преценка за съдебна компетентност, а не преценка за правосубектност на страните. Следователно разрешението на въпросите във връзка с конституиране на ответниците не навежда на данни за недопустимост на обжалваното въззивно решение, за да се допусне касационно обжалване в тази връзка /т.1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС/.
4. Въпроси, свързани с твърдяна нередовност на исковата молба и обуславящи, според касатора, недопустимост на въззивното решение. Въпросите не са обусловили изхода на спора, не почиват на данните по делото и приетото от съдебните инстанции във връзка с предявения иск, за което П. е изложил съображения в посочените по-горе две о.з., оставяйки без уважение искането на касатарите за оставяне производството без движение. Ето защо и тези въпроси не сочат на данни за вероятна недопустимост на въззивното решение, обуславящи допускането му да касация.
Останалите въпроси на този касатор касаят сочена от самия него неправилност на въззивното решение, поради нарушение на материалния и процесуалния закон и не могат да бъдат обсъждани в производството по чл.288 ГПК, а и твърдените нарушения са конкретизирани при факти и обстоятелства, за които липсват данни по делото. Формулират се и въпроси, свързани с доказателствената тежест на страните в процеса, които са общо теоретични и също не са съобразени с твърденията, доводите и възраженията на страните в настоящото производство. Настоящият състав на ВКС намира за необходимо да посочи по доводите на касатора, свързани с въпроса му наличието на договорна отговорност изключва ли деликтната такава, че към разрешение на този въпрос е относимо ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС. В това ТР е прието, че при уважен иск срещу делинквента по чл.45 ЗЗД е допустим и прекия иск на увреденото лице по чл.407 ал.1 ТЗ, съответно по чл.226 ал.1 КЗ срещу застрахователя. Щом това е така, наличието на договор между две страни и основание за договорна отговорност между тях не изключва търсене и на деликтна отговорност. В случая договор между ищеца и ответниците, сега касатори, няма. Има само договор между ищеца и трета страна – „И. И. Ве П.” А.С., посочен от ответниците, сега касатори, като подизпълнител. При тези данни и независимо от основанията за договорна отговорност на „И. И. Ве П.” А.С. няма никаква пречка да се търси деликтна отговорност от ответниците, сега касатори, при наличие на изискуемите предпоставки за това: вреда, настъпило противоправно поведение или деяние и пряка причинна връзка между тях. Тези предпоставки П. е приел, че са налице с оглед събраните по делото доказателства и за което е изложил подобни съображения.
Останалите въпроси на тази касационна жалба касаят само неправилност на въззивното решение и не формулират въпроси по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, както бе посочено по-горе. По отношение на разрешението им не е налице и допълнителен критерий за селекция по чл.280 ал.1 т.1 и т.2 ГПК. Представената съдебна практика – задължителна и на тричленни състави на ВКС е по казуси, обективно неидентични с настоящия или по въпроси, които не са разрешени от П. в твърдения от касатора вид и фактологична обусловеност, нито противоречат на дадените разрешения в приложената задължителна съдебна практика.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС, че касационната жалба на „М. А. С. И. С. Ве Т.” – Турция не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
По касационната жалба на „Х. С. Х. Г.”:
Въпросите на този касатор в изложението му са почти идентични с въпросите на другия касатор – „М. А. С. И. С. Ве Т.” – Турция и изложеното по другата касационна жалба е относимо и по тази касационна жалба. Следва да се посочи по допълнително формулирания различен въпрос за наличието на правен интерес от завеждане на осъдителен иск при наличие на изпълнителен титул срещу друго лице, че това е въпрос покриващ се по същество с въпроса на другия касатор за колизията между договорна и деликтна отговорност. Наличието на изпълнителен титул срещу трета за спора страна не е основание за недопустимост на предявен осъдителен иск на деликтно основание срещу настоящите ответници, сега касатори, доколкото се касае за различни страни и различно основание за ангажиране на тяхната отговорност, макар и за едни и същи вреди. И тук следва да се посочат разрешенията в ТР № 2/2010 г. на ОСТК на ВКС. Доколкото решението на П. е в съответствие с тези решения няма основание да се приеме, че има данни за недопустимост на въззивното решение. Останалите въпроси изцяло дублират въпросите в изложението на предишния касатор – „М. А. С. И. С. Ве Т.” – Турция и за тях важи изложеното по-горе по неговата касационна жалба. По последния формулиран въпрос, обуславящ основание за допускане на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, а именно отговаря ли по чл.45 и сл. ЗЗД главният изпълнител на строителен обект за платежоспособността на избрания от него подизпълнител спрямо третите лица, с които подизпълнителя сключва договори ……….., настоящият състав на ВКС намира следното: Разрешението на въпроса с подвъпросите му е фактологично обусловено. Посочи се по-горе какви договори са сключени между страните, според П., и какви са основанията за ангажиране на деликтната отговорност на ответниците, сега касатори, за обезщетяване на настъпилите вреди от договорното неизпълнение на посочения от тях подизпълнител. С този въпрос касаторът цели ново разрешение на спора при фактическа обстановка, различна от установената и приетата от П.. Предявен е иск на деликтно основание, за което няма пречка, независимо от наличието на договор с трета страна и основания за нейната /на третата страна/ договорна отговорност. Основанията за деликтна отговорност на ответниците, сега касатори, са налице според П. с оглед събраните по делото доказателства, като принципно поставеният въпрос на този касатор е извън конкретния казус и не обуславя допускането на касационно обжалване по чл.280 ал.1 т.3 ГПК, доколкото не съдържа основания по смисъла на т.4 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а изразява само желание за пререшаване на спора, поради несъгласие с крайния изход по него.
По изложените съображения, настоящият състав на ВКС счита, че и касационната жалба на „Х. С. Х. Г.” не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
Независимо от изхода на спора съдът не присъжда разноски на ответната страна, макар да са поискани такива, поради липса на доказателства тази страна да е направила разноски пред настоящата инстанция.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 226/04.05.2011 г. на Пловдивски апелативен съд по гр.д. № 1072/2010 г.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.