4
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 15.11.2017година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на шести ноември две хиляди и седемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕЛЕОНОРА ЧАНАЧЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РОСИЦА БОЖИЛОВА
ЛЮДМИЛА ЦОЛОВА
изслуша докладваното от съдията Чаначева т.дело № 1586/2017 година.
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на [община], [населено място] против решение №313 от 09.02.2017г. по т.д. 4342/2016г. на Софийски апелативен съд.
Ответникът по касация- Министерството на регионалното развитие и благоустройството, [населено място] не е заявил становище.
Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение, за да се произнесе взе предвид следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл. 283 ГПК срещу подлежащ на обжалване съдебен акт.
С изложението си по чл.284, ал.3, т.1 ГПК, касаторът е възпроизвел непълно разпоредбата на чл. чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК. Поставил е въпросът – „Компетентен ли е гражданският съд да се произнесе по спор относно изявление за финансова корекция на ръководител на управляващ орган” Страната е развила оплакването си за това, че въззивният съд е изложил непълни мотиви като приел, че след като исковата молба е подадена в съда на 13.07.2015г. а ЗУСЕСИФ е влязъл в сила на 25.12.2015г., то приложим към случая е пар. 10, ал.3 ЗУСЕСИФ и същата подлежи на разглеждане по досегашния ред. Касаторът е развил и своето разбиране, за това, че под „досегашния ред” не следвало да се разбира реда по ГПК. Страната е поставила въпроса – „ По образувани гражданскоправни производства по искови молби за изплащане на суми, дължими по договори за финансиране / субсидия/ допустимо ли е съдът да изследва правоотношения и юридически факти, стоящи извън договорното правоотношение.” Накратко е изложено разбирането на страната по този въпрос. Поставен е въпросът :” В случай, че финансовата корекция се приема за специфично субективно право на равнопоставена страна по едно частно правоотношение/ корелативно на гражданската отговорност на бенефициента”/, то елемент ли е от пораждащия го фактически състав реално настъпила вреда”. И този въпрос е поддържан по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, чийто текст е възпроизведен частично. Други доводи не са развити.
Съобразно разрешенията дадени с т.1 ТР ОСГТК № 1 /09г., поставеният първи въпрос е относим към допустимостта на съдебният акт, поради което същият следва да бъде разгледан независимо от предпоставките на чл.280, ал.1 ГПК. Страната е поддържала, с оглед нейното тълкуване на пар.10, ал.3 ЗУСЕСИФ, че в текста под „досегашният ред” не следва да се разбиран редът по ГПК, тъй като повдигнатия правен спор не е гражданскоправен. Доводите са правно необосновани и несъобразени със съдържанието на обсъжданата норма, тълкувана неправилно от страната. С решение №148/17г. по т.д. 2210/16г. на ВКС ІІ т.о., решение №17 от 23.03.2017г. по гр.д. 50176/16 на ВКС ,ІІІг.о.., решение № 66 от 21.03.2017г. по гр.д. №60146/16г. на ВКС ,ІV г.о. и решение № 123 от 20.07.2017 г. по т. дело № 2547/2016 г. на ВКС, ТК, I т. о. и постановените по реда на чл.274,ал.3 ГПК определение №501/16г. по чт.д.№1872/`16г. на ВКС, ТК, II т. о., определение №9/17г. по ч.т.д.2294/16г. на ВКС, ІІ т.о.,е формирана задължителна за съдилищата практика, съобразно която отношенията между страните по сключени договори за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ преди влизането в сила на ЗУСЕСИФ на 25.12.2015 г. се уреждат от гражданското право и споровете във връзка с дължимостта на плащанията по тях са гражданскоправни и подлежат на разглеждане по реда на общия съдебен исков процес. Този извод е направен с оглед разпоредбата на пар.10,ал.3 ПЗР ЗУСЕСИФ, съобразно която, образуваните до влизане в сила на този закон – 25.12.2015 г., гражданскоправни производства по искови молби срещу изявления за финансови корекции на ръководителя на управляващия орган се извършват по досегашния ред – гражданскоправен ред и този ред следва да се прилага и след тази дата относно висящите искови производства. Изрично е посочено, че исковете за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ по оперативните програми са подведомствени на общите съдилища и постановените решения по тях са допустими като исковата защита е допустима както чрез осъдителен иск- за плащане на суми по договор за предоставяне на безвъзмездна финансова помощ, така и чрез установителен иск- с оспорване основанието за налагане на финансови корекции по тези договори.Предприетата от бенефициента защита по гражданскоправен ред чрез предявяване до 25.12.2015 г. на искова молба пред общия съд за изпълнение по договор за безвъзмездна финансова помощ или за обезщетение за неизпълнение на договора следва да се довърши по досегашния ред на основание пар.10,ал.3 ПЗР ЗУСЕСИФ, т. е. исковото производство следва да продължи пред гражданския съд. Настоящият съдебен състав изцяло споделя така формираната практика, с която въззивният съд се е съобразил. Или, с оглед така приетото, постановеният съдебен акт е допустим.
Касаторът не обосновава довод за приложно поле на касационно обжалване. Вторият и третият въпрос не са релевантни, тъй като са общи а във формиращото ги съдържание са застъпени становища на касатора, в това число и фактически невярното твърдение, че въззивният съд е разглеждал обстоятелства и факти, стоящи извън договорното правоотношение. Този извод не се променя и с оглед изложените допълнителни пояснения на касатора, обосновани с общото и кратко твърдение, че съдът бил „ приобщил в предмета на делото наличието на основание за финансова корекция, което е елемент от административно правоотношение”. Въпросът е поставен без да бъде съобразен с решаващите мотиви на състава, който е обсъдил релевантните факти по спора, като е очертал изведена от тях фактическа обстановка и правно е обосновал изводите си за неоснователност на претенциите. В тази връзка, същият е разгледал спора, с оглед приложение на договорно установените условия и задължения на страните, съобразени с правната уредба- както съобразно регламентите на ЕО, така и с транспонираните от общностното право норми в приетите нормативни актове на вътрешното ни право. В противоречие с разбирането на касатора, съставът е извел от чл.15 от процесния договор, дефинитивността на понятието „нередност”,и съответно е обосновал и задължението при установяване на нередности, свързани със сключения между страните договор, управляващият орган на оперативната програма да поиска финансова корекция.В тази връзка е мотивирано и наличие на допуснато от настоящият касатор- въззивник в производството нарушение по реда на чл.25,ал.5 ЗОП, аргументирано е, че тези нарушения са били установени по спора. Следователно така формулирани, въпросите не установяват наличие на общо основание по смисъла на чл.280, ал.1 ГПК.
Касаторът не е обосновал и допълнителен селективен критерий, дори да бъде изведен правен въпрос от поставените. Основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, предполага, че той следва да установи, че конкретно формулирания правен въпрос/ който в случая не е релевантен/ е от значение за точното прилагане на закона/когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на това тълкуване / и за развитие на правото / когато законите са непълни, неясни и противоречиви/, като приносът в тълкуването, осигурява разглеждане и решаване на делата според точния смисъл на законите – т. 4 ТР ОСГТК № 1/2009г. С оглед тези предпоставки страната не е изложила каквито и да било доводи, водещи до извод за наличие на приложно поле на сочената разпоредба, тъй като такъв довод не е общото оплакване за неправилност на акта, нито кратко изложеното разбиране на страната по въпросите, с оглед защитната й теза. Освен това, касаторът не е разглеждал и приложена от състава норма, при обосноваване на нейната неяснота, респективно непълнота.
С оглед изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на решението на Софийски апелативен съд .
По тези съображения Върховният касационен съд, състав на първо търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение №313 от 09.02.2017г. по т.д. 4342/2016г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: