3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 17.10.2014 г.
В И М Е Т О Н А Н А Р О Д А
Върховният касационен съд на Република България, гражданска колегия, I-во отделение, в закрито заседание в състав:
Председател:Добрила Василева
Членове:Маргарита Соколова
Гълъбина Генчева
като изслуша докладваното от съдията Соколова ч. гр. д. № 4725/2014 г., и за да се произнесе, взе предвид:
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр. 2 ГПК.
С определение № 99 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2324/2014 г. Върховният касационен съд на РБ, състав на IІ-ро г. о., оставил без разглеждане касационната жалба на ТПК „Х.” [населено място] срещу решението от 12.12.2013 г. по гр. д. № 2809/2013 г. на Софийския градски съд и прекратил производството по делото, като възложил в тежест на касатора разноските на другата страна в размер на 600 лева.
Срещу това определение в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК е подадена частна жалба от касатора с искане то да бъде отменено като неправилно по подробно изложени съображения.
Ответниците П. М. Т., С. М. Т., Н. М. Й., А. С. С. и В. С. Й. считат частната жалба за неоснователна.
Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о., като обсъди данните по делото, намира следното:
Предмет на касация е въззивно решение, с което е уважен предявен срещу касатора иск за ревандикация на недвижим имот, възстановен по реда на ЗСПЗЗ. Съобразно представеното в първоинстанционното производство удостоверение на Столична община, данъчната оценка на спорния имот е 1 240 лева и този размер е уточнен като цена на предявения иск в допълнителната молба на ищците от 11.07.2011 г. Въпросът за цената на иска не е повдиган в първото по делото заседание съгласно чл. 70, ал. 1, изр. 2 ГПК. Изхождайки от тези данни, тричленният състав на ВКС, ІІ-ро г. о., приел, че въззивното решение е постановено по иск, чиято цена е под 5 000 лева и съгласно чл. 280, ал. 2 ГПК е изключено от касационен контрол.
Жалбоподателят счита, че изводът за недопустимост на касационната жалба е неправилен, тъй като действителната данъчна оценка многократно надвишава визирания в чл. 280, ал. 2 ГПК размер – възлиза на 431 285.50 лева съгласно представено с частната жалба удостоверение, и предвид спорната площ от 2 530 кв. м., цената на иска е около 42 000 лева /вж. уточнението с молба от 07.07.2014 г./. Твърди, че преклузията по чл. 70, ал. 1 ГПК не е настъпила, защото въпросът за цената на иска е повдигнат служебно от съда преди първото по делото заседание и ищците не са изпълнили съдебното разпореждане да представят доказателства за данъчната или пазарната цена на имота, удостоверена по съответния ред – издаденото от Столичната община удостоверение не касае спорния имот, който е промишлен терен, а се отнася за земеделски имот, какъвто спорният не е.
Доводите са неоснователни, а обжалваното определение е правилно и следва да се остави в сила.
Цената на иска е константна величина и се определя към момента на предявяване на иска. Съгласно чл. 70, ал. 1 ГПК тя се посочва от ищеца, а въпросът за нея може да се повдигне от ответника или служебно от съда най-късно в първото заседание за разглеждане на делото. След този момент посочената от ищеца или определената от съда, в случай на несъответствие между указаната и действителната, цена, не може да бъде променяна, освен при изменение на иска. Поради това правилно допустимостта на касационното обжалване е преценена въз основа на удостоверението за данъчна оценка, представено от ищците след подаване на исковата молба, но преди първото по делото заседание, в което ответникът, сега жалбоподател, е имал процесуалната възможност да повдигне въпроса дали представеното удостоверение касае спорния имот, както и въпроса за действителния размер на данъчната оценка. По същите съображения и представеното с настоящата частна жалба удостоверение по чл. 264, ал. 1 ДОПК не може да обоснове извод за по-голям размер на данъчната оценка, а оттук – и за допустимост на касационното обжалване. Аргументи в подкрепа на изложеното могат да се извлекат и от разрешенията, дадени в ТР № 8/31.10.2012 г. на ОСГК. Ето защо изводът на тричленния състав, постановил обжалваното определение, че цената на иска е под 5 000 лева, поради което въззивното решение е изключено от касационен контрол, е законосъобразен.
По изложените съображения Върховният касационен съд на РБ, състав на I-во г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
ОСТАВЯ В СИЛА определение № 99 от 20.05.2014 г. по гр. д. № 2324/2014 г. на Върховния касационен съд на РБ, IІ-ро г. о.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: