3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 18.07.2011 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на единадесети юли през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Никола Хитров
ЧЛЕНОВЕ: Е. Чаначева
Емил Марков
при секретаря ………………………………..……. и с участието на прокурора ………………………………….., като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. търг. дело № 169 по описа за 2009 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 3, т. 1 ГПК.
Образувано е по частната касационна жалба с вх. № 712/31.І.2011 г. на С. И. С. от С., подадена чрез процесуалния му представител по пълномощие, против постановеното от САС, ГК, 4-и с-в определение № 1996/18.ХІІ.2010 г. по ч. гр. дело № 1802/2010 г., с което е била оставена без уважение негова предходна частна жалба срещу разпореждането от 15 юли 2010 г. на съдия от СГС за връщане – на основание чл. 262, ал. 2, т. 2 ГПК – на съвместната въззивна жалба на С. и И. Сивкови срещу първоинстанционното Р. № 35/10.І.2010 г. по т. д. № 733/08 г. по описа на СГС.
Оплакванията на частния жалбоподател С. С. са за необоснованост и за постановяване на атакуваното въззивно определение при допуснати от състава на САС съществени нарушения на съдопроизводствените правила, поради което се претендира отменяването му. Инвокират се доводи, че липсата на връзка между довереник и доверител следвало да се преодолее от известеният за нея първостепенен съд посредством уведомяване на въззивника на постоянния му адрес по делото, вкл. и посредством залепване на уведомление за дължимостта на държавната такса по въззивната жалба.
В изложението си по чл. 284, ал. 3, т. 1 частният касатор С. С. обосновава приложно поле на частното касационно обжалване с едновременното наличие на предпоставките по т.т. 2 и 3 на чл. 280, ал. 1 ГПК, изтъквайки, че с атакуваното определение САС се е произнесъл по противоречиво решаван от съдилищата процесуалноправен въпрос, който поради това бил от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото, а именно: за връчването на съобщения и съдебни книжа. С приемането си, че С. С. бил редовно уведомен за задължението си да внесе държавна такса по с/ка на по-горния съд с оглед редовността на подадената от него въззивна жалба срещу първоинстанционното решение, въззивната инстанция била постановила атакуваното определение в противоречие с Опр. № 704/21.ХІІ.2009 г. на ВКС, ІІІ-то г.о. по гр. дело № 6628/09 г.
Ответниците по частната касационна жалба – [фирма]-С. и И. С. от същия град, не са ангажирали свои становища нито по допустимостта на частното касационно обжалване, нито по основателността на оплакванията за неправилност на атакуваното въззивно определение.
Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение, намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна в частното въззивно пр-во пред САС, частната касационна жалба на С. Ив. С. от С., ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Съображенията, че в случая не е налице приложно поле на касационното обжалване, са следните:
С цитираното и представено от частния касатор определение № 704 на състав от ІІІ-то г.о. на ВКС, постановено на 21.ХІІ.2009 г. по ч. гр. дело № 662/09 г. дословно е било прието, че при наличие на посочен от страна в процеса съдебен адрес по делото, представлява нарушение на процесуалния закон предприетото връчване на съобщение лично на същата страна. Точно в такъв смисъл обаче са били и съображенията на САС, изложени в обжалваното от С. С. определение. Липсата на твърдяното противоречие оборва тезата за наличие на приложно поле на частното касационно обжалване в хипотезата по т. 2 на чл. 280, ал. 1 ГПК. Не е налице обаче и предпоставката по следващата точка на същия законов текст за допустимост на касационния контрол, във връзка с което, а и предвид липсата на изложени от частния касатор конкретни доводи в изложението му в подкрепа на същото бланкетно релевираното допълнително основание, настоящият състав препраща към задължителните за съдилищата в Републиката постановки по т. 4 на ТР № 1/19.ІІ.2010 г. на ОСГТК на ВКС по тълк дело № 1/09 г.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 1996 на Софийския апелативен съд, ГК, 4-и с-в, от 15.ХІІ.2010 г., постановено по гр. дело № 1802/2010 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ 1
2