О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
Гр.София, 18.09.2018 година
Върховният касационен съд на Република България,Търговска колегия Второ отделение в закрито заседание на трети април две хиляди и осемнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ:НИКОЛАЙ МАРКОВ
СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
изслуша докладваното
от съдията СВЕТЛА ЧОРБАДЖИЕВА
търговско дело № 2904/2017 г.
за да се произнесе,взе предвид:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на „Уни Кредит Булбанк“ АД против Решение № 205/10 юли 2017 г. по в.т.д.№ 155/2017 г. на Пловдивския апелативен съд, с което е отменено решение № 29/16 януари 2017 г. по т.д.№ 21/2016 г. по описа на Смолянския ОС и вместо него е постановено отхвърляне на предявените по реда на чл.422 ГПК установтелни искове на касатора против М. В. Б. и Е. С. Б., двамата от [населено място], за приемане за установено по отношение на ответниците съществуването на вземане на „Уни кредит Булбанк“ АД, произтичащо от договор за ипотечен банков кредит на физическо лице от 8.12.2008 г. с кредитополучател М. В. Б. и солидарен длъжник Е. С. Б. за сумата 30 459,65 ЕВРО, представляваща главница по договора, законната лихва върху нея от 15.12.2015 г. до окончателното й плащане, както и за сумата 2389,97 ЕВРО представляваща дължими лихви по договора за кредит за периода 20.10.2014 г. – 14.12.2015 г., за което е издадена заповед за изпълнение на парично вземане по чл. 417 ГПК № 537/21.12.2015 г. по ч.гр.д.№ 1079/2015 г. на РС Смолян.
С първоинстанционното решение положителният установителен иск е уважен в предявения размер.
В жалбата се поддържа, че въззивното решение е неправилно по съображения за съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Претендира се отмяната му и връщане на делото за ново разглеждане от друг състав на въззивния съд. В изложение по чл. 284 ал. 3 т.1 ГПК приложното поле на касационното обжалване е обосновано с предпоставките на чл.280 ал.1 т. 1 и 2 ГПК по отношение на определените за значими за изхода на делото правни въпроси.
Ответниците по касация М. и Е. Б. изразяват становище в срока за отговор на жалбата, че не са налице основания за допускане на въззивното решение до касационен контрол.
Върховният касационен съд, 1 състав на Второ т.о., като взе предвид данните по делото и доводите на страните, намира следното:
Касационната жалба е подадена в срока по чл.283 ГПК от заинтересована легитимирана страна срещу подлежащо на непряк касационен контрол валидно и допустимо въззивно решение на Пловдивския апелативен съд и нередовностите й са отстранени, поради което се явява процесуално допустима.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд е приел за основателни възраженията на ответниците за наличието на неравноправни клаузи в процесния договор и в Общите условия, при чието действие е сключен, даващи възможност на ищцовата банка едностранно да променя лихвения процент. Лихвите са начислявани в по-високи размери от дължимите по преценка на банката без да е ясен точният механизъм на тяхното определяне. Оспорените клаузи са неравноправни по смисъла на чл.143 т.10 З.. Въззивният съд е счел, че размерът на задълженията, произтичащи от договора за кредит, следва да бъде определен съобразно посочените в индивидуалния договор стойности на лихвите, включващи базов лихвен процент с премия и уговорена надбавка, без да се вземат предвид последващите промени в размера на премията, направени едностранно от банката въз основа на нищожни клаузи на ОУ от 8.12.2008 г., необвързващи страните. Въз основа на констатациите на съдебно-икономическата експертиза, допуснати от въззивния съд, същият е заключил, че до датата на обявяване на кредита за предсрочно изискуем кредитополучателят е заплатил с 8 245,93 ЕВРО повече от дължимото и няма просрочени анюитентни вноски и е достигнал до извода, че ищцовата страна не е установила настъпването на обективните предпоставки за обявяване предсрочна изискуемост на кредита, свързани с неизпълнение на договорни задължения съобразно предвидената в клауза на процесния договор възможност – т.17 на същия. Съдът е изложил съображения за възприемане на заключението на в.л. Й., оспорено от банката, в което не са взети предвид изчисленията на кредитополучателя, извършени въз основа на неравноправните клаузи. Изявлението на банката за обявяване предсрочна изискуемост на кредита е достигнало до кредитополучателя и до солидарния длъжник на 28.07.2015 г., но в новото производство е останало недоказано настъпване на обективните предпоставки на предсрочната изискуемост – неизпълнение на задължение, произтичащо от процесния договор, поради което съдът е заключил, че обявената предсрочна изискуемост не е настъпила и предявеният иск е неоснователен.
С оглед съдържанието на мотивите на обжалваното решение следва да се приеме, че обуславящ изхода на спора по делото е само изведеният в т.1 на изложението по чл.284 ал. 3 т. 1 ГПК правен въпрос – неравноправни ли са клаузите на договор за кредит по смисъла на чл.143 З., предвиждащ възможност за банката едностранно да променя размера на лихвения процент или макар формално да покрива хипотезата на чл.143 т.10 З., те не са неравноправни съгласно чл.144 ал.3 т. 1 З.. Въззивният акт съдържа отговор на въпроса, който е включен в предмета на спора чрез надлежно своевременно релевирано възражение на ответниците за нищожност на част от клаузите на процесния договор, който са неравноправни, но формулираният от касатора правен въпрос не е разрешен в противоречие със задължителната практика на ВКС, формирана по реда на чл.290 ГПК, според която неиндивидуално уговорената в договора за банков кредит възможност за едностранно увеличаване от страна на банката-кредитодател на първоначално съгласувания размер на лихвения процент при необявени предварително и невключени като част от съдържанието на договора ясни правила за условията и методиката, при които този размер може да се променя, не отговаря на изискването за добросъвестност, поради което по отношение на тази клауза изключението по чл. 144 ал.3 т.1 З. е неприложимо / в тоя смисъл Решение № 205 от 7.11.2016 г. по т.д.№ 154/2016 г. на І т.о. на ВКС/. В случая не е налице допълнителното селективно основание по чл. 280 ал.1 т.1 ГПК за достъп до касационен контрол.
Въпросът по т. 2 от изложението – кога и при какви условия настъпва предсрочна изискуемост по договор за банков кредит – е зададен в контекста на оплакването за неправилен и необоснован извод на въззивния съд, че към датата на подаване на заявлението по чл.417 ГПК не са налице предсрочни месечни вноски по кредита, поради което не е настъпила обявената от банката предсрочна изискуемост на вземанията й. Той е от значение за правилността на въззивното решение и възприемането на фактическата обстановка, а не за формиране решаващата воля на съда и изхода на спора.
Независимо от горното съдът не е формирал изводите си в противоречие с постановките в т.18 на ТР № 4/18.6.2014 г. по ТД № 4/2013 г. на ОСГТК на ВКС относно момента, в който настъпва предсрочна изискуемост на вземанията по договор за банков кредит, обсъдил е клаузата на т.17 от процесния договор, регламентираща обективните предпоставки за изгубване преимуществото на срока и е обосновал с констатациите на експертизата за липса на забавени и непогасени вноски и ненастъпване на твърдяната и обявена от банката предсрочна изискуемост.
Въпросите по т.3 на изложението по съществото си са оплаквания на касатора за допуснати процесуални нарушения, свързани с неуважени доказателствени искания на страната за разширена и допълнителна счетоводна експертиза. Те са от значение за правилността на изводите на съда за обсъждане на събраните по делото доказателства, а не за изхода на спора по конкретното дело. Основанията за допускане на касационно обжалване са различни от основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281 т.3 ГПК, между които попадат и съществени нарушения на съдопроизводствените правила. Независимо от горното и в условията на ограничен въззив съдът разполага с правомощия да инициира служебно назначаване на експертиза относно правнорелевантните факти при въведено с въззивната жалба оплакване за необоснованост на фактическите изводи на първоинстанционния съд и неизясняване на спора от фактическа страна. Той не е длъжен да назначава едно или повече вещи лица при оспорване на експертно заключение. Това е само предвидена от закона възможност при мотивирани възражения на страните за пропуски, необоснованост на заключението и некомпетентност на вещите лица. В случая съдът е мотивирал преценката си в определенията, с които е отказал допускането на експертизите, а в решението си е изложил съображения защо кредитира оспореното заключение и отхвърля изводите на вещото лице, изготвило експертиза, приета в първоинстанционното производство.
Въпросът по т.4 – подлежи ли на отхвърляне иск, предявен по реда на чл.422 ГПК при установени надвнесени суми и направено от ответника възражение за прихващане или следва да бъде уважено възражението когато се установи надплатена сума към датата на настъпване на предсрочна изискуемост – е некоректно поставен и въобще не е обсъждан в решението на въззивния съд, който е приел, че не е настъпила предсрочна изискуемост. Възражението за прихващане не е разгледано, тъй като е предявено като евентуално, искът е отхвърлен поради ненастъпили обективни предпоставки на предсрочната изискуемост и несбъднатото вътрешнопроцесуално условие за разглеждане на възражението, предявено от ответниците в отношение на евентуалност.
По изложените съображения следва да се приеме, че касаторът не установява наличието на предпоставките за достъп до касационен контрол.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд, 1 състав на Второ търговско отделение, на основание чл.288 ГПК
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 205/10 юли 2017 г. на Пловдивския апелативен съд, постановено по в.т.д.№ 155/2017 г. по описа на същия съд.
ОСЪЖДА „Уни кредит Булбанк“ АД София да заплати на М. В. Б. и Е. С. Б. по 840 лв. разноски по делото за касационната инстанция.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: