О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 02.09.2013 г.
Върховният касационен съд на Република България, второ търговско отделение, в закрито заседание на двадесет и осми август две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретар
и с участието на прокурора
изслуша докладваното от съдията Мария Славчева
ч.т.дело № 2201/2013 година
Производството е по чл. 274, ал. 2, изр.1 във вр. с ал.1, т.1 ГПК.
Образувано е по частна жалба от [фирма], [населено място] срещу определение № 141 от 06.03.2013 г. по в. ч. т. д. № 130/2013 г. на Варненския апелативен съд, с което е оставена без разглеждане като процесуално недопустима частната му жалба, подадена срещу протоколно определение от 16.01.2013 г. по т.д. № 510/2012 г. на Шуменския окръжен съд, с което не е прието за разглеждане направеното от него възражение за прихващане.
Частният жалбоподател поддържа, че обжалваното определение е неправилно, поради което моли за отмяната му.
Ответникът [фирма], [населено място] в отговора по чл.276, ал.1 ГПК изразява становище за неоснователност на частната жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение констатира, че частната жалба е подадена от надлежна страна в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е процесуално допустима.
Разгледана по същество частната жалба е неоснователна.
За да постанови обжалваното определение съставът на Варненски апелативен съд е приел, че първоинстанционното определение не подлежи на въззивно обжалване, тъй като не е от кръга на визираните в чл. 274, ал. 1 ГПК съдебни актове и поради това оставил без разглеждане като недопустима жалбата на настоящ жалбоподател. Изложил съображения, че направеното след срока за отговор възражение за прихващане от [фирма] със свое вземане за сумата 17 000 лв., прехвърлено му по силата на сключен договор за цесия, не е съобразено с изискванията на чл. 371 ГПК, тъй като за установяване съществуването на това насрещно вземане и неговия размер е необходимо събирането на нови доказателства.
Определението е правилно.
Нормата на чл. 371 ГПК представлява изключение от въведения в чл. 370 ГПК принцип за преклузия на правото ответникът да представя доказателства и да прави възражения срещу иска след изтичане на срока за отговор. В цитираната разпоредба е регламентирана възможност възражението за прихващане да се направи до приключване на съдебното дирене в първата инстанция, когато за доказването му не се налага събирането на нови доказателства, или до приключване на съдебното дирене във въззивната инстанция, когато съществуването или неоспорването му са установени с влязло в сила съдебно решение или заповед за изпълнение. Що се отнася до въпроса налице ли са предвидените от закона условия за допускане и разглеждане на направено възражение за прихващане след срока за отговор, съдът извършва преценката конкретно в зависимост от данните и доказателствата по делото. В случая съдът е извършил такава преценка, в резултат на което е направил извода, че не са налице предпоставките на чл. 371 ГПК. Неприемането за разглеждане на възражението за прихващане не изключва възможността ответникът по иска – [фирма], да претендира насрещните си вземания в отделно исково производство.
По тези съображения обжалваното определение като правилно следва да бъде потвърдено.
Водим от горното, Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
ПОТВЪРЖДАВА определение № 141 от 06.03.2013 г. по в.ч.т.д.№ 130/2013 г. на Варненския апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: