О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 21.11. 2018 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, Второ гражданско отделение, в закрито заседание на трети октомври, две хиляди и осемнадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ПЛАМЕН СТОЕВ
ЧЛЕНОВЕ: ЗЛАТКА РУСЕВА
ЗДРАВКА ПЪРВАНОВА
като изслуша докладваното от съдията Първанова гр. дело № 1116/2018 г. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Ц. Н. Н., [населено място], [община], област В., чрез процесуалния му представител адвокат Ц. С., срещу въззивно решение № 332 от 15.11.2017 г. по в. гр. д. № 433/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца. Касаторът твърди, че обжалваното решение е неправилно, постановено при съществени процесуални нарушения и необсъждане на представените по делото доказателства безпристрастно, в тяхната цялост и взаимовръзка, както и необосновано – касационни основания по чл. 281, т. 3 ГПК.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК се поддържа, че са налице основанията за допускане на касационно обжалване по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Изложени са съображения, че въззивният съд не се е позовал на практика на ВКС при прекратяване на производството, а решението на касационната инстанция ще послужи за развитие на съдебната практика и нейното уеднаквяване.
Ответникът по касация – [община] не изразява становище по жалбата в срока по чл. 287, ал. 1 ГПК.
Касационната жалба е подадена срещу подлежащ на обжалване акт на въззивния съд, в срока по чл. 283 ГПК и отговаря на изискванията на чл. 284 ГПК, поради което е процесуално допустима.
При проверка допустимостта на касационното производство, ВКС, ІІ г. о. констатира следното:
С въззивното решение е обезсилено решение № 126 от 14.06.2017 г. по гр. д. № 989/2016 г. по описа на Районен съд – Мездра, с което е отхвърлен предявеният от касатора против [община] положителен установителен иск за собственост по отношение на поземлен имот с № 014102, с площ от 819.65 кв. м., находящ се в землището на [населено място], [община], като неоснователен и недоказан, и производството по въззивно гражданско дело № 433/2017 г. е прекратено.
За да постанови решението си, въззивният съд, произнасяйки се по допустимостта на първоинстанционното решение, приел, че подадената от Ц. Н. искова молба не отговоря на изискванията на чл. 127, ал. 1, т. 3, т. 4 и т. 5 ГПК – в изложените обстоятелства липсва последователност и яснота; не е ясно дали ищецът твърди, че е собственик на имот № 014102 или на имот № 014101, в кое землище са разположени имотите и каква е точната им квадратура, по кой план е номерацията и колко кв. метри повече или по – малко претендира ищецът, от кой от съседните имоти и на какво основание. Исканията към съда са неясно формулирани, освен това по делото не е представен документ за данъчна оценка на земеделския имот, предмет на предявения иск. За поправяне на тези нередовности и на основание чл. 129, ал. 4, вр. ал. 1 ГПК първоинстанционният съд е следвало да остави производството без движение и да даде указания на ищеца, което не е сторено, а е постановено решение по същество.
С определение № 600 от 07.08.2017 г. въззивният съд е оставил производството без движение, като е дал конкретни указания и срок на ищеца да отстрани противоречията в обстоятелствената част и петитума на иска. В дадения срок указанията не са били изпълнени. В открито съдебно заседание процесуалният представител на ищеца – адвокат С. е заявил, че поддържа въззивната жалба и моли за отмяна на решението на районния съд. Съобразяването на иска с изискванията на чл. 127 и чл. 128 ГПК е положителна процесуална предпоставка за надлежно упражняване правото на иск, за която съдът следи служебно. Същата не е била налице при разглеждане на делото от първостепенния съд, нередовностите на исковата молба не са поправени и пред въззивната инстанция. Поправянето им в хода на процеса с устни изявления на страните или чрез изготвяне на специализирана експертиза е недопустимо.
Настоящият състав на ВКС, II г. о. намира, че не са налице предпоставките за допускане на касационно обжалване на въззивното решение. Съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк. дело № 1/2009 г., ОСГТК, ВКС касаторът трябва да посочи правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело в мотивираното изложение по чл. 284, ал.1, т. 3 ГПК. Въпросът трябва да се изведе от предмета на спора, който представлява твърдяното субективно право или правоотношение и да е от значение за решаващата воля на съда, но не и за правилността на съдебното решение, за възприемането на фактическата обстановка или обсъждане на събраните доказателства. Посоченият от касатора правен въпрос определя рамките, в които следва да се извърши селекцията по реда на чл. 288 ГПК. Касационният съд не е длъжен и не може да извежда релевантен правен въпрос от твърденията на касатора, както и от изложените от него факти и обстоятелства.
В изложението по чл. 284, ал. 3, т. 1 ГПК касаторът не е формулирал конкретен материалноправен или процесуалноправен въпрос по чл. 280, ал. 1 ГПК с обуславящо значение за решаващите изводи на въззивния съд и предопределил изхода на делото. Наведените оплаквания за неправилност на решението, касаещи преценката и обсъждането на доказателствата, съответно обосноваността на изводите на съда, не могат да послужат като правни въпроси по смисъла на ТР № 1/2010 г., както и като самостоятелно основание за допускане на касационно обжалване в производството по предварителна селекция на касационните жалби по чл. 288 ГПК. Това е така, тъй като основанията за допускане на касационно обжалване са различни от общите основания за неправилност на въззивното решение по чл. 281, т. 3 ГПК. Липсата на общата предпоставка – конкретно формулиран правен въпрос от значение за изхода по конкретното дело и включен в предмета на спора, сама по себе си е достатъчно основание за недопускане касационно обжалване на решението, без да е необходимо произнасяне по посочените допълнителни основания по чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК. Следва да се посочи, че въззивният съд е действал съобразно разясненията, дадени в ТР № 1 от 17.07.2001 г. по гр. д. № 1/2001 г., ОСГК, ВКС, т. 4, актуални и при действащия ГПК /ТР № 1 от 09.12.2013 г. по тълк. д. № 1/2013 г., ОСГТК, ВКС, т. 5/. При констатирани за пръв път от въззивната инстанция нередовности, исковата молба е оставена без движение, като са дадени подробни указания на ищеца да отстрани неяснотите и противоречията в нея. Поради неизпълнение на указанията първоинстанционното решение е обезсилено, а производството по делото – прекратено. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение.
По изложените съображения, Върховният касационен съд, състав на ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 332 от 15.11.2017 г. по в. гр. д. № 433/2017 г. по описа на Окръжен съд – Враца.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: