О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 21.08.2013 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на тридесет и първи май две хиляди и тринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 838/2012 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на И. Г. Н. срещу решение № 806 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 620/2012 г. на Софийски апелативен съд. С последното е потвърдено решение от 05.12.2011 г. по гр.д.№ 2760/2010 г. на Софийски градски съд, с което е отхвърлен предявения срещу [фирма] иск с правно основание чл.226, ал.1 КЗ иск за сумата 30 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от увреждане при ПТП, настъпило на 27.08.2008 г. с участието на водач на л.а. Мазда”, собственост на ЗАД [фирма].
В касационната жалба са въведени доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния закон – основание по чл.281,т.3 ГПК за касирането му. Поддържа, че е допуснато нарушение на чл.146 ГПК, тъй като в доклада първоинстанционният съд не е посочил кои права и кои обстоятелства се признават, кои обстоятелства се нуждаят от доказване, как се разпределя доказателствената тежест за подлежащите на доказване факти. Оплакването се прави с оглед отговора на ответника по чл.131 ГПК, в който не е оспорено наличието на валидно застрахователно правоотношение, възникнало между него и собственика на лекия автомобил – ЗАД [фирма], чийто водач според ищеца виновно е причинил процесното ПТП, като искът е оспорен по основание по съображения, че по образуваната за него щета на ищеца е заплатено застрахователно обезщетение в размер на 2 500 лв.
В изложението по чл.284, ал.1, т.3 ГПК са възпроизведени оплакванията в касационната жалба, като допустимостта на касационното обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.1-т.3 ГПК.
Ответникът по касация [фирма] не е отговорил в срока и по реда на чл.278, ал.1 ГПК на подадената касационна жалба.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страната по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК и е процесуално допустима.
Предмет на делото е предявен от касатора иск по чл.226 КЗ срещу [фирма] с твърдения, че на 27.08.20108 г. при управлението на мотоциклет марка „Х.” по вина на водача на л.а. Мазда” е настъпило ПТП, в резултат на което претърпял увреждания, за които претендира обезщетение в размер на 30 000 лв. Изложено е, че лекият автомобил е собственост на „ [фирма], като според съставения констативен протокол, същият е застрахован при ответника по полица № 017034.
С отговора по чл.131 ГПК ответникът оспорил иска по основание и размер, като релевирал възражението, че е реализирана хипотезата на чл.273, ал.1 КЗ, тъй като по желание на ищеца преписката му е разгледана по доброволен ред от Застрахователната експертна комисия /ЗЕК/ и след окомплектоването й с всички документи му е определено обезщетение в размер на 2 500 лв., което вече е изплатено.
В доклада по чл.146 ГПК първоинстанционният съд посочил обстоятелствата, които следва да се докажат от ищеца, в т.ч. и наличието на застрахователно правоотношение между делинквента и ответника.
В хода на производството съдът държал определение, с което задължил ответника да представи образуваната пред него щета с всички съдържащи се в нея документи, включително протокола на ЗЕК и застрахователната полица, поискани от ищеца по съображения, че с оглед отговора му по чл.131 ГПК и неявяване на негов представител в хода на съдебното дирене е невъзможно да се установи оспорва ли се от негова страна съществуването на застрахователно правоотношение или не.
В изпълнение на определението ответната страна представила в ксерокопие застрахователна полица, съвпадаща с номерацията , посочена в Констативния протокол за ПТП, отнасяща се обаче до л.а. „Р.”, а не до л.а. „Мазда”, с различна последна буква в серийния номер спрямо посочената в Констативния протокол, съставен за процесното ПТП.
Първоинстанционният съд отхвърлил иска поради липса на пасивна материалноправна легитимация на ответника.
За да постанови обжалвания резултат, въззивният съд споделил изводите, направени с обжалваното решение, като изложил, че в тежест на ищеца е да докаже валидно застрахователно правоотношение, възникнало между делинквента и ответника. Посочено е, че действително по силата на чл.370 ГПК ответникът губи правото да прави възражения след отговора на исковата молба, но застрахователната полица е представена по-късно в процеса по реда на чл.190 ГПК по искане на самия ищец и доколкото ответната страна не е създала пречки за събиране на допуснати доказателства, разпоредбата на чл.161 ГПК е неприложима.
Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение констатира, че не са налице основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по следните съображения:
В депозираното по реда на чл.284, ал.3, т.1 ГПК изложение не се съдържат основания за достъп на въззивното решение до касация, а се излагат отменителните основания по чл.281, т.1-т.3 ГПК. Разпоредбата на чл.280, ал.1 ГПК е възпроизведена бланкетно, без обосновка. Не е формулиран кой е материалноправният или процесуалноправният въпрос, по който даденото от въззивният съд разрешение да противоречи на задължителната практика на ВКС, да е разрешаван противоречиво от съдилищата или да е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото. Недопустимо е съдът да извлича правните въпроси, които касаторът евентуално би имал предвид. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело от твърденията на касатора, както и от сочените от него факти и обстоятелства в касационната жалба. Противното неоправдано би засилило служебното начало във вреда на ответната по касация страна. Приложените копия от съдебни решения са без отметка, че са влезли в сила и по разрешените с тях правни спорове е формирана сила на пресъдено нещо и поради това не могат да обосновават наличие на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК за достъп на обжалваното решение до касация.
Изложените оплаквания за допуснати съществени нарушения на съдопроизводствените правила съставляват основания за касационно обжалване по чл. 281, т. 3 ГПК и могат да бъдат предмет на обсъждане при вече допусната касация, но не са основания за допускане на касационното обжалване по чл. 280, ал. 1 ГПК.
Водим от горното Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 806 от 22.05.2012 г. по гр. д. № 620/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: