3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София 22.12.2016 г.
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Първо отделение, в закритото заседание на двадесет и първи декември през две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: Дария Проданова
ЧЛЕНОВЕ: Емил Марков
Ирина Петрова
при секретаря ……………………………………………. и с участието на прокурора…….……..……………………………, като изслуша докладваното от съдията Емил Марков ч. т. дело № 2546 по описа за 2016 г., за да се произнесе взе предвид:
Производството е по реда на чл. 274, ал. 2, изр. 2-ро ГПК.
Образувано е по частната жалба (погрешно означена още и като „касационна”) с вх. № 9669/6.Х.2016 г. на Т. М. Д. от София, подадена против определение № 178 на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.VІІ.2016 г., постановено по т. дело № 3145/2015 г., с което е била оставена без разглеждане касационната жалба /с вх. № 5341/26.VІ.2015 г./ на [фирма]-гр. Елхово, област Ямбол срещу постановеното от Бургаския апелативен съд решение № 38/18.V.2015 г. по т. д. № 84/2015 г. и прекратено образуваното по нея производство по чл. 288 ГПК.
Поддържайки общо оплакване за неправилност /незаконосъобразност/ на атакуваното определение на предходния тричленен състав на ВКС, частният жалбоподател Д. претендира отменяването му и постановяване на съдебен акт, с който да бъдело разпоредено „съдопроизводствените действия да продължат”. Инвокирани са доводи за несъобразяване на факта, че „през цялото производство по спора, както пред първата инстанция, така и пред въззивния съд, Т. Д. е посочван като представляващ [фирма]”, а също и за непредоставянето на процесуална възможност за уточняване „кой е подателят на касационната жалба”.
В настоящия си състав Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение намира, че като постъпила в преклузивния срок по чл. 275, ал. 1 ГПК и подадена от надлежна страна /трето лице-помагач на страната на ответното по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ елховско д-во с ограничена отговорност „Т И”/ в прекратеното касационно пр-во по чл. 288 ГПК, настоящата частна жалба на Т. М. Д. от София ще следва да се преценява като процесуално допустима.
Разгледана по същество тази частна жалба е неоснователна.
Предходният тричленен състав на ВКС е могъл да констатира, че атакуваното с оставената без разглеждане касационна жалба на търговско д-во решение на Бургаския апелативен съд е било постановено единствено по въззивна жалба на третото лице-помагач Т. М. Д., който е бил легитимиран – като физическо лице – да го обжалва по реда на чл. 283 и сл. ГПК пред ВКС, но след като не е сторил това в посочения преклузивен срок, то по отношение на него това въззивно решение е влязло в сила. Така както впрочем този ефект е бил констатиран и спрямо ответното в този процес [фирма]-гр. Елхово.
Контрапродуктивен по отношение защитаваната от частния жалбоподател теза е доводът му, че той в хода на цялото производство пред низовите съдилища бил посочван „като представляващ” ответното по иска с правно основание по чл. 74 ТЗ [фирма], след като няма съмнение, че Д. е бил надлежно конституиран като трето лице-помагач на това търговско дружество, а на последното – по реда на чл, 29, ал. 4 ГПК – е бил назначен особен представител в същия процес /адв. А. Петрова от АК-Ямбол/. В заключение, при ясните съдопроизводствени правила на чл. 221, ал. 1 ГПК и чл. 284, ал. 2 ГПК, неоснователен се явява и допълнителният довод на частния жалбоподател Т. Д. досежно това, че следвало да му се предостави процесуална възможност да уточни „кой е подателят на касационната жалба”.
Мотивиран от горното Върховният касационен съд на Републиката, Търговска колегия, Първо отделение
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА определение № 178 на тричленен състав на Върховния касационен съд, ТК, Второ отделение, от 29.VІІ.2016 г., постановено по ч. т. дело № 3145/2015 г.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: 1
2