О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр. София, 24.10. 2018 година
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и четвърти октомври през две хиляди и осемнадесета година в състав :
ПРЕДСЕДАТЕЛ : КАМЕЛИЯ ЕФРЕМОВА
ЧЛЕНОВЕ : БОНКА ЙОНКОВА
ЕВГЕНИЙ СТАЙКОВ
изслуша докладваното от съдия Бонка Йонкова ч. т. д. № 2522/2018 година и за да се произнесе, взе предвид следното :
Производството е по чл.274, ал.3, т.1 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба на К. М. А. и Т. С. Т. – двамата от [населено място], чрез адв. Л. И., срещу определение № 561 от 15.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 474/2018 г. на Софийски апелативен съд. С посоченото определение е потвърдено определение от 11.07.2017 г. по гр. д. № 136/2017 г. на Видински окръжен съд, с което е върната исковата молба на К. А. и Т. Т. поради невнасяне в срок на държавна такса и е прекратено производството по делото.
Частните жалбоподатели правят искане за отмяна на обжалваното определение като неправилно. Навеждат оплаквания, че не са били уведомени за допуснатото от първоинстанционния съд продължаване на срока за внасяне на държавна такса, което ги е лишило от възможност да отстранят своевременно нередовността на исковата молба. Допускането на касационно обжалване поддържат бланкетно на основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК с посочване на следния значим за изхода на делото въпрос : „Следва ли съдът, допуснал продължаване на срока за определено процесуално действие, да уведоми страната, че за изтичането на новия срок няма да уведомява страните”.
Върховен касационен съд, Търговска колегия, Второ отделение, след преценка на данните и доводите по делото, приема следното :
Частната касационна жалба е допустима – подадена е от надлежна страна в преклузивния срок по чл.275, ал.1 ГПК срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт.
За да потвърди определението на Видински окръжен съд, с което е върната исковата молба на К. М. А. и Т. С. Т., Софийски апелативен съд е приел, че в указания от първоинстанционния съд срок ищците не са внесли държавната такса, дължима върху увеличения размер на предявените от тях искове, което съставлява основание за връщане на исковата молба и за прекратяване на делото. Въззивният съд е съобразил, че срокът за внасяне на таксата е определен в открито съдебно заседание на 30.05.2017 г., в което е присъствал упълномощен от ищците процесуален представител – адвокат, и че впоследствие срокът е продължен по тяхно искане с един месец, считано от изтичане на първоначално определения срок. След като е констатирал, че до изтичане на продължения срок на 06.07.2017 г. държавната такса не е била внесена, въззивният съд е счел за правилен извода на първоинстанционния съд, че производството по делото подлежи на прекратяване поради неотстраняване на нередовност на исковата молба.
За неоснователно е прието оплакването в частната жалба на ищците, че не са били уведомени изрично от първоинстанционния съд за констатираните нередовности на исковата молба, за възможността да ползват правна помощ и за уважаването на искането им за продължаване на срока за внасяне на държавна такса. Изложени са съображения, че съдът няма задължение да уведомява страната за продължения по нейно искане срок, тъй като тя сама трябва да следи дали срокът е продължен и с колко е продължен. Въззивният съд е посочил също, че при наличие на упълномощен от ищците адвокат по делото не е съществувало основание те да бъдат уведомявани за възможността да ползват правна помощ, а присъствието на упълномощения адвокат в заседанието, в което са дадени указанията за внасяне на такса, изключва необходимостта ищците да бъдат уведомявани допълнително за дължимата такса.
Настоящият състав на ВКС намира, че не следва да се допуска касационно обжалване на постановеното от Софийски апелативен съд определение.
Формулираният в изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК въпрос, свързан със задълженията на съда за уведомяване на страните при произнасяне по искане за продължаване на срок за извършване на процесуално действие, отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК – да е от значение за изхода на делото. Разрешаването на този въпрос от въззивния съд е обусловило потвърждаване на определението на първата инстанция за връщане на подадената от ищците – частни жалбоподатели искова молба, с което е осъществена общата предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК за достъп до касационно обжалване.
По отношение на поставения от частните жалбоподатели въпрос съществува последователна и непротиворечива практика на ВКС, обективирана в определение № 364/27.06.2018 г. по ч. т. д. № 1656/2018 г. на ІІ т. о., определение № 348/18.06.2015 г. по ч. т. д. № 135/2015 г. на І т. о., определение № 454/15.07.2013 г. по ч. гр. д. № 4232/2013 г. на ІV г. о., определение 147/15.03.2012 г. по ч. гр. д. № 84/2010 г. на ІІІ г. о., определение № 385/04.10.2010 г. по ч. гр. д. № 374/2010 г. на ІІ г. о. и др. В посочените определения е възприето разрешението, че продълженият срок тече от изтичането на първоначалния – чл.63, ал.2, ГПК, като процесуалният закон не предвижда задължение за съда да връчва на страната изрично съобщение, че искането й за продължаване на срока е уважено; Задължение за връчване на съобщение за продължения срок и за последиците от пропускането му не произтича от служебното начало в гражданския процес и от разпоредбата на чл.7, ал.2 ГПК, която урежда връчване само на подлежащи на самостоятелно обжалване актове; В съответствие с разпоредбата на чл.63, ал.2, изр.2 ГПК страната е задължена сама да следи дали искането й за продължаване на срока е уважено или отхвърлено и в зависимост от това да предприеме извършване на дължимите процесуални действия. Създадената от ВКС практика по приложението на чл.63, ал.2 ГПК изключва основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, на което частните жалбоподатели са се позовали бланкетно. Въззивният съд се е произнесъл в съответствие със съществуващата практика, поради което няма основание за допускане на обжалваното определение до касационен контрол.
Мотивиран от горното, Върховен касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение,
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 561 от 15.02.2018 г., постановено по ч. гр. д. № 474/2018 г. на Софийски апелативен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ :
ЧЛЕНОВЕ :