О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 27.06.2016 год.
Върховният касационен съд на Република България, IІІ гражданско отделение в закрито съдебно заседание на седми март две хиляди и шестнадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: МАРИЯ ИВАНОВА
ЧЛЕНОВЕ: ЖИВА ДЕКОВА
ОЛГА КЕРЕЛСКА
разгледа докладваното от съдията Декова
гр.дело №277 по описа за 2016 год., за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Столична община – Район „С.”, подадена чрез процесуален представител гл.юрисконсулт К., срещу въззивно решение от 17.06.2015г., постановено по в.гр.д.№310/2015г. на Софийски апелативен съд, в частта, с която след отмяна на решение от 23.10.2013г. по гр.д.№11583/2014г. на Софийски градски съд в отхвърлителната част, са уважени предявените от К. М. Г. и Г. М. К. искове срещу Столична община – Район „С.” искове с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.189, ал.1 ЗЗД в пълния им предявен размер от 120 000лв..
Касаторът счита, че са налице основания по чл.280, ал.1, т.1-3 ГПК за допускане на касационно обжалване.
Ответниците по жалбата К. М. Г. и Г. М. К., чрез процесуален представител адв.Г., оспорват наличието на основание за допускане на касационно обжалване. Претендират разноски.
Касационната жалба е процесуално допустима – подадена е в срока по чл.283 от ГПК, срещу обжалваемо решение, от легитимирана страна, която има интерес от обжалването.
Върховният касационен съд, състав на ІІІ гр.отделение на ГК, след преценка на изложените основания за касационно обжалване по чл.280, ал.1 от ГПК намира:
С въззивното решение в обжалваната част след като е отменено първоинстанционното решение в отхвърлителната, са уважени предявените от К. М. Г. и Г. М. К. искове срещу Столична община – Район „С.” иск с правно основание чл.55, ал.1, пр.3 ЗЗД, вр. чл.189, ал.1 ЗЗД в пълния им предявен размер от 120 000лв.
Въззивният съд е приел за установено, че продаденият от ОбНС на ищците недвижим имот принадлежи изцяло на трети лица, продажбеният договор е обявен за нищожен и ищците са съдебно отстранени от имота чрез съдебно решение. Изложени са съображения, че с влизане в сила на решението за съдебно отстраняване договорът за продажба се счита развален. Купувачът в изпълнение на задълженията си по чл.183 ЗЗД е заплатил покупната цена на продавача. Съществувалото продажбено отношение е престанало да обвързва страните с обратна сила и за купувача възниква вземане за връщане на даденото.
Продавачът дължи на евинцирания купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия.
Вредата за евинцирания купувач е отнемането на вещта. Вредата може да се изчерпи с цената, която купувачът е платил, ако за същата цена той може да си купи от пазара равностойна вещ, но когато през времето от покупката до съдебното отстранение цените на пазара са се повишили, вреда е превишението – сумата, която евинцираният купувач трябва да добави към подлежащата на връщане цена, за да купи равностойна вещ. При имуществените вреди паричното обезщетение се определя като разлика между паричната равностойност на имуществото на кредитора, което е увредено и паричната му равностойност, ако не беше увредено.
По тези съображения претенцията е приета за основателна, съобразно заключението на съдебно – техническата експертиза, спрямо ответника СО – район „С.” за сумата от 269269 лв., от която е прието, че следва да се присъди сумата от 120 000 лв. с оглед непроменения размер на този иск, след отмяна на първоинстанционното решение в частта, в която искът е отхвърлен за сумата от 120 000 лв.
В изложението на основанията за допускане на касационно обжалване касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.1 ГПК, но не сочи правния въпрос от значение за конкретното дело, разрешен от въззивния съд, като общо основание за допускане на въззивното решение до касационен контрол. При факултативното обжалване по действащия ГПК е необходимо изпълнение на тези допълнителни изисквания с оглед извършването на подбор на жалбите, които касационната инстанция ще допусне до разглеждане по същество. К. съд не е длъжен и не може да извежда правния въпрос като общо основание за допускане на въззивното решение до касационно обжалване от доводите за неправилност на въззивното решение. Непосочването на правния въпрос от значение за изхода по конкретното дело, само по себе си е достатъчно основание за недопускане на касационно обжалване, съгласно ТР №1/2009г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГК на ВКС. Отделно от това, касаторът не е посочил задължителна практика на ВКС, на която счита, че въззивното решение противоречи. В изложението се съдържат доводи за неправилност на въззивното решение, които доводи не са относими към достъпа до касационно обжалване, а към основанията за неправилност на въззивното решение по чл.281, т.3 ГПК. По тях касационната инстанция се произнася само ако бъде допуснато касационно обжалване.
Като приложение към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е описано решение №62/01.06.1965 по гр.д. № 36/1965г. на ОСГК, с което е прието, че при евикция продавачът не дължи на евинцирания купувач разликата между покупната стойност на имота и повишената му стойност поради изменение на конюнктурата, тъй като повишената стойност на имота не е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и не може да бъде предвидена при пораждане на задължението. Противоречивата практика по разрешения с решението на ОСГК и въззивното решение въпрос /съставлява ли предвидима пряка и непосредствена вреда увеличената стойност на имота, от който купувачът е съдебно отстранен/ е уеднаквена с постановени по реда на чл.290 ГПК решение №296 от 05.11.2013г. по гр.д.№48/2013г. на ВКС, ІVг.о., решение №190 по гр.№6532/2013г. на ВКС, ІVг.о. Със задължителната съдебна практика е възприето като правилно разрешението, че продавачът дължи на добросъвестния евинциран купувач обезщетение за вредата, съставляваща разлика между платената цена и увеличената стойност на имота при съдебното отстранение поради промени в пазарните условия, тъй като тя /вредата/ е пряка и непосредствена последица от неизпълнението и може да бъде предвидена при пораждане на задължението; Добросъвестността на продавача има правно значение само за отговорността за непредвидимите преки и непосредствени вреди от евикцията. А въззивното решение е постановено в съответствие с тази съдебна практика, която е задължителна.
Като приложение към изложението на основанията за допускане на касационно обжалване е описано ППВС №1/1979г., прието по някои въпроси на неоснователното обогатяване, без да е посочено на кои от разрешенията в него според касатора въззивното решение противоречи. Като приложение е описано и определение по гр.д.№4946/2008г. на ВКС, Іг.о. по чл.288 ГПК, което не съставлява задължителна съдебна практика или доказателство за противоречива съдебна практика по смисъла на чл.280, ал.1, т.1 и 2 ГПК.
Касаторът сочи, че е налице основание по чл.280, ал.1, т.2 ГПК за допускане на касационно обжалване, с доводи, че с решение №630 от 03.04.2014г. по в.гр.д.№4182/2013г. на САС, „апелативният съд се е произнесъл по същия въпрос, по който е и настоящото производство, като е приел, че Столична община не е страна по договора, тъй като същата ства титуляр на правото на собственост на имотите и движимите вещи, които са държавна собственост към момента на влизане в сила на нормативните актове /ЗМСМА от 17.09.1991г. в параграф7/, т.е. 2г. след извършената продажба, а също и че съгласно тези нормативни актове не се прехвърлят правата и задълженията на Държавата по вече сключените към този момент облигационни договори за продажба, поради което Столична община не е легитимирана по тези искове”. Като противоречива съдебна практика касаторът сочи решение от 03.04.2014г. по в.гр.д.№4182/2013г. на Софийски апелативен съд, без да има данни да е влязло в законна сила. Съгласно приетото в т.3 на ТР №1/2009г. по пълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС за да е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК правният въпрос от значение за изхода на обжалваното въззивно решение трябва да е разрешен в противоречие с друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на ВКС, постановено по отменения ГПК по същия правен въпрос. Не е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.2 ГПК когато касаторът не е представил доказателства за наличето на противоречива съдебна практика – влезли в сила съдебни актове.
Касаторът сочи, че е налице основание за допускане на касационно обжалване по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като съдът се е произнесъл по въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитието на правото и по конкретно сочи, че „въпросът, до който се свежда точното прилагане на закона в конкретния случай е свързан с преценка относно условията за прилагане на радзпоредбата на чл.55, ал.1, пр.3, вр. чл.189 ЗЗД”. Касаторът само е посочил разпоредбата на чл.280, ал.1, т.3 ГПК, но не е посочил и не е аргументирал поставените въпроси да са от значение за точното прилагане на закона и да са от значение за развитие на правото. Съгласно т.4 на ТР №1/2009 от 19.02.2010г.г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за точното прилагане на закона, когато разглеждането му допринася за промяна на създадената поради неточно тълкуване съдебна практика, или за осъвременяване на тълкуването й с оглед изменения в законодателството и обществените условия. Касаторът не е посочил съдебната практика, която счита, че се нуждае от осъвременяване. Съгласно т.4 на ТР №1/2010г. по тълк.д.№1/2009г. на ОСГТК на ВКС, правният въпрос от значение за изхода на конкретното дело, разрешен в обжалваното въззивно решение, е от значение за развитие на правото, когато законите са непълни, неясни или противоречиви, за да се създаде съдебна практика по прилагането им или за да бъде тя осъвременена предвид настъпили в законодателството и обществените условия промени. В случая липсва обосновка в тази насока в изложението на основанието за допускане на касационно обжалване.
Предвид изложеното не следва да се допусне касационно обжалване на въззивното решение. Ответниците по касация не представят доказателста за направени разноски за касационното производство, поради което такива не следва да им се присъждат.
По изложените съображения Върховният касационен съд, състав на IІІ гр. отд.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение от 17.06.2015г., постановено по в.гр.д.№310/2015г. на Софийски апелативен съд.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: