О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
С., 27.09.2011 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на двадесет и първи септември през две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: Р. К.
М. К.
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията К. т.д. № 235 по описа за 2011 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на [фирма] чрез адвокат И. Д. срещу решение № 719/25.10.2010 г. на Пловдивски апелативен съд /П./ по в.гр.д. № 614/2010 г., с което е потвърдено решение на Пловдивски окръжен съд /ПОС/, осъждащо настоящия касатор да заплати на Б. П. К. сумата от 24864 лв. – остатък от заплатена цена по сключен и развален договор за продажба на право на строеж на недвижим имот, като е оставено без уважение възражение за прихващане и са присъдени законна лихва и разноски.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основания за допускане на касационно обжалване сочи хипотезите на чл.280 ал.1 т.1, т.2 и т.3 ГПК.
Ответникът по жалбата – Б. П. К. оспорва допускането но касационната жалба и същата по същество по съображения в писмен отговор.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
Пред ПОС е предявен иск от Б. П. К. срещу [фирма] за сумата 71020 лв. – заплатена по развален предварителен договор. В хода на процеса ответникът е заплатил на ищеца 43756 лв., като е направил възражение за прихващане с дължима неустойка. ПОС е уважил иска за 24864 лв. с лихви и разноски като е оставил без уважение възражението за прихващане на ответната страна. П. е потвърдил решението на ПОС. П. е приел, както и ПОС, че предявеният иск е с правно основание в чл.88 ал.1 ЗЗД. Приел е още, че между страните е сключен предварителен договор за покупко-продажба на право на строеж с купувач Б. К.. Неговият иск за обявяване на договора за окончателен по чл.19 ал.3 ЗЗД е отхвърлен /с влязло в сила решение на ПОС по гр.д. № 74/2006 г., потвърдено от П. и ВКС/, тъй като купувачът не е изплатил дължимата цена в цялост в уговорения срок, а продавачът е развалил договора на основание чл.87 ал.1 ЗЗД. П. е приел, че продавачът дължи на купувача връщане на платеното с лихви и разноски. За неоснователно е прието възражението за прихващане на ответника с дължими разноски и нанесени вреди на трето лице, поради липса на установена причинна връзка между деянието на кредитора и вредоносния резултат. Изводите са направени при обсъждане на събраните по делото доказателства и изложени от П. съображения за възприетата въз основа на тях фактическа обстановка и изведени правни изводи.
Допускането на касационното обжалване /чл.280 ал.1 ГПК/ предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус.
В настоящия случай касаторът излага доводи за неправилност на въззивното решение, с които подменя формулиране на въпроси по чл.280 ал.1 ГПК. Изложеното за такива въпроси не отговаря на изискванията на закона и разясненията в т. 1 от ТР № 1/2010 г. на ОСГК и ТК на ВКС, а се свежда до интерпретация на изложените мотиви от П. от касатора, но при желания от него изход на спора, а не до обсъдените конкретни проблеми от П., чийто изход е обусловил решаващите му изводи. Касаторът поддържа „мълчаливо произнасяне” на П. по материално-правни и процесуално-правни въпроси, което не би могло да се приеме като въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, поради липса на обсъждане на подобни въпроси от П. в мотивите на обжалваното решение. Доводите касаят и обсъждане на доказателствата по делото, което не може да се проверява на настоящия етап, тъй като е основание по смисъла на чл.281 т.3 ГПК, а не основание по чл.280 ал.1 ГПК. А и в случая се касае не до липса на обсъждане на доказателства и изложени съображения за това, а до неприемане на направения краен извод по изхода на спора. Аналогични са и съображенията на касатора във връзка с направеното от него възражение за прихващане. Всички доводи са относими към неправилност или необоснованост на обжалваното решение, но не формулират въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК. Независимо от липсата на формулиран въпрос по чл. 280 ал.1 ГПК не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Приложената съдебна практика – ПП на ВС № 7/1965 г. и ТР № 1/2001 г. на ВКС е неотносима към твърдените нарушения, доколкото П. е изпълнил задълженията си по закон като решаващ съд и е изложил съображенията си за постановеното решение, но касаторът не приема същото като краен резултат.
С оглед на изложеното, настоящият състав на ВКС счита, че касационната жалба не попада в приложното поле на чл.280 ал.1 ГПК и не следва да се допуска касационно обжалване по нея на решението на П..
На основание чл.78 ал.3 ГПК касаторът следва да заплати на ответника по жалбата Б. П. К. направените и поискани разноски за настоящата инстанция в размер на 300 лв. адвокатски хонорар.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 719/25.10.2010 г. на Пловдивски апелативен съд по в.гр.д. № 614/2010 г.
ОСЪЖДА [фирма], с адрес на управление [населено място] – 4004, [улица], ЕИК[ЕИК], да заплати на Б. П. К., със съдебен адрес [населено място], [улица], делови център П., офис 403, адвокат Д. Г. направените разноски пред настоящата инстанция в размер на 300 лв. /триста лева/ адвокатски хонорар.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.