1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 29.10.2015 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на двадесет и шести октомври през две хиляди и петнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдията Петрова ч.т.д. № 2956 по описа за 2015 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.274,ал.2 ГПК, образувано по частна жалба на [фирма] против Определение № 125 от 20.07.2015г. по в.т.д.№ 208/2014г. на АС Велико Търново в частта, с която в производството по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение за разноските, присъдени в тежест на банката за въззивното производство.
С частната жалба се иска отмяна на определението като неправилно. Твърдението е, че за жалбоподателя е съществувал правен интерес от обжалване на решението за отхвърляне на иска по чл.422 ГПК, тъй като трайната съдебна практика към момента на подаване на жалбата е поставяла в риск банката, при необжалване на първоинстанционното решение и при оспорване на вземането от ответниците, от обезсилване на издадените в нейна полза заповед за незабавно изпълнение и изпълнителен лист. Становището е, че не са налице предпоставките за прилагане спрямо банката-въззивник на разпоредбата на чл.78,ал.2 ГПК, а именно възлагане на разноските за въззивното производство в нейна тежест, тъй като ответниците и въззиваеми с процесуалното си поведение са обосновали необходимостта от поддържане на жалбата.
С писмен отговор по чл.276,ал.1 ГПК М. С. М., [фирма], [фирма], [фирма] и Горски кът-1221”Е. оспорват основателността на жалбата. Претендират присъждане на разноски за производството.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Въззивната инстанция е потвърдила извода за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск поради доброволно плащане в хода на първоинстанционното производство на задължението, за което е била издадена заповедта. В постановеното по реда на чл.248 ГПК обжалвано определение е прието, че с решението разноските са възложени на жалбоподателя с оглед изхода на делото-въззивната му жалба е приета за неоснователна и решението е потвърдено. За неоснователно е счетено и поддържаното от банката, че разноските на насрещната страна за въззивното производство не следва да се възлагат в нейна тежест, тъй като ответниците са станали причина за завеждане на делото, подавайки възражение срещу заповедта за изпълнение. Мотивирано е, че при определяне отговорността за разноските за въззивното производство, е ирелевантно дали ответниците са дали повод за завеждането на делото, тъй като ищецът е обжалвал решението за отхвърляне на иска и въззивната му жалба е счетена за неоснователна. Аргументирано е, че ако банката е била длъжна според указанията на заповедния съд да предяви иска по реда на чл.422 ГПК, то такова задължение да поддържа иска си пред въззивната инстанция, след като вече е удовлетворена за вземанията си, предмет на иска, не съществува. Изведено е, че в тази хипотеза жалбоподателят неоснователно е поддържал въззивната си жалба и неоснователно е искал да бъде постановено решение за уважаване на иска му, поради което носи отговорност за разноските на насрещната страна, сторени за защитата пред въззивната инстанция.
Частната жалба е неоснователна. Изцяло следва да бъдат споделени изводите в обжалваното определение относно отговорността за разноските за въззивното производство, дължими на насрещната страна при счетена за неоснователна въззивна жалба в хипотезата на обжалване на решение за отхвърляне на предявения по реда на чл.422 ГПК иск поради доброволно плащане в хода на първоинстанционното производство на задължението, предмет на заповедта. Доводите на банката, че съобразно съществуващата към момента на подаване на жалбата съдебна практика /преди произнасяне на ВКС с ТР № 4/18.06.2014г. и конкретно разрешението по т.9 относно приложението на разпоредбата на чл.235,ал.3 ГПК за фактите, настъпили след подаване на заявлението за издаване на заповедта-в случая доброволно плащане, а не удовлетворяване на вземането чрез осъществено принудително изпълнение/ се прави едва в настоящата частна жалба, т.е. не е било наведено като основание на искането за изменение на решението в частта за разноските и по него съдът не се е произнесъл. Същевременно въззивната жалба е поддържана и в съдебното заседание на 21.10.2014г., към момент, когато съществуващите противоречия в практиката по въпроса подлежи ли на обезсилване издадената заповед за изпълнение и изпълнителен лист при отхвърляне на иска, предявен по реда на чл.422 ГПК, са преодолени /т.13, предл. първо от ТР № 4 по тълк.дело № 4/2013г./.
Жалбоподателят следва да заплати на ответниците по частната жалба поисканите и доказани разноски за производството-адвокатски възнаграждения по пет договора за правна защита и съдействие от 17.09.2015г., в които е отразено плащането в брой.
Поради изложеното, ВКС, ТК, състав на Първо т.о.
О П Р Е Д Е Л И :
Потвърждава Определение № 125 от 20.07.2015г. по в.т.д.№ 208/2014г. на Великотърновския АС в частта, с която в производството по чл.248 ГПК, е оставена без уважение молбата за изменение на постановеното решение за разноските, присъдени в тежест на [фирма] за въззивното производство.
Осъжда „Банка Д.” да заплати на М. С. М., [фирма], [населено място], [фирма], [населено място], [фирма], [населено място] по 800лв. на всеки един-разноски за производството, а на [фирма], [населено място]-сумата 500лв.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: