3
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
N 569
София, 30.07.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение в закрито заседание на седми октомври две хиляди и единадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело N 1180/2010 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по касационна жалба на Г. Л. М., действащ със съгласието на майка си П. Г. Д. срещу въззивно решение № 45 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 119/2010 г. на Бургаския апелативен съд в частта, с която е потвърдено решение № 266 от 14.11.2008 г. по гр.д.№ 101/2008 г. на Бургаския окръжен съд в отхвърлителната му част по иска на касатора срещу [фирма] по чл.226 ЗЗД за разликата над 30 000 лв. до 500 000 лв., претендирана като обезщетение за неимуществени вреди, претърпени от смъртта на баща му, настъпила при ПТП по вина на застрахования по застраховка „Гражданска отговорност” при ответното дружество водач на лекия автомобил.
В касационната жалба са въведени доводи, че присъденото обезщетение е занижено и не отговаря на установения в нормата на чл.52 ЗЗД принцип на справедливо обезщетяване на претърпените от увреденото лице неимуществени вреди. Решението се обжалва и в частта за разноските с оплакване, че присъдените му 200 лв. не са прекомерни според § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. за минималните размери на адвокатските възнаграждения, поради което следва да се ангажира отговорността на ответното застрахователно дружество за всички направени от него разноски по делото.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК достъпът до касационно обжалване се поддържа на основание чл.280, ал.1, т.2 ГПК по въпроса за приложението на чл.52 ЗЗД.
Ответникът по касация [фирма] възразява по допустимостта на касационното обжалване по съображения, подробно изложени в писмения му отговор.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, състав на Второ отделение като взе предвид доводите на страните по изложеното основание за касационно обжалване и след проверка на данните по делото, приема следното:
Касационната жалба е подадена от надлежна страна в процеса срещу подлежащ на обжалване акт на въззивен съд в срока по чл. 283 ГПК и е редовна, а с оглед изложението към нея и предвид данните по делото, настоящият състав приема следното:
Въззивното решение е постановено при новото разглеждане след частична отмяна на първото въззивно решение на същия съд, върнато му с указания да се произнесе по въведеното от застрахователното дружество възражение за съпричиняване.
Със сега обжалваното решение е прието, че липсата на предпазен колан е в причинна връзка с настъпилия летален изход за бащата на касатора, тъй като при евентуалното му поставяне при завъртането и преобръщането на автомобила не би получил такива тежки травми, довели до смъртта му. Въз основа на изложеното е прието, че пострадалият е допринесъл за настъпване на вредоносния резултат, основание по чл.51, ал.1 ЗЗД за намаляване на обезщетението с ?, поради което счел, т.е от 40 000 лв. на 30 000 лв.
Настоящият състав приема, че не са налице основания за допускане касационно разглеждане на делото.
Поставеният от касатора въпрос във връзка с размера на обезщетението няма обуславящо значение за крайния резултат по спора. Същият е разрешен още с първото въззивно решение, с което като е приел за справедливо обезщетение в размер на 40 000 лв. за претърпените от него неимуществени вреди, въззивният съд му е присъдил допълнително още 20 000 лв., с което предявеният от него иск е уважен общо за 40 000 лв. Това решение не е обжалвано от касатора, а е отменено по касационна жалба само на застрахователя с довод за съпричиняване на вредоносния резултат. Изложеното налага извод, че при новото му разглеждане въпросът, свързан с размера на обезщетението не е могъл и не е поставян на обсъждане, поради забраната за пререшаването му.
Въпросът за следващите се на касатора разноски по делото е разрешен с обжалваното решение в съответствие с нормата на чл.78, ал.1 ГПК, според която заплатените от ищеца такси, разноски в производството и възнаграждение за един адвокат се заплащат от ответника съразмерно с уважената част от иска. Въпрос за прекомерност на уговореното от касатора възнаграждение не е бил обсъждан поради липсата на възражение от ответната страна, поради което позоваването от касатора на § 2 от ДР на Наредба № 1/2004 г. е правно несъстоятелно.
При така изведения правен извод следва да се приеме, че отсъствието на основната предпоставка на чл.280, ал.1 ГПК изключва възможността да бъде преценяван въведения от касатора допълнителен критерий за селектиране на касационната жалба, поради което искането за достъп на въззивното решение до касация следва да бъде оставено без уважение.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Второ търговско отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивно решение № 45 от 12.07.2010 г. по гр.д.№ 119/2010 г. на Бургаския апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: