О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 04.10.2012 година
Върховният касационен съд на Република България, първо търговско отделение, в закрито заседание на 27.09. две хиляди и дванадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА МАРИАНА КОСТОВА
при участието на секретаря
и в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от председателя (съдията) Л.Илиева
ч.т.дело №522 /2012 година
Производството по делото е образувано по реда на чл.274, ал.3 ГПК по повод подадена частна касационна жалба от [фирма], [населено място], чрез адвокат Д. П., с вх.№3331 от 02.04.2012 г., подадена по пощата с пощенско клеймо от 30.03.2012 г., срещу Определение №542 от 07.03.2012 г. по гр.д.№692/2012 г. на Софийския апелативен съд, ІІ състав, с което е потвърдено разпореждане от 13.12.2011 г. по т.д.№1320/2009 год. на Софийския градски съд, ТО, VІ-2 състав, с което е отказано освобождаването му от държавна такса. С обжалваното определениие Софийският апелативен съд е възприел изводите на първоинстанционния съд, че чл.83, ал.2 ГПК не намира приложение, защото частният жалбоподател е търговец- юридическо лице и спорът е търговски. Прието също така, че той не попада под разпоредбите на ЗОДВПГ, където изрично е предвидено освобождаването на ищците от внасяне на държавни такси.
Частният жалбоподател твърди, че обжалваното определение е неправилно, постановено в нарушение на чл.5 от Конституцията във вр. с чл.6 и чл.12 ЕКПЧ. Подържа основанието за достъп до касация по чл.280, ал.1,т.1 -3 ГПК, тъй като счита, че формулираният от него правен въпрос за „освобождаване на юридическо лице от заплащане на държавна такса за нанесени щети от страна на държавата” е разрешен в противоречие с практиката на ВКС, както и че произнасянето по него е от значение за точното прилагане на закона, както и за развитие на правото.
Ответникът А. оспорва основанията за достъп до касация , а по същество- основателността на частната касационна жалба.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл.275, ал.1, във вр. с чл.62, ал.2 ГПК, от страна активно легитимирана за това, срещу определение, подлежащо на касационно обжалване/ чл.274, ал.3 ГПК/, поради което е процесуално допустима.
Обжалваното определение на Софийския апелативен съд не следва да се допуска до касационен контрол. Поставените правни въпроси за освобождаване на юридическото лице от заплащане на държавна такса са от значение за изхода на делото, но не са налице допълнително подържаните основания за достъп до касация. Сочените решения на ВКС са неотносими към спора. Те третират безспорния въпрос за приоритета на международните актове, които са ратифицирани от нашата държава, но не касаят въпроса дали са налице предпоставките за освобождаването на юридическото лице- търговец от заплащане на държавни такси. Отговорът на този въпрос е свързан изцяло с прилагане на българския Гражданско процесуален кодекс, който урежда предпоставките за това и субектите, в чиято полза е призната такава възможност. Правната уредба на основанията за освобождаване от държавна такса и на субектите, които имат право да се ползват от тях, е законодателен приориртет на всяка държава, членка на ЕС, поради което не може да се приеме тезата на жалбоподателя за противоречие на нормата на чл.83, ал.2 ГПК с норми на общностното право.
Не е налице и допълнително подържаното основание по чл.280, ал.1,т.3 ГПК, тъй като поставените правни въпроси са разрешени трайно в практиката на ВКС/вж.определение №271 от 14.03.2011 г. по ч.т.д.№179/2011 г. на ВКС, ІІ Т.О.,Определение №492/20.07.2012 г. по ч.т.д.№66/2012 г., І Т.О.; Определение № 650/12.07.2012 г. по ч.т.д.№507/2012 г. на ІІ Т.О./. Съгласно тях чл.83,ал.2 ГПК не намира приложение по отношение на търговските дружества. Липсата на достатъчно парични средства у търговското дружество за заплащане на държавната такса сочи на изпадането му в състояние на неплатежеспособност, което състояние може да се установи само в специалното производство по несъстоятелност. При това нормата на чл.83, ал.2 ГПК е ясна и категорична и не се нуждае от корективно тълкуване.
Водим от горното състав на търговската колегия на Върховния касационен съд
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на Определение №542 от 07.03.2012 г. по гр.д.№692/2012 г. на Софийския апелативен съд, ІІ състав.
Определението е окончателно и не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: