О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 09.10.2014 година
Върховният касационен съд на Република България, Търговска колегия, Второ отделение, в закрито заседание на двадесет и трети септември две хиляди и четиринадесета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ВАНЯ АЛЕКСИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРИЯ СЛАВЧЕВА
БОЯН БАЛЕВСКИ
при участието на секретаря
в присъствието на прокурора
изслуша докладваното от съдията М.Славчева
т.дело № 4618/2013 година
Производство по чл.288 ГПК.
Образувано е по съвместна касационна жалба на И. Д. М. и Л. Г. Ц.-Н., и двамата от [населено място] срещу решение № 1771 от 19.08.2013 г. по т.д. № 4679/2012 г. на Софийски апелативен съд, с което е потвърдено решение №1944 от 05.11.2012 г. по т. д. № 1524/2012 г. на Софийски градски съд- VІ-5 състав, с което е отхвърлен предявения от касатора иск с правно основание чл.74 ТЗ срещу [фирма], [населено място] за отмяна на решение за промяна в състава на директорите поради допуснато нарушение на чл.30а, ал.1 от Устава на дружеството, прието на 25.02.2012 г. от ОСА.
В касационната жалба се излагат доводи за постановяване на решението в нарушение на процесуалния и материалния закон, а приложното поле за допускане на касационно обжалване е обосновано с наличие на селективните критерии по чл.280, ал.1, т.2 и т.3 ГПК
Ответникът по касация [фирма], [населено място] оспорва допустимостта и основателността на касационната жалба по съображения, развити в писмения отговор, в който се поддържа и искане за разноски по делото.
Върховният касационен съд, Търговска колегия, второ отделение, като взе предвид данните по делото и доводите на страните по основанията по чл.280, ал.1 ГПК, приема следното:
Касационното жалба е процесуално допустима – подадена е от надлежна страна срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл. 283 ГПК.
За да постанови обжалваното решение, въззивният съд приел за установено, че на 25.02012 г. при условията на чл.227, ал.3 ТЗ е било проведено ОСА на ответното дружество, на което е бил представен общо 63.54 % от капитала му. В чл.30а, ал.1 от Устава му е предвидено, че по изчерпателно изброените в него въпроси, сред които е и освобождаване и избор на членове на съвета на директорите, решенията на ОСА се приемат с участие на не по-малко от 70% от капитала и с мнозинство от 51% от целия дружествен капитал. Според разпоредбата на чл.30 от Устава, за да бъдат валидни решенията на ОСА, при приемането му трябва да бъде представен най-малко 70 % от капитала на дружеството, а ако няма кворум, се насрочва ново заседание не по-рано от 14 дни и то е законно при присъствието поне на 51% от дружествения капитал. Съдът е приел, че приложима при определяне на кворума и на мнозинството за приемане на процесното решение е разпоредбата на чл.30 от Устава, тъй като тълкувана във връзка с чл.227, ал.3 ТЗ същата се явява като гаранция срещу блокиране на работата на ОСА в два основни случая – когато по обективни причини акционери са препятствани да вземат лично или чрез пълномощници участие в заседанието и това е пречка да бъде осигурен предвидения в закона или устава кворум, а вторият – когато постигането на кворум е станало невъзможно поради умишленото поведение на отделни акционери. В случая оспореното решение е прието с мнозинство от 88.91 % от присъстващия или 57.07% от целия капитал на дружеството, т.е. повече от предвиденото в чл.30а от устава мнозинство от 51%.
Настоящият състав на ВКС намира, че не са налице сочените от касатора основания за допускане на касационното обжалване.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК касаторът поддържа, че е налице противоречиво разрешаване на въпроса допустимо ли е в устава на акционерното дружество да има изискване за кворум на ОСА, необходим за валидно приемане на определени решения и такова изискване явява ли се в противоречие с разпоредбата на чл.227, ал.3 ТЗ, тъй като даденото от въззивния съд разрешение е в противоречие с Решение № 117 от 11.03.2005 г. на ВКС по т.д.№ 495/2004 г., І т.о. и Решение № 1226 от 08.10.2003 г. на ВКС по гр.д.№ 1909/2002 г., V г.о.
Така формулираният въпрос има обуславящо значение за изхода на спора и отговаря на общото изискване на чл.280, ал.1 ГПК, но не е налице допълнителната предпоставка на чл. 280, ал. 1, т. 2 ГПК. Според т. 3 на ТР № 1 от 19.02.2010 г. правният въпрос е разрешаван противоречиво от съдилищата, когато разрешението на обуславящ изхода на делото в обжалваното въззивно решение въпрос е в противоречие с даденото разрешение на същия въпрос по приложението на правната норма в друго влязло в сила решение на първоинстанционен съд, въззивен съд или решение на Върховния касационен съд, постановено по реда на отменения ГПК.
В цитираните от касатора решения на ВКС е прието, че при спадащ кворум (чл.227, ал.3 ТЗ) отпада изискването за представителство на капитала за провеждане на общото събрание, но не отпада изискването за предвиденото от закона или устава мнозинство за вземане на решенията. Поради това е застъпено становището, че дали едно решение на ОСА е законосъобразно се определя не само от кворума при откриване на събранието – изначална предпоставка за законност на решенията, но и от това дали това решение е било прието съобразно с предвидените с правилата на устава, както и с императивните норми на закона по повод изискуемото се мнозинство за гласуване на съответното решение – последваща предпоставка за неговата законност. Разрешението на поставения въпрос от въззивния съд не е в противоречие с разрешенията по него, дадени с посочените съдебни актове на ВКС, който е извършил преценката си за законосъобразност на оспореното решение не само при съобразяване на допустимото от устава и закона – чл.227, ал.3 ТЗ провеждане на ОСА при спадащ кворум, но и с оглед доказателствата по делото относно изискуемото се по чл.30а, ал.1 от Устава мнозинство от 51% от капитала за гласуването му.
По изложените съображения настоящият състав приема, че не са налице предпоставките за допускане на въззивното решение до касация.
Независимо от изхода на делото разноски на ответника по касация не се присъждат поради липса на доказателства такива да са били направени.
Водим от горното Върховният касационен съд, състав на Търговска колегия, второ отделение
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 1771 от 19.08.2013 г. по т.д. № 4679/2012 г. на Софийски апелативен съд.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: