О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 09.12.2011 година
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, второ отделение на гражданската колегия , в закрито съдебно заседание на осми декември две хиляди и единадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ВЕЛИСЛАВ ПАВКОВ
при участието на секретаря
изслуша докладваното от съдията БАЛЕВСКА
ч.гр. дело № 574 / 2011 година и за да се произнесе, взе предвид :.
Производството е по чл. 274 ал.2 ГПК.
С частна жалба вх. Nо 9306/24.10.2011 година З. Н. А. от [населено място] обжалва и се иска да се отмени Определение Nо 325/14.10.2011 година по ч. гр.д. Nо 951/2011 година на ВКС-I отд. на ГК , с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. Nо 5700/04.07.2011 година срещу въззивно Решение Nо 127/ 20.05.2011 година постановено по гр.д. Nо 234/2011 година на ОС –Хасково и е прекратено производството по делото , на основание чл. 280 ал.2 ГПК. Поддържа се , че обжалваното определение е неправилно, постановени при допуснато нарушение на процесуалните правила, тъй като частната жалба е подадена чрез куриерска служба в срок.
В срока по чл. 276 ал.1 ГПК не е подаден отговор от противната страна – Т. А. И. и С. А. М..
Върховният касационен съд-състав на второ отделение на гражданската колегия намира :
Частната жалба е подадена в срока по чл. 275 ал.1 ГПК и е процесуално допустима . Разгледана по същество тя е неоснователна.
С обжалваното определение, тричленен състав на ВКС е оставил без разглеждане касационна жалба вх. Nо 5700/04.07.2011 година като процесуално недопустима , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
Определението на ВКС е валидно, процесуално допустимо и правилно, не е допуснато нарушение по приложение на чл. 280 ал.2 ГПК.
За да остави без разглеждане касационната жалба , съставът на ВКС- I отд. на ГК е приел, че с обжалваното въззивно решение , съдът се е произнесъл по няколко обективно и субективно съединени иска за парични вземания на основание чл. 32 ал.2 ЗС/ дължимо обезщетение за ползване на съсобствен недвижим имот/ и чл. 86 ЗЗД/ лихви за забава/, съответно с цена на исковете, предявени на посочените основание от Т. А. И. срещу З. Н. А. за сумите 3200 лв. и 2132.45 лв. , и от С. А. М. срещу З. Н. А. съответно за сумите 2850 лв. и 2313.45 лв.
Разпоредбата на закона е формулирана императивно и сочи , че не подлежат на касационно обжалване въззивни решения по граждански дела с цена на иска до 5000 лв./ пет хиляди лева/, в редакцията след 21.12.2010 година / ДВ. бр.100/2010 г./ респ. – до 1000 лв. / хиляда лева/ , в редакцията до изменението.
Законовото определение на термина цена на иска се регламентира от чл. 68 ГПК- това е паричната оценка на предмета на делото. Според чл.69 ал.1 т.1 ГПК размерът на цената на иска по дела за парични вземания е търсената сума. След като данните по делото з размера на търсената сума по всеки един от обективно и субективно съединените искове е под минималния размер на чл. 280 ал.2 ГПК , то следва , че разпоредбата е приложена според точния смисъл на закона.
Не може да бъде възприета тезата на жалбоподателя , че цената на иска е сбор от всички търсени суми по заявените искове. Изборът на страната –ищец да обедини няколко искови претенции срещу едно лице в една искова молба , които претенции / за парични вземания/ безусловно може да реализира в самостоятелни искови производства , не може да обуслови извод за обща цена на иска, равна на сбора на заявените претенции. Цената на иска е цена на всяка една от заявените претенции, тя е определяща за родовата подсъдност на производството, тя е определяща и за възможността постановеното решение да подлежи на триинстанционен –респ. да не подлежи на триинстанционен контрол за законосъобразност. Цената на иска е обективен критерий / чл. 69 ГПК, чл. 104 ал.1 т.3,т.4 ГПК , чл. 280 ал.2 ГПК / установен в императивно формулирани правни норми и не може , ако се възприеме тезата за цена на иска в резултат на сбора на претендираните суми, да бъде пренебрегван или заобикалян по волята на страната ищец.
По изложените съображения и на основание чл. 278 ГПК, състав на ВКС, второ отделение на гражданската колегия
О П Р Е Д Е Л И :
ПОТВЪРЖДАВА Определение Nо 325/14.10.2011 година по ч. гр.д. Nо 951/2011 година на ВКС-I отд. на ГК,с което е оставена без разглеждане касационна жалба вх. Nо 5700/04.07.2011 година срещу въззивно Решение Nо 127/ 20.05.2011 година постановено по гр.д. Nо 234/2011 година на ОС –Хасково и е прекратено производството по делото , на основание чл. 280 ал.2 ГПК.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО е окончателно .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: