О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
гр.София, 17.06.2009г.
в и м е т о н а н а р о д а
Върховен касационен съд на РБ, четвърто гражданско отделение, в закрито заседание на петнадесети юни, две хиляди и девета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: НАДЕЖДА ЗЕКОВА
ЧЛЕНОВЕ: ВЕСКА РАЙЧЕВА
СВЕТЛА БОЯДЖИЕВА
като разгледа докладваното от съдията Райчева гр.д.N 577 описа за 2009 год. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
Обжалвано е решение от 06.11.2008г. по гр.д. № 751 / 2008г., с което Пазарджишки ОС, като е отменил частично и оставил в сила в друга част решение от 23.06.2008г. по гр.д. №199/2008г. на Пазарджишки РС, е уважил предявените от Б. Б. С. искове срещу О. Б. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ.
Жалбоподателят – О. Б. поддържа, че с обжалваното решение е съдът се е произнесъл по съществен правен въпрос, който е от значение за точното прилагане на закона и за развитието на правото и е разрешен в противоречие с практиката на ВКС.
Ответникът Б. Б. С. в писмено становище поддържа, че не следва да се допуска касационно обжалване.
Върховния касационен съд, състав на четвърто г.о., като направи преценка за наличие предпоставките на чл. 280, ал. 1, т.1 и 3 ГПК, приема за установено следното:
Касационно обжалване на решението на въззивния съд не следва да се допусне.
С обжалваното решение въззивният съд е уважил предявените от Б. Б. искове срещу О. Б. с правно основание чл.344, ал.1, т.1-3 КТ. Съдът е приел, че потестативното право на жалбоподателя да прекрати трудовото правоотношение на основание чл.328, ал.1, т.6 КТ възниква при обективна промяна на изискванията за заемане на съответната длъжност, ако работникът или служителя не отговаря на тях.становено е по делото, че ищцата е работела като “младши специалист АИО” и в одобрено ново щатно разписание от 21.08.2007г. изискванията към длъжността досежно образователна степен са за средно образование, каквото се е изисквало за длъжността и до този момент, поради което уволнението й на това основание е назаконно.
Съдът е изложил съображения и за това, че ако уволнението е по чл.328, ал.1, т.2 КТ, както е посочено в титулната част на заповед №9/21.01.2008г., т.е. поради съкращаване в щата, то също е незаконно, тъй като не е доказано реално премахване трудовите функции на служителката. Въвеждането с ново щатно разписание на длъжност с наименование “ старши специалист” не сочи на реално съкращаване в щата, след като двете длъжности по същество се отнасят до еднакви трудови функции.
Като е обжалвал решението на въззивния съд с касационна жалба процесуалният представител на жалбоподателя е приложил и становище в което поддържа, че касационното обжалване на решението е допустимо, тъй като въззивният съд е постановил решението си по съществен въпрос, касаещ възможността, работодателя да извърши съкращаване на щата. Поддържа, че този въпрос е разрешен в противоречие с практиката на ВКС. Представя решение от 20.02.2004г. по гр.д. №1267/2002г. на ВКС, в което е прието, че няма пречка К. да изготвя щатното разписание за съответните длъжности в утвърдените от Общинския съвет дирекции.
При тези данни по делото Върховният касационен съд намира, че даденото във въззивното решение разрешение на съществения правен въпрос посочен от жалбоподателя, е в съответствие с трайната практика на ВКС. В същата е прието, че съкращаване на щата е налице, когато се съкращават отделни длъжности по щата, но на тяхно място се създават нови длъжности, нови не само по наименование, но и по същността на извършваната работа, т.е. с друг различен предмет на трудовата дейност.волнението в този случай ще бъде законно, ако извършеното съкращаване в щата е реално, т.е. ако съответната длъжност, като конкретна трудова функция действително е съкратена или съществено променена и промяната в щата е извършена по законоустановения ред. В конкретния случай съдът именно в съответствие с практиката на ВКС е приел, че уволнението е незаконно, тъй като не е налице реално съкращаване на щата, а не е отрекъл правото на работодателя да извърши реално съкращаване.
Що се касае до позоваването и на чл.280, ал.1, т.3 ГПК в изложението към касационната жалба, то жалбоподателят не сочи кой е съществения правен въпрос, който е от значение за точното приложение на закона и за развитието на правото като основание за допускане на касационното обжалване. Не е посочена противоречива практика на съда по приложение на чл.328, ал.1, т.2 КТ, която да касае идентични случаи, които да изискват с допускане на касационното обжалване да се извърши еднакво тълкуване на правната норма. Не се сочи и погрешна практика на ВКС, която следва да бъде изоставена, като с оглед променените икономически и социални условия на живот, следва да се даде ново тълкуване на разпоредбата.
Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване на въззивното решение и на това основание.
Предвид изложените съображения, съдът
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННОТО обжалване на основание чл.280, ал.1, т.1 и 3 ГПК на решение от 06.11.2008г. по гр.д. № 751 / 2008г. на Пазарджишки ОС, по жалба на О. Б. .
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: