О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 569
София, 06,07,2010 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД НА РЕПУБЛИКА БЪЛГАРИЯ, Търговска колегия, първо отделение, в закрито заседание на десети юни през две хиляди и десета година в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЛЮБКА ИЛИЕВА
ЧЛЕНОВЕ: РАДОСТИНА КАРАКОЛЕВА
МАРИАНА КОСТОВА
при секретаря и в присъствието на прокурора като изслуша докладваното от съдията Караколева т.д. № 116 по описа за 2010 год., за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по реда на чл.288 ГПК, образувано по касационна жалба на С. К. И. чрез адвокат Зл. И. срещу решение № 103/15.10.2009 г. на Разградски окръжен съд /РОС/ по в.гр.д. № 218/2009 г., с което е потвърдено отхвърлително решение на Разградски районен съд /РРС/ по искове на И. срещу „А” А. за заплащане на възнаграждение на И. като член на СД на ответното дружество в размер на 8659.63 лв. и като член на УС – в размер на 6742.93 лв. с лихва за минало време за конкретизирани периоди.
В касационната жалба касаторът поддържа оплаквания за неправилност, а като основание за допускане на касационно обжалване – противоречие с практика на ВКС, като представя решения на тричленни състави по ГПК /отм./.
В писмен отговор „А” А. оспорва касационната жалба на С. И.
ВКС, ТК, първо отделение, като разгледа касационната жалба и извърши преценка на предпоставките, визирани в чл.280 ал.1 ГПК, констатира следното:
Касационната жалба е редовна – подадена е от надлежна страна, срещу подлежащ на касационно обжалване съдебен акт, в рамките на преклузивния срок по чл.283 ГПК и отговаря по съдържание на изискванията на чл.284 ГПК. Изложените от касатора основания за допускане на касационно обжалване не попадат в приложното поле на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК, поради следните съображения:
РРС е сезиран с искове от С. К. И. срещу „А” А. за заплащане на възнаграждение като член на СД на ответното дружество в размер на 8659.63 лв. и като член на УС – в размер на 6742.93 лв. с лихва за минало време за конкретизирани периоди. РРС е отхвърлил исковете изцяло, а РОС е потвърдил решението му. РОС е приел, че исковете са неоснователни и ответното дружество не дължи възнаграждения на ищцата като член на СД и УС, тъй като липсва решение на ОС за определяне на възнаграждението на членове на СД – чл.221 т.5 ТЗ, а представеното решение на НС за определяне възнаграждение на членове на УС е с неясна формулировка, при която е невъзможно да се определи какво възнаграждение е имано предвид, липсват последващи договори, съгласно чл.241 ал.6 ТЗ за определяне конкретен размер на всеки от членовете на УС.
Допускането на касационното обжалване, съгласно чл.280 ал.1 ГПК, предпоставя произнасяне от въззивният съд по материалноправен или процесуалноправен въпрос, по отношение на който е налице някое от основанията по т.1-3 на разпоредбата. Настоящият състав на ВКС счита, че въпросът по смисъла на закона е винаги специфичен за делото, по което е постановен обжалваният акт и същият следва да е обусловил решаващите изводи на въззивния съд. Значението на поставения въпрос се определя от правните аргументи на съда по същество досежно съобразяването с практиката и със закона, а не от приетата фактическа обстановка, която е конкретна за всеки конкретен казус. Преценката за допускане на касационното обжалване се извършва от ВКС въз основа на изложените от касатора доводи и твърдения.
По жалбата на С. И. Касаторът не формулира конкретен въпрос по смисъла на чл.280 ал.1 ГПК, а излага доводи, касаещи неправилно приложение на материалния закон от РОС, което по същество е оплакване по смисъла на чл.281 т.3 ГПК и не може да се обсъжда на настоящия етап, доколкото законодателят разграничава двата вида основания – по чл.280 ГПК и чл.281 ГПК, както и последователността за произнасяне по тях. Не е налице и допълнителен критерий по чл.280 ал.1 т.1-3 ГПК. Сочи се противоречие с практиката на ВКС, но това противоречие се извежда единствено от крайния изход на настоящия спор и този по приложените решения, без да има идентичност на казусите и доказателствата. Ето защо не следва да се допуска касационно обжалване по касационната жалба на С. И.
Постъпила е и жалба от „А” А. <Ад&@А. срещу решението на РОС в частта, в която съдът отказва да присъди, направените от дружеството разноски пред въззивната инстанция. РОС е отказал присъждане на разноски на „А” А. , тъй като не е представен договор между дружеството и представляващият го адвокат, при което само представена разписка от адвокат А за получена сума за процесуално представителство не доказва наличие на договорено възнаграждение по смисъла на чл.36 ал.2 ЗА. Жалбоподателят иска присъждане на направените разноски пред РОС.
Жалбата следва да бъде разгледана по реда на чл.274 ал.2 ГПК, доколкото се касае до отказ за присъждане на разноски от въззивен съд. Жалбата е неоснователна. Настоящият състав на ВКС споделя становището на РОС, че представената едностранно подписана разписка от адвокат А не установява договорено и изплатено адвокатско възнаграждение от „А” А. /чл.36 ал.1 ЗА/ респ. сторени разноски от страната по смисъла на чл.78 ал.3 ГПК. Ето защо не следва да се уважава искането на „А” А. за присъждане разноски пред РОС.
Мотивиран от горното и на основание чл.288 ГПК, съдът :
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на решение № 103/ 15.10.2009 г. на Разградски окръжен съд по в.гр.д. № 218/2009 г.
ОСТАВЯ БЕЗ УВАЖЕНИЕ искането на „А” А. за присъждане на разноски по в.гр.д. № 218/2009 г. по описа на Разградски окръжен съд, направени пред Разградски окръжен съд.
ОПРЕДЕЛЕНИЕТО не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: 1. 2.