О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
гр. София, 10.02.2015 год.
ВЪРХОВНИЯТ КАСАЦИОНЕН СЪД на Република България, ІІ гражданско отделение, в закрито заседание на десети ноември две хиляди и четиринадесета година, в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
като разгледа докладваното от съдията Николова гр. д. № 6346 по описа на Върховния касационен съд за 2014 година на ІІ г. о. и за да се произнесе, взе предвид следното:
Производството е по чл. 288, във вр. с чл. 280 ГПК.
С решението от 17.07.2014 год. по гр. д. № 65/2014 год. Монтанският окръжен съд, като въззивна инстанция, е потвърдил първоинстанционното решение от 12.12.2013 год. по гр. д. № 70154/2013 год. на Монтанския районен съд, допълнено с решение от 22.01.2014 год. по същото дело, с което е признато за установено, че Н. П. Н. и С. П. Н. не са собственици на апартамент № 4а, находящ се в [населено място], [улица], ет. 1, представляващ по кадастралната карта и кадастралните регистри на [населено място] самостоятелен обект в сграда с идентификатор 48489.11.540.1.9 с площ 65.56 кв. м., ведно с прилежащото му избено помещение № 4 с площ 18.33 кв. м., таванско помещение № 4 с площ 16.11 кв. м. и гараж от 19.22 кв. м., представляващ самостоятелен обект с идентификатор 48489.11.540.1.28, изградени чрез Ж. „Я.-3”, [населено място] и е отменен нотариалния акт № 21 от 1.03.2013 год. в частта му относно горните имоти.
Въззивното решение се обжалва с касационни жалби в срока по чл. 283 ГПК от ответниците С. П. Н., чрез адв. Г. Ц. и Н. П. Н., чрез адв. Ц. Л., с оплаквания за неговата недопустимост поради липса на правен интерес у ищцата от предявяването на отрицателния установителен иск с оглед липсата на съществуващо за нея защитимо право. Поддържат се и доводи за нищожност на съдебното решение поради нарушение на чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК, както и за неправилност на въззивното решение на основание чл. 281, т. 3 ГПК с искане за обезсилването му, респ. отмяната му и присъждане на направените в настоящето производство разноски.
В приложеното към касационната жалба на С. Н. изложение, преповтарящо съображенията от касационната му жалба, е поставен процесуалноправния въпрос за наличието на правен интерес от предявяване на отрицателния установителен иск в хипотезата на липса на членствено правоотношение на ищцата в ЖСК, както и въпроси, по които според касатора въззивният съд не се е произнесъл, но е следвало да стори това с оглед преценката на допустимостта на иска – наличието на влязло в сила решение по чл. 38а ЗЖСК за предаване на владението върху апартамента от самата ЖСК и от В. А., възможността да се придобие същия по давностно владение от трето лице, което не е член-кооператор. Касаторът счита, че тези въпроси не са разрешени в съдебната практика и след приемането на ТР № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС, поради което се позовава и на основанието по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК за допускане на касационно обжалване на въззивното решение.
В изложението към касационната жалба на Н. Н. са изложени съображения за твърдените пороци на въззивното решение, изявление за произнасяне по процесуалноправни и материалноправни въпроси, решени в противоречие с практиката на ВКС и противоречиво решавани от съдилищата, без такива да са формулирани и без представяне на съдебна практика.
Ищцата С. С. А., чрез адв. Кр. И., оспорва наличието на основания за допускане на касационно обжалване на въззивното решение по изложените съображения в представения писмен отговор по двете касационни жалби. Претендира присъждане на направените съдебни разноски.
Върховният касационен съд в настоящият си съдебен състав, като прецени данните по делото и доводите на страните, намира следното:
За да потвърди първоинстанционното решение, с което е уважен предявения иск, въззивният съд приел на първо място допустимостта му с оглед позоваване на ищцата на фактическо състояние – същата се намира в спорния апартамент от 1998-1999 год. и именно за защитата на това фактическо състояние иска да се установи, че ответниците не са собственици на спорния апартамент, за който са се снабдили с констативен нотариален акт и са образували изпълнително производство за въвод във владение.
Произнасянето по този релевантен правен въпрос е в съответствие с приетото в т. 1 на ТР № 8 от 27.11.2013 год. по т. д. № 8/2012 год. на ОСГК на ВКС относно наличието на правен интерес от предявяване на отрицателен установителен иск за собственост и други вещни права и при позоваване на фактическо състояние, която хипотеза в случая е налице. При наличието на произнасяне по поставения въпрос за правния интерес на ищцата в съответствие с горната задължителна съдебна практика релевираните от касаторите основания по чл. 280, ал. 1, т. 2 и т. 3 ГПК не са налице.
Не е налице и релевираното от касатора Н. Н. основание за допускане на касационно обжалване във връзка с твърдяна нищожност на решението поради наличие на основания за отвод на член от съдебния състав на въззивния съд, при съществуващата вероятност на която ВКС е длъжен и служебно да допусне въззивното решение до касационен контрол, съгласно приетото в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС. Изложените съображения на касатора и представеното решение по гр. д. № 153/98 год. на Монтанския окръжен съд не обосновават извод за наличие на основание за отвод по чл. 22, ал. 1, т. 5 ГПК.
Предмет на настоящия спор са правата на ответниците по иска върху спорния имот, отричани от ищцата, която се намира в имота и което фактическо състояние цели да защити, предявявайки отрицателния установителен иск против тях. За да уважи иска въззивният съд приел, че ответниците не се легитимират за собственици на спорния апартамент с представения от тях нотариален акт, тъй като преди това не са били изпълнени законовите изисквания за провеждане на Общо събрание на ЖСК по чл. 35, ал. 1 ЗЖСК и вземане на съответните решения за приемане на окончателната цена на имотите с определяне на припадащите се идеални части от общите части в сградата и мястото, сътветно от правото на строеж. Поради липсата на материалноправните предпоставки за снабдяване на ответниците с нотариален акт по реда на чл. 35, ал. 2 ЗЖСК, съставеният такъв не може да ги легитимира като собственици, поради което и е прието за установено, че те не са собственици.
Поставените в изложението на касатора С. Н. правни въпроси, свързани с наличието на влязло в сила решение по спор по чл. 38а ЗЖСК за предаване на владението върху имота, липсата на качество на член кооператор в ЖСК на ищцата, възможността същата да придобие имота по давност не са обусловили извода на въззивния съд за основателността на предявения отрицателен иск, тъй като ищцата нито се позовава на притежавано от нея вещно право на основание давностно владение, нито нейно твърдяно право е предмет на спора. Защитата по реда на чл. 38а ЗЖСК на член-кооператора също е неотносима към предмета на настоящия спор, поради което и тези въпроси не могат да обосноват наличието на общото основание по чл. 280, ал. 1 ГПК за допускане на касационно обжалване. Самият касатор поддържа, че по тях въззивният съд не се е произнесъл, поради което и не е налице и основание по чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК.
Касационната инстанция, за да се произнесе по допускане на касационното обжалване, следва да изхожда от формулирания от касатора въпрос от значение за изхода на делото, като не е длъжна и не може да извежда такъв въпрос от твърденията му, както и от сочените от него факти и обстоятелства в жалбата /в този смисъл са разясненията в ТР № 1/2009 год. на ОСГТК на ВКС/. Както е посочено в мотивите на т. 1 от горното решение материалноправният или процесуалноправен въпрос трябва да са от значение за изхода по конкретното дело, за формиране решаващата воля на съда, но не и за правилността на обжалваното решение, за възприемането на фактическата обстановка от въззивния съд или за обсъждане на събраните по делото доказателства. Поради това и настоящият състав счита, че доводите в изложенията на касаторите не представляват по същността си правни въпроси, произнасянето по които да е обусловило изхода на спора, а доводи за неправилност на решението поради необсъждане на доказателства по делото. Разглеждането им предполага наличие на основание за допускане на касационното обжалване, като релевираните такива не са налице, поради което и касационно обжалване на решението не следва да се допуска. С оглед този изход касаторите следва да понесат направените от ответницата съдебни разноски в настоящето производство в размер на 1 955 лв. за адвокатско възнаграждение по представения договор за правна защита и съдействие.
Водим от горното и на основание чл. 288 ГПК, настоящият състав на ВКС, ІІ г. о.
О П Р Е Д Е Л И:
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на въззивното решение от 17.07.2014 год. по гр. д. № 65/2014 год. по описа на Монтанския окръжен съд по подадените от С. П. Н., чрез адв. Г. Ц. и от Н. П. Н., чрез адв. Ц. Л., касационни жалби против него.
Осъжда С. П. Н. от [населено място], [улица], ет. 1, ап. 2 и Н. П. Н. от [населено място], [улица] да заплатят общо на С. С. А. от същия град, [улица], вх. „Б”, ет. 1, ап. 4 сумата 1 955 лв. /хиляда деветстотин петдесет и пет лева/.
Определението е окончателно.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: