О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№57
гр. София, 10.03.2020 г.
Върховният касационен съд на Република България, Второ отделение на Гражданска колегия, в закрито заседание в състав:
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЕМАНУЕЛА БАЛЕВСКА
ЧЛЕНОВЕ: СНЕЖАНКА НИКОЛОВА
ГЕРГАНА НИКОВА
разгледа докладваното от съдия Гергана Никова частно гражданско дело № 4912 по описа за 2019 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството e по реда на чл. 274, ал. 3 ГПК.
Образувано е по частна касационна жалба вх.№ 29856 от 10.10.2019 г., подадена по пощата на 09.10.2019 г. от В. И. Й. и приподписана от адвокат Н. М. от АК – Р., която е насочена против въззивно определение № 2811 от 27.09.2019 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1798/2019 г. по описа на ОС – Варна, г.о., І състав.
Ответниците по касация И. Д. Д., Е. П. М., П. Я. П., Д. Б. Й., Г. Б. Й., П. Е. П., З. Й. П., З. Й. К., Й. К. К. и Е. К. К. не са депозирали отговор.
Частната касационна жалба е подадена в срока по чл. 275, ал. 1 ГПК и е допустима по смисъла на чл. 274, ал. 3 ГПК.
За да се произнесе по допускане на касационното обжалване на атакуваното определение, ВКС взе предвид следното:
С атакуваното определение е потвърдено Определение № 618 от 05.07.2019 г. по гр.д.№ 231/2016 г. на РС – Провадия в частта, с която е оставено без уважение заявено по реда на чл. 341, ал. 2 ГПК искане на ответницата в първоинстанционното производство В. И. Й. за включване в делбената маса на недвижими имоти, за които е поддържано, че, по силата на Решения №№ 2127 и 21181 от 26.02.1996 г. на ПК – П., вместо на общия наследодател Д. Й. М., са възстановени на един от неговите наследници, а именно – на дъщеря му Р. Д. Й. и съпруга й Й. Й.. Окръжният съд е приел, че искането по чл. 341, ал. 2 ГПК е направено своевременно, но е било процесуално нередовно. На ответниците двукратно са давани указания с множество продължени срокове за индивидуализиране на имотите, които искат да се включат в делбата, но указанията са останали неизпълнени. На следващо място е посочено, че следва да има яснота и логичност във фактическите твърдения за правопораждащите съсобствеността факти, каквато в случая отсъства при заявеното твърдение, че имотите от искането по чл. 341, ал. 2 ГПК са възстановени, но не на субекта, за делбата на чието наследство е предявен иска (Д. Й. М.). Самите твърдения на В. И. Й. сочат на спор за материално право към момента на колективизацията на земята, който не може да се разреши в делбата и който изключва възможността за включване на имотите, предмет на Решения №№ 2127 и 21181 от 26.02.1996 г. на ПК – П. в делбената маса.
В представеното изложение на касационните основания касаторката поддържа, че обжалването следва да бъде допуснато на основание чл. 280, ал. 1, т. 3 ГПК по въпросите:
(1) „Възможно ли е да бъде отхвърлено своевременно направеното искане за включване в делбената маса на друг имот на общия наследодател по причина, по която съдът следва да се произнесе със своето мотивирано решение по първата фаза на делбата, а именно – между кои лица, при какви квоти и на кои имоти следва да се допусне делбата ?”;
(2) „Възможно ли е инстанционна проверка на Определение, с което не е уважено своевременно направено искане за включване в делбената маса и на други имоти, което е направено с определение, в което не са изложени каквито и да било мотиви ?” и
(3) „Възможно ли е второинстанционният съд, независимо че констатира неправилността на обжалваното пред него определение съгласно изложеното в него, да го потвърди като правилно, след като изложи съвсем други мотиви за постигане на целения с определението резултат ?”.
Касационното обжалване не може да бъде допуснато.
Съгласно разясненията по т. 1 от ТР № 1 от 19.02.2010 г. по тълк.д.№ 1/2009 г. на ВКС, ОСГТК, касационната инстанция допуска до разглеждане по същество касационни жалби против въззивни актове, съдържащи произнасяне по правен въпрос, който е включен в предмета на спора и е обусловил или подготвил изхода по делото, по отношение на който е налице и някое от допълнителните условия на чл. 280, ал. 1, т. 1 – 3 ГПК. Поставеното питане под № 1 не отговаря на изискването да има обуславящо значение за изхода от разглеждания процесуално-правен спор, доколкото самите твърдения на касаторката в молбата й по чл. 341, ал. 2 ГПК са пречка да се приеме, че искането й касае имоти, принадлежали на общия наследодател. Изводът на въззивния съд, че липсва яснота и логичност във фактическите твърдения за правопораждащите съсобствеността факти кореспондира с данните по делото и не дава основание да се приеме, че своевременно направеното искане за включване в делбената маса касае „друг имот на общия наследодател”. Без обуславящо значение за изхода на спора са и останалите два формулирани в изложението въпроси. По отношение на този под № 2 следва да се има предвид, че, видно от текста на първоинстанционното определение, РС – Провадия е изложил мотиви в съответствие със задължението си по чл. 236, ал. 2 ГПК, даващи възможност да се извърши инстанционна проверка за правилността на акта. Във връзка с въпрос № 3 следва да се отбележи, че въззивното определение не съдържа констатация за неправилност на първоинстанционния акт. Следва да се подчертае, че по гражданските дела съдебните актове се постановяват с цел да се разреши гражданско правен спор от материално правен или процесуално правен характер в съответствие с източниците на правото, която в случая е постигната. Въззивният съд е упражнил контрол за законосъобразност на атакувания пред него акт в обхвата на проверката, дължима съобразно ТР № 6 от 15.01.2019 г. по тълк.д.№ 6/2017 г. на ВКС, ОСГТК, като съответствието между неговото произнасяне и постановките на задължителната съдебна практика едновременно изключват възможностите за допускане на обжалването в хипотезите както на чл. 280, ал. 1, т. 1 и т. 3 ГПК, така и на чл. 280, ал. 2 ГПК.
Воден от изложеното, ВКС, състав на Второ гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА касационно обжалване на определение № 2811 от 27.09.2019 г., постановено по в.ч.гр.д.№ 1798/2019 г. по описа на ОС – Варна, г.о., І състав.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: