6
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 11.02. 2019 год.
ВЪРХОВЕН КАСАЦИОНЕН СЪД – Търговска колегия, състав на І т.о. в закрито заседание на шести февруари през две хиляди и деветнадесета година в състав:
Председател: Дария Проданова
Членове: Емил Марков
Ирина Петрова
като изслуша докладваното от съдия Петрова т.д. № 1912 по описа за 2018 год. за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК, образувано по касационни жалби на двете страни против Решение № 246 от 25.01.2018г. по в.гр.д.№ 3556/2017г. на САС, 4 състав.
Ищецът С. А. И. обжалва решението на САС за потвърждаване на решението по гр.д.№ 12991/2014г. на СГС, 9 състав, в частта за отхвърляне на иска срещу „Лев Инс“АД по чл.226,ал.1 КЗ-отм. за заплащане на обезщетение за неимуществени вреди за претърпени телесни увреждания от пътното произшествие, настъпило на 01.04.2014г., за разликата над 175 000лв. до сумата 250 000лв.
Доводите в жалбата са срещу правилността на извода на въззивната инстанция по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и намаляване, поради принос на пострадалия, на определеното от САС справедливо обезщетение от 250 000лв. до присъдените 175 000лв. Оспорва се като неправилен поради нарушение на материалния закон – чл.51,ал.2 ЗЗД изводът, че ищецът е допринесъл за собственото си увреждане, приемайки да бъде превозван в автомобил, управляван от алкохолно повлиян водач, пътувайки се него от гр. Бяла Слатина до София и обратно. Изразява се несъгласие и със съображенията на САС, че алкохолното опиянение е било видимо за околните. Поддържа се, че произволно и без проведено от ответното дружество пълно и главно доказване на защитното възражение за принос от страна на ищеца, съставът на апелативния съд е приел наличието му въз основа на общи предположения, без ангажирани от ответника доказателства, че ищецът е знаел, че приема да пътува в автомобил с водач, употребил алкохол над допустимите норми. Възразява се, че САС безкритично е кредитирал заключението на съдебномедицинската експертиза, съдържаща общи изводи, които не доказват реалното поведение на конкретния водач и възприятията на пътниците в управляваното от него мпс и конкретно възприемането на поведението му от ищеца, който е пътувал на задната седалка. Поддържа се, че субективният момент не е доказан по несъмнен начин, а само по себе си обстоятелството, че пътникът се е качил при алкохолно повлиян водач, не води автоматично до извод, че пострадалият може да е знаел за това и въпреки това, се е съгласил да бъде превозван. Искането е за отмяната на решението в обжалваната част и присъждане на обезщетение от още 75 000лв.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК се посочва, че в противоречие със задължителната практика на ВКС, САС е приел, че пострадалият пътник е знаел, че пътува в автомобил, управляван от водач с алкохолно опиянение над допустимите норми и въз основа на общи изводи, направени произволно в медицинската експертиза, мотивирал, че поведението на водача е било повлияно от употребата на алкохол. Поддържа се, че по реда на ГПК не са събрани доказателства в подкрепа на тези изводи. Посочва се, че въззивният съд не е съобразил задължителните разяснения, дадени в т.7 на ТР №1 на ОСТК на ВКС по тълкувателно дело № 1/2014г., в които е направен ясен анализ кога дължимото обезщетение следва да бъде намалявано и чия е тежестта на доказване на факта на знанието, за да се приеме принос за настъпване на вредата. Твърди се, че в противоречие със същото тълкувателно решение САС приел принос на пострадалия въз основа на обстоятелството, че е пътувал продължително време в автомобила и въз основа на абстрактни предположения на медицинската експертиза. Посочва се, че възражението на ответника е останало недоказано, тъй като не са представени доказателства, че пострадалият е знаел, че пътува при алкохолно повлиян над допустимите норми водач.
С писмен отговор ответното застрахователно дружество оспорва основателността на искането за допускане на обжалването и основателността на жалбата.
Постъпила е и касационна жалба от ЗК“Лев Инс“АД против същото решение в частта за потвърждаване на първоинстанционното решение за уважаването на иска за разликата от 40 000лв. до уважения размер от 175 000лв. Оспорва се като занижен размерът на приетото съпричиняване от ищеца в степен на 30%. Изложени са и съображения за прекомерност на определеното като справедливо обезщетение и довод за неправилно приложение на разпоредбата на чл.52 ЗЗД. Наведени са и оплаквания срещу извода на САС, че не е доказан принос на пострадалия, обосноваващ приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД и поради непоставен от пострадалия предпазен колан.
В изложението по чл.284,ал.3,т.1 ГПК ответникът иска допускане на обжалването на решението за уважаване на иска за разликата над 60 000лв. до уважения от САС размер при допълнителната предпоставка на т.1 на чл.280,ал.1 ГПК – с позоваване на тълкувателното решение по тълкувателно дело № 1/2014г. на ОСТК на ВКС/ и при допълнителната предпоставка на т.3 на чл.280,ал.1 ГПК. Поставени са като правни въпросите: „Предполагат ли възможност за възприемане на състоянието на водача възрастта на пострадалия, периода, в който се придвижват, съответно разстоянието, което съвместно са изминали с водача, както и обстоятелството, че автомобилът, в който се придвижват не е предвиден за таксиметров превоз, а е личен автомобил на някой от пътниците или на водача; Възможността пострадалият да възприеме алкохолното опиянение на водача, произтича ли и от собствената му преценка като пълнолетен и дееспособен български гражданин да вземе решение в обичайна житейска ситуация, поставяща под заплаха освен него и останалите участници в движението. След като законът е възприел определено лице като достатъчно зряло, за да встъпва в брачни отношения, не се ли предполага, че това лице може да подходи с житейска зрялост, като положи минимална грижа да запази себе си, включително като оцени състоянието на водача на лек автомобил, при който доброволно се вози; При наличие на гореизброените обстоятелства, приносът на пострадалия за настъпването на вредоносния резултат, не е ли равен на този на водача, доколкото се касае до свободно формиран избор”.
В писмен отговор ищецът оспорва наличието на предпоставките за допускане на касационното обжалване по искането на ответника и основателността на касационната му жалба.
За да се произнесе, съставът на ВКС съобрази следното:
Първоинстанционният съд е приел, че справедливото обезщетение за претърпените от ищеца, който към датата на произшествието е бил на 19 години, неимуществени вреди е 200 000лв., отчитайки получените черепномозъчна, гръбначномозъчна травми и неврологични увреждания, както и загрозяващи белези. За неоснователно е счетено възражението на ответника за принос на пострадалия поради поставен необезопасителен колан. По възражението за приложение на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД във връзка с безспорно установения факт, че водачът е бил в средна степен на алкохолно опиянение и приемайки, че този факт е бил известен на ищеца преди да предприеме пътуването, СГС е приел съпричиняване за настъпване на вредата в степен 20%, поради което искът е бил уважен за 160 000лв.
Въззивната инстанция е била сезирана с жалби на двете страни. Ищецът е обжалвал отхвърлянето на иска му за разликата до пълния предявен размер от 450 000лв., а ответникът – уважаването на претенцията за разликата над 40 000лв. като страните са въвели и конкретни оплаквания във връзка с изводите на СГС по приложението на разпоредбата на чл.51,ал.2 ЗЗД с оглед двете въведени от ответника основания за приложението й.
Съставът на САС е приел за установен по несъмнен начин фактът, че застрахованият при ответното застрахователно дружество водач С. Н. е управлявал автомобила с концентрация на алкохол 1.62%о. Кредитирал е заключението на вещото лице-токсиколог, че тази концентрация отговаря на средна степен на алкохолно опиване, характерна с емоционална лабилност, с нарушено чувство за равновесие и стеснение на периферното зрение, което състояние е забележимо за околните – изразява се в неувереност на водача при шофиране с висока скорост, с повишена емоционалност, известна неадекватност и несигурна походка. Като справедлив размер на обезщетението, след преценка на медицинското заключение за получена съчетана травма /открито счупване на черепа и на основата му, контузия на мозъка с кръвоизлив и разкъсно-контузна рана на главата, множество охлузвания, счупване на 13 ребра, кръвоизлив в белия дроб и контузия на бял дроб, счупване на гръден и поясен прешлени, счупване на дясната срамна кост и кръвоизлив в задстомашното пространство/, на заключението на съдебно-психиатричната експертиза и на решението на ТЕЛК за определена трайна загуба на работоспособност 100 % с чужда помощ за срок до май 2018г., е определена сумата 250 000лв. Възражението за съпричиняване, изразяващо се в непоставен предпазен колан е счетено за недоказано при условията на пълно и главно установяване. При преценка на данните по делото съставът на САС е приел за установено, че ищецът е пътувал заедно с употребилия алкохол водач от Бяла С. до София и обратно – т.е. прекарал е продължителен период от време с него, а алкохолното опиянение на С. Н. е било такава степен, която е видима за околните. От анализа на тези факти е прието за установено от фактическа страна, че ищецът е приел да пътува с водач във видимо повлияно от алкохол състояние. Мотивиран е правният извод, че пострадалият е поел риска от евентуално причиняване на пътно произшествие от употребилия алкохол водач и по този начин сам е допринесъл за собственото си увреждане. Съпричиняването е определено в степен на 30%. Тези изводи са обусловили отмяната на първоинстанционното решение в частта за отхвърлянето на иска за разликата над 160 000лв. до сумата 175 000лв. и уважаването на иска за още 15 000лв. и потвърждаване на решението в останалата обжалвана от страните част.
Невъзможността обжалваното въззивно решение да бъде допуснато до касационен контрол по искане на ищеца пряко произтича от отсъствие в представеното от него „изложение“ на въпрос и то такъв с материалноправна или процесуалноправна характеристика, който да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването. За касационната инстанция не съществува служебно задължение, а тя няма и правомощие, да извежда съществения за изхода на спора правен проблем от твърденията на касатора, от възприеманата от него фактическа обстановка за настъпването на произшествието и от оплакванията му за необоснованост на фактическите констатации на съда по възраженията на насрещната страна и правните изводи по тях. Отсъствието на въпрос, с характеристиката, очертана в т.1 от ТР №1 от 19.02.2010г. на ОСГТК на ВКС е достатъчно основание за недопускане на обжалването без да се обсъжда наличието на въведеното допълнително основание. Касаторът се позовава на несъответствие на обжалваното решение с посочена от него практика на ВКС, но това не е достатъчна предпоставка да допускане на обжалването, тъй като без обосноваване на общата, съставлява единствено довод за неправилност, което е основание за касиране на решението, а не основание за допускане на касационното обжалване. Същевременно отсъства и твърдяното от този касатор противоречие на обжалваното решение с разясненията, дадени в т.4 на ТР №1 от 23.12.2015г. по тълк.дело №1/2014г. на ОСТК на ВКС.
Неоснователно е и искането за допускане на обжалването по поставените в изложението на ответника ЗК“Лев Инс“АД въпроси поради тяхната хипотетичност и отсъствие на правна характеристика. Въпросите са поставени в контекста на факти и обстоятелства, които не са били въведени в предмета на спора и не са обсъждани от въззивната инстанция /възраст, дееспособност, зрялост на пострадалия, фактът, че автомобилът не е предвиден за таксиметров превоз/. В т.1 на ТР №1 от 19.01.2010г. на ОСГТК на ВКС е очертана съществена характеристика на общата предпоставка за допускане на факултативния касационен контрол – поставеният въпрос да е материалноправен или процесуалноправен, да е включен в предмета на спора и произнасянето по него да е обусловило изхода на делото. Тази съществена характеристика поставените въпроси не съдържат – както се посочи, те не са обуславящи, а хипотетични и не-правни, поради което касационно обжалване по тях не може да бъде допуснато. При обосноваване на изводите си за възприемане от пострадалия на факта на употребата на алкохол от водача въззивната инстанция е изложила като съществен аргумент, наред с установеното от специализираната експертиза, и обстоятелството за значителния период от време, в който пострадалият е пътувал в автомобила. Несъгласието на касатора с размера на определеното съпричиняване въз основа на приетото за установено в процеса знание за този факт, не може да послужи като обща предпоставка за допускане на обжалването.
Разноски за производството не се присъждат. Никоя от страните не е заявила такова искане, същевременно са подадени жалби от насрещните страни, по които касационното обжалване не се допуска.
Поради изложеното, Върховният касационен съд, ТК, състав на I т.о
О П Р Е Д Е Л И :
НЕ ДОПУСКА КАСАЦИОННО ОБЖАЛВАНЕ на Решение № 246 от 25.01.2018г. по в.гр.д.№ 3556/2017г. на САС, 4 състав в обжалваните от двете страни части.
Определението не подлежи на обжалване.
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ЧЛЕНОВЕ: