1
О П Р Е Д Е Л Е Н И Е
№ 57
София, 13.02.2014 г.
В ИМЕТО НА НАРОДА
Върховният касационен съд на Република България, първо гражданско отделение в закрито съдебно заседание в състав
ПРЕДСЕДАТЕЛ: ДОБРИЛА ВАСИЛЕВА
ЧЛЕНОВЕ: МАРГАРИТА СОКОЛОВА
ГЪЛЪБИНА ГЕНЧЕВА
изслуша докладваното от съдията Д. Василева гр. дело № 6901/ 2013 г. и за да се произнесе взе предвид следното:
Производството е по чл.288 ГПК.
С решение № V-98 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 278/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд ответниците С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. от [населено място], Бургаска област са осъдени на основание чл.108 ЗС да предадат на ищеца Районен кооперативен съюз „О.” владението на един склад с площ 497 кв.м., построен в западната част на УПИ ІV в кв. 4 по плана на Промишлена зона [населено място].
Ответниците са правоприемници на [фирма] и са придоби имота по време на висящия спор с Р. „О.” за собствеността му. Предявеният иск се е основавал на §1 от ДР към ЗК от 1991 г./ отм/ за възстановяване на одържавено кооперативно имущество.
В касационната жалба на ответниците се поддържа, че решението е необосновано и постановено в нарушение на материалния и процесуалния закон. Излагат се съображения, че съдът неправилно е уважил иска, въпреки че ищците не са доказали придобиване на имота поради нарушена процедура по чл.29 и сл. от Правилника за държавните имоти, както и че на кооперацията е прехвърлено само право на ползване, но не и собствеността на имота. Като не е била собственик, кооперацията не може да се позовава и на възстановяване на имуществото по силата на §1 от ДР към ЗК / отм./, каквото е основанието на предявения иск. К. оспорват също така наличието на правоприемство на страната на ищеца, както и липсата на идентичност между заявения имот и този, който са закупили от [фирма]. На последно място се оспорва извода на съда, че касаторите не са могли да придобият имота по давност съобразно тяхното твърдение, че са владели имота за периода от 11.06.2002 г. до 12.06.2007 г. преди да узнаят за наличието на съдебен спор.
В изложението по чл.284, ал.3, т.1 ГПК се поставят следните правни въпроси и основанията по тях за допускане на касационното обжалване:
1.Относно фактическия състав на продажбата на държавни имоти по чл.29 и сл.от Правилника за държавните имоти- по чл.280, ал.1, т.2 ГПК поради наличие на противоречива съдебна практика- решение № 77/18.02.2009 г. по гр.д.№ 5790/ 2007 г., ІІ г.о. на ВКС и р.№ 1372/ 18.03.2009г. по гр.д.№ 5961/ 2007г., V г.о.
2.Въпроси по приложението на ЗС и НДИ по отношение одържавено имущество на бившите кооперация и възстановяване на имуществото им по §1 ДР на ЗК / отм/.
3.Може ли да се откаже приложение на института на давностното владение при липсата на вписана по отношение на спорния имот искова молба и възбрана, които имат оповестително значение по отношение на трети лица- по този въпрос се поддържа основанието по чл.280, ал.1, т.3 ГПК, тъй като бил съществен с оглед точното приложение на закона.
Ответникът по касационната жалба- Р. „О.” оспорва допустимостта на жалба с аргумент от чл.280, ал.2 ГПК относно цената на предявения иск, която е под 5000 лв.
Проверката за допустимостта на касационната жалба с оглед цената на иска предшества проверката за наличие на основания по чл.280, ал.1 ГПК за провеждане на касационно производство предвид уредбата му като факултативно, а не задължително обжалване на въззивните решения.
От приложената на л.13 данъчна оценка е видно, че цената на имота към 4.10.999 г. е била 15329, 50 лв. Съгласно постоянната практика на ВКС при определяне допустимостта на касационната жалба е меродавна цената на иска при завеждане на делото или определената най-късно до първото съдебно заседание. Цената на иска освен това се определя от действащите към същия момент разпоредби на процесуалния закон- в случая от разпоредбата на чл.55, ал. 1, б.”б” ГПК / отм./ и по тези правила възлиза на ? от данъчната оценка, или 3832, 32 лв. Тази цена се съпоставя с минималната цена, при която се допуска обжалване пред ВКС по действащия ГПК, предвид § 25 от Преходните и заключителни разпоредби на Закона за изменение и допълнение на ГПК /ДВ бр. 100 от 21.12.2010 г./ и тъй като е по- ниска от 5000 лв., следва да се приеме, че касационната жалба е процесуално недопустима и следва да се остави без разглеждане. При първоначалното разглеждане на делото от ВКС жалбата е била допусната до разглеждане, тъй като е действала разпоредбата на чл.280, ал.2 ГПК в редакцията според ДВ бр.59/ 2007г., установяваща минимален обжалваем интерес до 1000 лв.
По изложените съображения и без да обсъжда наличието на основанията за касационно обжалване по чл.280, ал.1 ГПК настоящия състав на Върховния касационен съд, първо гражданско отделение
О П Р Е Д Е Л И
ОСТАВЯ без разглеждане касационната жалба на С. В. Г., А. М. Г., Ч. В. Г. и С. А. Г. от [населено място], Бургаска област против решение № V-98 от 19.07.2013 г. по гр.д.№ 278/ 2012 г. на Бургаски окръжен съд.
ПРЕКРАТЯВА производството по гр.д.№ 6901/ 2013 г. по описа на Върховен касационен съд, първо гражданско отделение
Определението в тази част може да се обжалва пред друг тричленен състав на ВКС в едноседмичен срок от съобщението.
Осъжда С. В. Г.- ЕГН [ЕГН], А. М. Г.- ЕГН [ЕГН], Ч. В. Г.- ЕГН [ЕГН] и С. А. Г.- ЕГН [ЕГН], всички от [населено място], Бургаска област, да заплатят на Р. „О.” разноски по делото за касационната инстанция в размер на 1100 лв.
.
ПРЕДСЕДАТЕЛ:
ЧЛЕНОВЕ: